Жестоката истина за фотографията

posted in: Дневник | 25

Няма какво да пиша на дълго и на широко роман… а мога. Истината за фотографията е проста: Не се захващайте защото няма измъкване… а ако искате да правите нещата както трябва излиза СОЛЕНО!
А ако не можете да си го позволите… рискувате да си докарате някое друго ментално отклонение и маниакална депресия…

Защо?

1) Защото въпреки, че фотоапарата няма значение…. все пак ще искате да правите по-добри снимки и фотоапарата ви рано или късно ще остарее. Ще почне да ви ограничава и да ви затормозява докато се опитвате да направите някоя снимка. Ще си повтаряте като мен… “Какво да го снимам това, като няма да му излезнат разработени полусенките” …. А когато достигнете до идеята, че ви трябва НОВ фотоапарат, защото вашия вече е не само морално остарял, ще искате да си купите нещо от по-висок технологичен клас, защото в противен случай няма смисъл… Но това удоволствие ще ви струва поне 1000 долара отгоре (ако живеете в щатите къде е по-евтино ).

2) Ще искате качествени филтри, защото текущите които имате вършат работа, но все пак променят цветопредаването и остротата на изображението. На снимки никога не е същото онова розово/оранжево/лилаво/синьо което сте видяли… В следствие прекарвате часове в “тъмната” стаичка за да докарате относително реален цвят (при все, че не ви е калибриран монитора..)… и пак депресия и мозъчни отклонения…
Ето една скромна ценова листа на хубави филтри, които пейзажния фотограф трябва да има:

  • Sing-Ray GND – 160 USD (умножете по бройката която трябва да имате в различни случаи…)
  • Hoya pro CPL – 186 USD
  • Hoya pro UV – 80 USD – Защото не искате да си надраскате обектива за … минимум 500 долара.
  • Sing-Ray GNB – 240USD
Найс а? Аз не искам да ги смятам колко е сумарно, защото съм сигурна, че ще ми прилошее …

3) Раници, стативи, аксесоари… няма да ги смятам… не че те са малко…

4) Ако си мислите обаче, че до тук се свършва, жестоооко се лъжете! От дългогодишен опит знам, че каквото и желание да имаш да снимаш, въпреки липсата на гореизброениет “продукти” без КОЛА не става.

  • Кола > 1500лв
  • + 200-300лв годишно (винетки, данъци)
  • + >100лв месечно за гориво и текущи разходи.
Ще кажете… еее, “много хора го правят без кола , какво се правиш на интересна!”
… Да бе…Колко от тези които познавате дето го правят без кола са на правилния момент на правилното място? Не че не става, само че е МНОГО трудно.
Има определени правила които природата е наложила и които фотограва-пейзажист трябва да спазва, защото няма избор. За това му трябва кола, за да ходи на лов за светлина.
Нямате ли кола – нямате хубави снимки. Т’ва е … ако щете и с най-скъпия апарат на света да сте… ако не уловите светлината – снимки няма…
И ето сега си седя с моливче в ръка… и тупам по листа хартия, въздишайки дълбоко… Гледам натрупалата се сметка която сметнах за себе си… и се чудя от къде да намеря толкова много пари…?
А кажете де!!! А аз отивам да си пия валерианчето…

25 Responses

  1. Колата трябва да е мининум джипче, иначе рискуваш да я строшиш по някой черен път още първия месец.

  2. ахаха за това мечтите ми са раздвоени между 5дмк2 и Сузуки Витара :-)

  3. Ако караш като Евгени, джип не те оправя…виж едно малко танкче ще свърши работа :D

  4. :-) За транспорта за сега се осланям на моята половинка… обаче да си призная… дори на мен ми идва досадно да мрънкам. Друго ще си е с количка на мое разположение!!! Ех.. мечти…

    Танк не ми трябва… доволна ще съм на всичко дето мърда. Чу ли, милоооооо :-))))))))))))

  5. Дам… кеф цена няма. Затова да не ти пука :Р

  6. Това което си сметнала са парите, които трябва да се похарчат и изглежда че никога няма край на това, което може да ти трябва за фотоапарат. Това си е така. Ама си забравила и за Психологическия аспект на фотографията)) Поне при мен това винаги е проблем.
    Пейзажна фотографията не е хоби, не е нещо което можеш да правиш след работа за 5 минути. Това си е болест и lifestyle. Като не снимам – мисля къде и какво ще снимам. Като гледам снимки на други – ядосвам се че аз не мога така. Доста пъти си мислех че може би щеше да е по-добре, ако не си купих първия ми фотоапарат )))) Защото няма лекарство от тази болест.
    Беше малко негативно, ама така се чувствам сега )))
    А пък и не забравяй, че като ще пътуваш все повече и България вече няма да ти стига ))) Знаеш ли как ми омръзна да снимам морето, а още миналата година много обичах да го снимам.
    Може би просто твърде сериозно се отнасям към фотография и трябва да намеря нещо (някой) в живота, което (която) да ме интересува повече )) хехе.

