На лов за кокичета без кокичета в Злато Поле

posted in: Дневник | 5

Всъщност имам предвид Блатното кокиче в защитена местност Злато Поле, а се върнах с трофей Орхидея и много усмивки зад два автобуса първокласници.

Из многото постове които се размотават на стената ми във Фейсбук, видях една новина, че в зашитената местност Злато Поле, Димитровград са засадили блатни кокичета. Това красиво цвете, което на мен лично ми прилича на Момина сълза, е ключ към набелязаната ми нова разходка из дебрите на Родината. Е, вярно… Димитровград ми е като роден дом, но винаги има какво още ново да се открие. Обикновено хората правим грешката да гледаме все надалеч и да не обръщамие внимание на богатството което ни заобикаля.

Да, Злато Поле е точно такъв пример. Намира се в околностите на Димитровград, надолу по течението на Марица, между селата Брод и Райново, в непосредтсвена близост до село Златополе. Според мен си е кътче зелен оазис сред равната тракийска низина. Сигурно има безброй много подобни местенца, но естествено аз не ги знам….

Потърсих във фейсбук информация как точно седи въпроса с транспорта до там, а всъщност получих много повече. Без да съм целяла, дори успях да си намеря и гид и компания за разходката.
Николай Апостолов е кметски намесник в село Райново и както си личи още, ценител на природните богатства. Не разбрах какво точно му е ролята в пъзела на Злато Поле (хихи, съжалявам Ники), но на мен ми бе предостатъчно това, че се яви да ме вземе в камуфлажни одежди и бойна готовност да ме изтърпи цял предиобяд.

Злато Поле

Още с пристигането си на мястото ми направиха едно бързо въведение в обстановката. Злато Поле е защитена местност от 2001 година. Преди 50-тина година, комунистите са решили да изправят меандрите (завоите) на река Марица и построили дига с която отрязват тази част от реката. Сега наново се започва нейното “наводняване” (простете ме за термина) чрез система от канали с която се поддържа нивото на водата. Злато Поле е дом на много животински видове, на които колкото и да се опитвах не можах да запомня всички имена. Част от тях са сива чапла, малка бяла чапла, нощна чапла, малък воден бик, малък корморан. С една дума, рай за час от птичарите. За такива като мен остават видрите растенията и красивия пейзаж. Докато вървяхме по пътя и слушах историята на Злато Поле, се наслаждавахме на Слънцето, скрито зад облаците и на люлеещите се макове в зеленото поле.

Злато Поле

Злато Поле

Наложи се да ме оставят за кратко сама, но това съвсем не ме ме натъжи. Имах възможността да потъна в звуците на събудените чапли, жаби и ужаса, че наоколо има пиявици :-)  Слънцето рядко се показваше, а облаците помагаха, разпръсквайки дифузната светлина. Както казва Николай, мястото е като “люпилня” за чаплите. Клоните на дърветата са обсипани с многобройните гнезда на птиците.

Злато Поле

Злато Поле

Злато Поле

Е, с 200мм толкова… След като се насладих на птиците, а те явно не бяха чааак толкова обезпокоени от моето присъствие, се заех със снимките на Butomus umbellatus – Сенникоцветен водолюб. Е, мисълта за пиявиците не престана да ме преследва и постоянно си оглеждах краката, повтаряйки си, че се вманиачавам… да престана да се лигавя. Естествено желанието за снимки лекува всичко и се захванах с щракането на красавеца водолюб, в розово.

Злато Поле

Злато Поле

Без да искам, попаднах на няколко паячета които си правеха сутрешната разходка за закуска.

Злато Поле

Злато Поле

Към 9 часа, Николай се завърна с новината, че трябва да разведе няколко класа ученици из местността, при което аз се присъединих със скрито въодушевление, надявайки се че покрай беседата с децата ще науча и видя нещо повечко.. Каква грешка! Те младежта бяха като изпуснати Хуни из териториите на Европа. И една птичка не пожела да им се покаже, но за сметка на това бяха така добри да ми открият една Богомолка. Дори я спасих от сигурна смърт. Поне 4-5 децата повдигаха крачетата си в необузданото си желание да я смачкат – струваше им се прекалено грозна и гадна, а тя една такава Красавица! (да не повярва човек, че го казва това аз за насекомо! Макро обектива върши чудеса с психотерапията ми…)

Злато Поле

Злато Поле

Злато Поле

Разходката завърши прегряло от слънцето което в крайна сметка реши да се покаже, но с Бонус. Николай реши да ми покаже едно местенце с едно застрашено цвете – Двурога Пчелица. Оказа се, че това е орхидея, а аз на всичките с подобна визия до сега им виках Къченце. Това само показва колко съм невежа в областта, но за сметка на това винаги се чувствам щастлива когато имам възможността да науча нещо ново. Мързела в мен обаче надделя и снимах от ръка… дааааа – знам! Ще си запазя правото и надеждата това цвете да оцелее, за да го снимам отново…

Двурога Пчелица

Двурога Пчелица

Двурога Пчелица

Наоколо имало и божури? Ще я видим ние тая работа!

5 Responses

  1. Иван

    !!! Яко! :) А това растение Двурога Пчелица вярно прилича на пчела, а богомолката на растение :)
    Като казах “богомолка” та се сетих вчера гледах “Кунг Фу Панда” :)) като цяло скучно ми се стори филмчето… имаше едно две места на които се позахилих и те това… та за богомолката – беше хваната в плен от разбойниците :) и коментара и беше “Ееех, така ли ще завърши живота ми, винаги съм си мечтал да срещна жената на моя живот и тя да ми изяде главата… мъка…” :))

  2. Иван

    А сега разгледах и снимките. Страхотни са!!!

  3. Третата е страхотна! И другите ме впечатлиха, но тази ми е на първо място.

  4. Рязко влизаш във форма :-)

  5. mnogo hubavi snimki

Leave a Reply