Палатков лагер край р.Сухица

posted in: Дневник | 0

С нетърпение очаквах тази разходка с палатки! Най-накрая нощувка сред природата! Използвахме натрупалите се почивни дни около 24 Май, и макар съобразявайки се с всички, успяхме да съумеем да се съберем па макар и движейки се на две групи. Естествено нещата никога не се оказват такива каквито човек си ги представя, но в това не винаги е лошо. Важното е купона да е на 6 :-)

Мястото: махала Ряката под Белинташ.
Стартов ден: Неделя.
Групи: 1) Всички останали, 2) Ние
Общ брой палатки: 4.

Под махала, не си представяйте квартал с блокове прах и кръчми. Местността под Белинташ може и някога да е била обсипана с къщи на известно разстояние една от друга, която все пак да се води административно под някакъв начин, е била определена като Махала. Така погледнато Ряката е с площ от десетина километра по дължина.

Група едно ни предупреди, че вече имат опит с нощуването на палатки там и за това да се приготвим за ходене от 1-2 часа. Естествено, тъй като ние сме група 2, това означава че тръгваме с около 4-5 часа след група 1. Без карта, без телефон, без точна позиция на базовия лагер – трябваше все някак да се намерим. За наше щастие, група едно успя да намери някъде обхват и да ни упъти къде горе-долу се намират. Не , че при дадените обстоятелства щеше да има някакъв проблем ВЪОБЩЕ да се намерим.

Паркирахме колата си в близост до Чотровата къща под Белинташ и въоръжени с бира и палатка потеглихме надолу по пътеката, следвайки наставленията на група едно. Спускахме се по гладки скали, газихме трева и се наслаждавахме на лошото време – вали скромно (естествено). Срещаме се със себеподобни, мъкнещи някое друго апаратче, но те се движат в обратна посока… И така, след дълъг и изморителен преход траещ 15 минути, стигнахме до палатковия лагер. Ъ?! Да, правилно ме разбрахте – 15 минути. 15.. :-) Младежите от група едно, решили да не ходят много надалеч, за да не се търсим после из гората (поне аз така си го обяснявам). Заварихме ги да цъкат белот в “дядовата ръкавичка” докато ситните капчици дъжд капеха по нашите дъждобрани.

Палатки край р.Сухица

Палатки край р.Сухица

Оставих мъжете да се оправят с палатки-малатки, пуйки-муийки (Пуийки-Муйки беше мотото на лагера) и потеглих да огледам района и да издиря изгодни позиции за снимчици. В началото много се радвах, защото си мислех че група едно са избрали много хубаво място за снимки, обаче в последствие не се оказа точно така, но това може би се дължеше на факта, че въздуха бе изпълнен с влага и изпарения и почти нищо не се виждаше в далечината. А на мен далечината ми трябваше, защото там се издигаше платото на Караджов Камък.

Поглед към Караджов Камък

р.Сухица и останки от махала Ряката

Самота

Пообиколих, пообиколих, позалягах насам натам, клечах тук таме, зачаках поне разкъсаните дъждовни облаци да се оцветят, но и това не стана. Направих 1-2-3 кадъра на местността и се заприбирах, защото бе време за пържооооли. Същевременно се озовах на един сипей в непосредствена близост до базовия лагер. Тук многофункционалността на статива отново влезна в сила, подкрепяйки ме нагоре по меката глинеста пръст докато дебна едно дърво там в нищото. В крайна сметка реших да оставя снимките за сутринта.

Настроението в лагера вече беше съвсем на ниво! Младежите подскачаха щастливи дока на една каменна плоча се чуваше цър-пър!

Купон край палатковия лагер

Купон край палатковия лагер

Нощта падна бързо и се отдадохме на красивия танц на огъня.

На сутринта… се измъкнахме от палатката и слънцето вече се бе подало над източния хълм, небето бе покрито с прозрачни бели облачета и за това забих глава по поляната да снимам буби и цветчета. … Светлината бе твърде силна дори и за тях…

Цветя и Буби

Цветя и Буби

Преди обяд вече бяхме поели обратно, да не би да окъснеем, все пак дълъг път ни чака :-) След около 30-тина минути вече бяхме по колите на път за Пловдив.

ДЗИ

Leave a Reply