2012-???

posted in: Дневник | 5

Какво се случва точно не знам, пък смея ли и да попитам. Съвсем случайно след тонове време днес реших да си отворя страницата и се замислих, че май не си знам паролата… Упс! Добре че послушните програми вече са по-умни от нас и помнят информацията която ни е нужна.

2012? Суша? Определено лятото си беше сушаво, а за мен цялата година що се отнася за фотография. Но да си призная честно не се и напъвам. Омръзна ми да се напъвам и да правя сметки как да се наредят точно плановете на всички около мен за да мога аз да имам възможност да поснимам. Омръзна ми. Прекалено много нерви остават безвъзвратно пропиляни в невъзможни за момента мечти. Пък и имах нужда от почивка, не само физическа и психическа, но и творческа. От гледане на тонове снимки, карти, въображаеми карти и мисъл как да надхитрим времето за да създаде онова което ни е в главата ни, човек може тотално да се самозабрави и картините на живо да загубят цветовете си. На място фотографията се превръща само в композиция, ъгъл на падащата светлина и прочие. Къде остава насладата?

Прекалено дълго се чудех как да се докопам до нов фотоапарат, като същевременно дълбоко в себе си знаех, че това което ми трябва e кола :-) Нищо, така или иначе не мога да имам и двете, та престанах да си давам зор и за това. Познавам много хора които в този момент биха тръгнали да съставят поетични и драматични стихове в които се обяснява за това как най-важно е вдъхновението, умиленито пред природата и ЖЕЛАНИЕТО! О, да! ЖЕЛАНИЕТО! Човек като имал желание всичко се случвало. Странно, как точно тези които са “обсебени” от желанието, което се превърнало за тях в истинска мантра не споделят нормалния човешки живот. Живи и здрави да са, но да не ми изнасят лекции за ЖЕЛАНИЕТО. Убедена съм, че има прекалено много хора които изпитват в себе си въпросния фактор, но житейската им съдба и лична отговорност им пречи явно да постигнат целите си. Жалко, че не всички имаме по един закрилник който да ни остави да преследваме мечтите си… Всички неоправдани любители фотографи – с вас съм! :-)

Та, както казах 2012 е под знамето на почивката. Или поне така ми се иска. Лятото бе наистина безкрайно спокойно и успях да се насладя на жегите по начин по който повечето хора вярвам не са ги усетили. Винаги топлото ме е моряло и ме е карало да се чувствам безжизнено. Сега обаче ми се иска малко екшън, малко динамика! Дали да не си купя мотопед? Колата явно ще е химера, но виж нещо дребно и бръмчащо може да свърши работа. Моля, ако у вас се надига желание да ме поучавате за това как кола не ми трябва и мога да се движа с влак и публичен транспорт, спестете си го. Радвам се, че вие сте открили вашия начин, аз все още си чакам моя.

Въпреки няколкото плана, които имам за есента, ако се намирате или преминавате около Пловдив, не се двоумете и се обадете. Винаги ми е било приятно да се срещна със съмишленици и да си побъбрим за това, което ни вълнува. А защо не и да поснимаме заедно?

Хайде! Аз отивам да си направя поредното кафе и да си дочета книжката. Всяко нещо на този свят си има две страни, май-май. Ще се наслаждавам на положителните на свободата си :-)

5 Responses

  1. Хубаво е понякога човек да тегли една майна на всичко и просто да си вземе глътка въздух :)

  2. O, да! Хубавня е :-) Човек успява да преосмисли разни неща

  3. Мотор е прекрасна идея, ще можеш да ходиш и на места, където никакъв джип не може да стигне. Но ще трябва и компанията ти да е с мотори или да ходиш сама и да не те е страх от мечки.

  4. Hristiyan Stoyanov

    Има такива състояния в човека. Направила си много, заринала си се с направено. И то май те притиска. В подсъзнанието. Много хора са описвали подобни състояния. Някой казва, че е необходима крачка назад. И да се обърнеш. Да погледнеш в огледалото.
    Кола, джип, мотор … Моментни настроения. А след тях какво ще последва? След време човек усеща, че едно и също състояние като че ли се връща отново и отново.

  5. […] (за това са и кратките и безкрайно безсмислени поста 2012, 2013). Фотоапаратът определено не беше топ приоритет. […]

Leave a Reply