  7. а пък за парите… трябва да се харчи доста и на планинска екипировка )))

  8. А всъщност може и без кола, и без това дори до подхода на повечето омайни места не се достига и с джип…

    И пари се събират, и филтри… щом можех да си ги купувам на 20 с по 17 часа снимане на портрети всеки ден за смешни пари, значи може и по-късно с по-нормална работа :)

    Когато обичаш истински и дълбоко Фотографията, сметката няма значение, тя се оправя някак – защото ако не правиш това, просто не се чувстваш добре и поспестените пари в банката не залъгват това горчиво усещане в гърлото ти…

    Желание, Мотивация и Любов към Светлината и привилегията да споделяш Красота с Хората, които са способни да я почувстват, това е :)

  9. Tyuncher Eminov

    E, колко позната болка за колата и оборудването! Благодаря за откровението!

  10. @Donkov: Големината на сметката никога не е имала значение… Липсата на пари обаче има :-)

    И когато точно тая страст те кара мечтите ти да ти се превръщат в кошмари започваш да си задаваш въпроси на които знаеш отговора …
    Когато си на 20 е по-лесно, защото в повечето случаи мислиш само за себе си. По-късно се появяват доста повече фактори които имат значение. Има моменти когато почти не стига за насъщния, а какво остава за купуването на “глезотии”. Ти пак си събирай ако искаш…
    Не исках да включвам по-горе в поста и фактора с пол-а, защото има шанс да стане сексистко. До някаква степен колата би била … оправдание, спасение и всичко останало.
    До най-хубавите места се стига без кола – факт, обаче забързани в ежедневието си е много по-лесно да се качиш на колата и да стигнеш по-бързо там до където искаш. Колата купува още малко време. Ходенето след това е удоволствие.

  11. @Павел: :-) Намери го/я и тогава ще ти стане още по-трудно (Сори, Мило….)

    Обичам фотографията, но по-скоро я обичам защото е … метод с който пътувам, макар и зад компютъра или книгата. Обичам да пътувам, за да снимам и да запечатвам спомени.
    Когато гледам снимки на други и се ядосвам, се ядосвам за това, че нямам достатъчно време и средства за да пътувам толкова колкото ми се иска, да видя толкова много неща и да имам възможността да се развивам. Все пак всяко нещо си иска техниката която се добива с опит.
    България никога не е била граница (The word is not enough :-) ): Арженита, Антарктика, Андите, Алпите, Нова Заландия… Но имайки предвид как мрънкам за фотоапарат в момента, вероятно никога няма да стигна където и да е :-)

    А иначе, да. Това е само една много груба сметка :-) … екипировката и тя е … огромна дупка в портфейла…

  12. Стела, аз не затварям очите си за споменатите от теб фактори, всъщност нищо човешко не ми чуждо :) Написах горното мнение за да допълня, че има и друг път, и други варианти, защото статията звучи като обобщение за пейзажната Фотография. А все пак говорим един частен, макар и много разпространен, случай. Накрая пак опира до желанието – лесно е да кажем, че на Ансел Адамс му е било по-лесно, че Галън Роуел е бил щастливец, че на 20 е по-достъпно… Някога и аз си ги мислех тези работи, в един момент спрях – всеки от нас има своята права и своите препятствия :)

    Off topic:
    Павел, ние с теб защо си говорим на английски, като ти си пишеш на български като стой, та гледай? :)))))))))))

  13. @Владимир: аз съм напълно съгласна и с предния ти коментар. Естествено, че всичко опира до желание. А има ли желание, се постига… поне нещо.
    Само казвам, че ми се иска да е по-лесно отколкото е :D … И в повечето случаи ключът е в парите, което естествено ме дразни, щото ги нямам. Ако ги имах, едва ли щях да го “повдигам на въпрос”.

    А блогпост-а, е по-скоро изливане на мъката :D …

    PS. Офтопика много ме разсмя :))))))))

  14. хаха )) трябваше да напиша някоЯ не някой ))) хахах. е, затова, Владимир, пиша на английски, когато говоря на англ не правя такива тъпи грешки ))

  15. Мощен компютър за големите raw-ове, backup-storage за снимките, хубав монитор с истински цветове, гпс с дълго държаща и сменяема батерия, оборудване за джипа, обективи за новия апарат, дистанционно, резервна батерия, зарядни за всичко от запалката на колата..
    Списъкът ти е готов, имаш цялото време на вселената да го изпълниш.

