Въженият мост

posted in: Дневник | 0

На моменти човек не може да повярва на скрития ентусиазъм да ходим да снимаме на моята половинка. Отдавна той си има едно набелязано местенце и все ми разказва за него. Когато и времето изглеждаше обещаващо: комбинация облаци/слънце, поехме към въпросното място за да гоним залеза.

Посоката бе Садово Поповица,  а моста скрит някъде из шубраците на Марица. Повървяхме около 10-тина минути за да го стигнем него и летящите врабчета с хоботчета – комари. Плясссс.
В крайна сметка моста не бе много въжен,а … пешеходен – стоманен (не че някога съм предполагала, че въжения мост може да е въжен, но поне така ми звучеше…). Имаше още час и нещо до залеза и започнахме да обикаляме насам натам за да намерим по-подходящи позиции за снимки. Оказа се, за съжаление обаче, че местата не са толкова много, ако се гони моста, а все пак сме тук заради него.

Слънцето слизаше все по-надолу, а облаците все по-далеч от него, докато не настъпи залеза и те съвсем не избягаха от него. Съдба. Един от кадрите които си бях харесала бе вертикален над самия мост, но за беда, явно в 9 часа повечето хора се прибират по селата и този мост се оказа сравнително оживена пътна артерия за разни хора с мотоциклетчета. Естествено, трябваше да ги изчакам всеки път, но не се свършваше само с това. След тях моста вибрираше няколко миниту и носеше статива ми като на гребена на морски вълни. В един момент се вбесих и им теглих една звучна…майна (все пак сме в Пловдивско) и чух зад гърба си бибитка… на следващия желаещ да премине по широкия метър мост. гррр…

Тъкмо когато моста почти не се клатеше, Слънцето вече сериозно се бе запътило към хоризонта със сигурна кандидатура за сън. Захванах се да натискам спусъка и да въртя апарата върху статива. След няколко кадъра отгоре на моста се спуснахме надолу под него за да стигнем до втората избрана от нас позиция. Както казах, не особено впечатляваща, особено без облаците които вече бяха избягали достатъчно надалеч. Трябва да си призная, че бях малко изнервена.. дали заради засиления сърбеж на нахапаните от комари задни части или от факта, че в крайна сметка пак всичко се джазира… не знам… За да елиминирам поне единия фактор, следващия път ще сме с OFF на SC Johnson  – средство против гадинки!

Нищо. Времето извън града винаги е безценно, особено сега когато не мога да се мръдна от стола пред компютъра и винаги си спомням с умиление моменти като този. Макар и безкадрени :-)

Leave a Reply