Дълбока – Калиакра – Овеч – Чудните скали

posted in: Дневник | 1

След като си поживяхме добре по южното черноморие (Силистар), поехме пътя към далечния север – Варна. Решихме да сменим идилията на чистия въздух, спокойствието с ужаса на хаотично блъскащото се население. След което от там трябваше все пак да се приберем до Пловдив, тъй като времето за почивка поприключи. Но междовременно се разходихме до Калиакра и посетихме мидената ферма в Дълбока.

Тръгвайки си от Синеморец, противоположно на пристигането ни тук, пътят се разширяваше, движещите се коли се увеличаваха и се движеха все по-бързо. Рекламните билбордове също увеличаваха числеността си и приканваха на чужди езици по-платежоспособните туристи към Лозенец, Несебър, Слънчевбряг  и други. В Бургас все пак успяхме да се накиснем в задръстване на една, забележете, бензиностанция и преминаването ни през града  достигна неразбираемите за мен 60 минути. По-важното е, че успяхме да се измъкнем от този разпуснат по улиците психодиспансер и да продължим по пътя си към Варна.

Варна. Жега. Мръсотия. Мръсотия. Мръсотия.
Плажове – няма. Няма защото са мръсни.
Силикон. Силикон. Силикон. Силикон в устните. Силикон в гърдите. Силикон в мозъка. Народ – много.
Оценка на приятно изживяване от гледна точка на почивка – 0/10.
Оценка на приятно изживяване от гледна точка на компания -10/10.

За мое ОГРОМНО щастие, Апо предложи един ден да се разходим до Калиакра. Т.е няма да ходим на плаж! УРА! Освен това ще мога да поснимам по залез! Чудесно!
Но как да отидем до там без да си похапнем доволно преди това на мидената ферма “Дълбока”? Е, няма как! На около километър преди Българево свихме на дясно и се отправихме към сериозното угощение.
Мястото бе доста приятно, цените – поносими, а и научих нещо ново. На Цацата по северното черноморие и казват “Трицона”  .

Настъпи време и се отправихме към нос Калиакра, за да направим една здравословна разходка. Нещо не бях особено впечатлена, да си призная. Аз по принцип не харесвам изгорелите треви, прежурящото слънце и лелички продаващи всякакви глупости по изветряли масички около някаква природна или историческа забележителност. Но след известно време се оказа, че това ми е най-малкия проблем. Тъкмо успяхме да се насладим на най-източната точка на носа, когато някакви странни позиви от най-дълбоките части на стомаха ми започнаха да анонсират прииждащите вълни от  недобре възприетите миди :-) .

Залеза беше прекрасен, но не мога да ви кажа много за него :-) Ето няколко снимки за да добиете представа.

Седмицата измина и трябваше отново да съберем багажа и да се отправим на дълъг път към Пловдив. Избрахме да не минем през стандартния път Варна-Бургас, а да минем през Айтос да видим отново Чудните Скали. Не че те сами по себе си са толкова чудни, но си мислехме/надявахме, че от оттам пътя ще е по-приятен и спокоен. Така си и беше.

Минавайки през Провадя се сетихме, че сме виждали странна крепост по височините в покрайнините на града и като на шега всички дружно решихме, че трябва да ги разгледаме. На посочената отбивка свихме и не след дълго горски път ни изведе на входа на местността, където любезна дама ни таксува за вход.

Намира се на планинското плато, наречено Калето. Обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите (укрепленията), разположено на север от Калето. Византийците я наричали Проватон, турците – Таш Хисар, а българите – Овеч. Проватон на гръцки означава “Овча крепост”. Каменната крепост в различните епохи е била населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Смята се, че градът е основан като крепост и преден пост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. От крепостта са останали уникалното мостово съоръжение , множество кладенци за събиране на вода, руините на Митрополитската църква, кули, каменната порта, мраморните колони на Омуртаг.

От толкова много история, или по-скоро слънце краката започнаха да ми се подгъват и да мечтая за хладината на климатика в колата.

Достигнахме и до Чудните Скали. Мръсотия. Мръсотия. Мръсотия.

Чудните скали представлява масив от скални образувания наподобяващи скални игли с височина от около 50м. Образували са във времето в следствие на въздействието на водата и вятъра върху варовитата скала. Намира се на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варненска. Обявен за природна забележителност от 05.08.1949 г., има площ 12,5 ха и е на брега на яз. Цонево.

 

Е, вероятно повечето от вас знаят къде завършва нашата кратка лятна ваканция :-). М, дам! Правилно! В Пловдив :-)

One Response

  1. Хубави местенца :)

Leave a Reply