    :-) късмет

  16. Хахах, това прозвуча наистина оптимистично, бодро и надъхващо! Благодаря! Отивам да намеря пистолета с капсите и да си тегля една :D

  17. Hristiyan

    Мисля, че ви разбирам, но не се отчайвайте. Тази болест ме налегна, когато бях в 6 клас. Подариха ми ценен дар – Kodak Brownie. Да ама филм (хе, ленти !…) се намираха само в София, а татко пътуваше до там най-много веднаж месечно. И после само там ги проявяваха и копираха (каквото – такова!). Първият, когото снимах беше сестра ми и любимото ми куче Риго.
    И ми остана тази болест. Останаха ми куфар и нещо отгоре подбрани негативи. Лабораторията я изяде перестройката. Дълго време ненавиждах цифровата фотография, защото не можеш да си забъркаш сам всички химикали. Но и това не е така. Не съм бил прав. Ако е рекъл господ, след година ще се пенсионирам и ще се посветя изцяло на последния ми “най-нов” апарат Pentax K200D.
    Не дочаках нито колата, нито Хаселблада, който така харесвах, но това не ме притеснява. Фотографията е прекрасно изобретение. А и като видя снимки като вашите, нещо в мен се стопля.
    Най-сърдечни поздрави и благодаря за хубавите снимки.

  18. Благодаря за насърчителните думи! Но не мисля да се отказвам :-) Това обаче не ми пречи да си мрънкам профилактично и да мечтая за един “по-розов” свят :-)
    Радвам се, че снимките ми Ви харесват!

  19. Hristiyan

    Ако ми позволите, иска ми се да добавя малко и за този “по-розов” свят. Впрочем, аз никога няма да се откажа да мисля за него.
    Но … хора като мен са щастливи, че има една група прекрасни инженери, които всеки ден слагат по една тухличка отгоре в моето чувство за техническо съвършенство. През 1969 г., точно година след Прага, един техен икономист написа, че среброто в земната кора е на привършване и, че с фотографията трябва да се направи нещо. Тогава транзисторите бяха още в бебешките пелени. За интегрална схема никой не би и мечтал. Камоли за сензори – фотодиодите бяха германиеви, огромни и с ужасни характеристики. За силиция все още се твърдеше, че не е добър за електроника. Големите (Кодак и др.) извадиха от шкафа “нови” технологии (Т-кристали и др.), но се оказа, че са вредни за природата. Но тази армия от мислещи мравки-инженери не се отказа и ето, че днес имаме прекрасен заместител на сребърната фотография.
    Скоро ще можем да се наслаждаваме на матрици над 100 Мпиксела. Е, ще са скъпи, но когато се разделях с увеличителния си апарат, 4 Мпикс. апарати струваха цяло състояние.
    Та, до какво води човешкото усили! Идват прекрасни времена! Как този свят да не е розов!
    Поздрави от сърце!

  20. Разбирам ти болежките, Стела :) И все пак ще ти задам един въпрос. “Защо го правиш? (Защо се занимаваш с фотография?)”. За мен лично, целта на това занимание е да съм там, на точното място в точния момент. Да преживея нещата и да ги запаметя. Качеството на изображението е на последно място. Самият път до даденото място е цяло приключение. Дори вземането на скъп апарат не може да ти донесе това удоволствие ако не можеш да отидеш до там за да го видиш. Както казва Влади Донков: До повечето места не се стига с кола. Всъщност се радвам че, на последната ми разходка в Рила бях с аматьорското ДСЛР-че и не носех големи апарати и обективи, защото 50км силно пресечена местност без пътеки и маркировки със десетките килограми на гърба са нещо което те кара да се замислиш дали си струва да носиш най-тежките апарати и обективи само за да имаш една идея по-качествена снимка. И когато извадиш после каддрите и видиш, че те са сходни с тези на колегата ти, който е мъкнал 1DS mark 3 и камара обективи + статив за над 500лв, тогава удовлетворението ти е още по-голямо. Относно пътуването с кола до някъде, най-често от приятели и фотографи, все някой има кола и когато ходите няколко човека просто си разделяте пътя и пак стигате до мястото. Освен това така е и по-забавно. А в крайна сметка, всичко това го правим за да се забавляваме. Поне повечето от нас. Успех със снимането от мен! Продължавай да ни радваш с интересни снимки и разказчета.

  21. Всичко е свързано с момента да си там. Да си призная честно, честичко дори не снимам. Чист егоизъм, няма как, но пазя най-красивите моменти само за себе си, запленена от това което виждам.
    Преживяла съм две пълни слънчеви затъмнения и не съм виждала нито едно. Главната ми задача и на двете експедиции бяха снимките. Снимките не ти дават същото както очите, за това може би на моменти ме избива на егоизъм.

    Вземането на скъп фотоапарат може да ти донесе удоволствие. Тогава когато вече имаш един който не ти дава това което искаш да постигнеш. Чувстваш се ограничен. Често не натискам спусъка на апарата защото знам, че няма как да постигна това което искам, с качеството което искам..

    На доста места ходя без кола. Често не минавам през пътеките (което почти винаги се оказва проблем). Раницата ми е минимум 20 килограма при това без да съм с пълно бойно снаражение. И да, готова съм да мина през всички мъки, само и само да си начеша крастата и да имам само една идея по-добри снимки.

    Колата ми трябва единствено и само за улеснение, независимост. Работя по почти 10-12 часа на ден/7 дена от седмица … рядко си позволявам лукса да се чупя от работа и да имам малко повече свободно време. Колата би могла да ми даде глътка въздух в ранните или късните часове на деня и да отида в света който обичам, макар и за кратко.
    Експедициите със съмишленици са прекрасно изживяване, но изискват планиране, съобразяване и обикновенно акцента е на забавлението. В това няма нищо лошо, но от опит знам (или поне за мен е така), че добрите снимки стават тогава когато си се отдал на момента, на ситуацията и мястото. Когато си сам сетивата се обострят и усещаш всяка вибрация идваща от околния свят. Тогава когато сте едно цяло сцената се разкрива пред фотографа. Фотографията е”Solitude” (не мога да се седя за подходяща българска дума).

    Поне аз така усещам нещата :-) Естествено, никой не е задължен да се съгласява с мен

  22. Съгласен съм със Стела на 100% че и отгоре, особено ако фотографияята не ти е професия.

  23. Еха страхотни размишления!:-) За автомобила обаче си тотално права… 1000х съм мислел да отида някъде с автобус или влак за да не съм зависим като маршрут на движение и 1000х не стана:-)))

  24. за мен снимането е като дишането
    правиш го естествено с едничкия ти дихателен/снимачен апарат
    много хора имат увредени дробчета, но все пак дишат
    неизбежно е, случва се на всяка крачка, под всеки баир
    Желанието според мен е преди всичко
    и Ентуиазма
    Не работя, нямам кола,
    но пък имам ВРЕМЕТО , да си хвана теснолинейката за 4 лв и да стигна до Банско, а от там нататък не ме бройте, в планината съм щастлива .. там дишам ..
    имам филтър за 20 лева и планинска екипировка за 1200 .. да, трябваха ми почти 2 години, за да се снабдя с всичко необходимо, но по-важни са хората с теб.
    Да има с кой да споделиш всичко това, където и да е
    Да извървиш пътя, да напълниш всеки един кадър с безброй туптения на сърцето ти ..
    Това е безценно , това прави снимането живо, туптящо, дишащо отвътре и отвън ..
    Може би там е разликата
    Средствата или целта
    Винаги ще ни липсва нещо
    но и винаги ще може да се радваме на малкото, което имаме

    Поздрави ; )

  25. М, дам! Точно така е както го казваш, Мая! Но за съжаление, понякога и тия 4 лева ги нямаш, а понякога имаш 10, но ти ги искат на още 100 места – наем, осигуровки, данъци, сметки, пък видиш ли “минималната” заплата не стига. Иде зима, сега и ток трябва да се плаща :D … Тия 4 лева понякога могат да бъдат решаващи в друг социален аспект. Времето… времето понякога (честичко) го нямаш. Щото трябва да се изкарат и тия 4 лева + 400 други, че без тях не може :-)

    За всичко останало свързано с планината и ходенето и снимането… да така е! Ентусиазма и желанието е в корена на нещата! В онази идеалистична страна.

    Но честичко живота (поне моя) е прекалено реален и се опитвам да балансирам между мечтите, и същевременно да седя здраво стъпила на земята, борейки се за всяка замърсена глътка въздух в града. Понякога този псевдо-реализъм, полу песимизъм ми пречи, знам :-)
    Но пък и дълбоко в себе си знам, че някога ще дойде и моят момент на пълно щастие :-)

Leave a Reply