Дългия път към Храмът

Това пътешествие започна със случайна снимка на картата на Гугъл докато разглеждах всякакви възможности за снимане край Пловдив и района. Въпреки близостта си до града, откриването на параклиса близо до манастира Кирик и Юлита се оказа истинско пътешествие в няколко части. Накрая все пак успяхме да го открием и въпреки това има какво да се повтори.

Действието в три части започна с ходенето за утринни снимки на Асенова крепост. Веднага след като приключихме с нея си бях набелязала да открием нагоре по пътя параклиса, но всъщност стигнахме до село Яврово, при което оставихме диренето му за друг път. Като се прибрахме, се оказа, че пътя който аз виждам на картата реално не достига нито до параклиса, нито до манастира и има друг път, но не през Асеновград, който води до Кирик и Юлита.

Второ действие. Една сутрин потеглихме към Фотинския водопад. Времето бе чудесно за снимане на водопади – облачно и почти дъждовно. Но естествено, както вече свикнах, по пътя за водопада на излизане от Пловдив, се случи така, че всъщност тръгнахме в обратна посока  – да дирим отново Параклиса. Как стават тия работи по-добре е хич да не знаете. Едната от причините всъщност бе, че дърветата тук на ниското не ми се струваха достатъчно раззеленени, а какво остава за над 1000м. надморска височина? Бял водопад със съчки? Мерси.

Това което знаехме този път за пътя към манастира ни се струваше доста по-задоволително и поехме посока Куклен. Кръстих си го аз Кукленския манастир. Намерихме го манастира и тръгнахме да търсим по една пътека параклиса. Вървяхме, вървяхме, пък и достатъчно дълго си повървяхме, но следа от параклиса – никаква. След двучасовата разходка се върнахме отново  пред портите на манастира и се допитахме до Майка, къде можем да открием параклиса Кирик. За по-малко от 30 секунди ни се преобърнаха представите. Всъщност се намираме пред Кукленския манастир “Св.Св. Козма и Дамян”. Кирик не се казва само Кирик, а Кирик и Юлита и всъщност е Горноводенски манастир, който не работи тъй като имало съдебни дела които се водят за постройката. Ахам, ми ние все пак издирваме параклиса, който е извън манастира, ден има още половин и доста насъбран гняв към него, че не го откриваме. Следваща спирка – Горни Воден.

Горноводенски манастир и село Горни Воден

Стигнахме. За наше щастие имаше човек и ни пусна в двора на Кирик и Юлита. Сблъсъците с представите ни за манастир започват още с първата лампа зад портата, която представлява огромен полилей с топки, които едно време имаше все ресторант по комунистическо време (да, помня ги тия лампи ;-) ) . В дясно е рецепцията, а в ляво започва хотелската част скрита под каменния зид на манастира. Шах с пешката. Комунягите са се намесили, това е очеизвадно. Ето защо са и съдебните дела. Църквата по средата на двора обаче не се вписваше в тази нео-църковна архитектура. Стените бяха по-стари, по-тъмни и някак захабени. Хвърлихме едно бързо око вътре. Беше тъмно, нямаше и една свещ запалена, а някакво огромно дървено скеле подпираше църквата отвътре. С бързи крачки преминахме през човека който ни пусна и го помолихме да ни упъти към параклиса над манастира. “Ми, то… все по пътеката нагоре”.

Доообре! На пръв поглед на картата параклиса е много близо и би трябвало да се вижда с просто око, но все пак на горе са някакви си 100-200 метра отвес и вероятно трябва да се качим. Поехме по пътеката, вървяхме си, минахме през какво ли не, и пак доста си повървяхме – към час. Трябваше пре-отдавна да сме видели въпросния Параклис! А и доста се отдалечаваме имайки предвид траекторията която следваме! Спътника ми почна да ми мрънка, че трябва да си ходим за да не се загубим, но аз просто не можех да остава нещата просто така! Вътрешната ми навигация ми подсказваше посоката и краката ми поеха по една полянка, която ме доведе до прелестна гледка над Асеновград, и о! Манастира ;-) Освен това видяхме и пътеката която води над манастира и определено не е тази по която ние бяхме поели. По нея пътя до колата е не повече от десетина минути. Гледката бе завладяваща, а ние уморени и гладни. Параклис обаче – нйет! Друг път пак ще го търсим.

Трето действие. Дойдоха ни приятели на гости и решихме да ги водим да пием бира на едно много интересно място – над манастира. Прекрасна гледка и възможността да открия това дето все ми убягва. След като издрапахме по Правилната пътека и направихме около 10 крачки в страни от предния път, се видя покрива на параклиса криещ се някъде там в ниското зад хълма и зеленината!

Аязмото - Стария манастир Св.Св. Кирик и Юлита Аязмото - Стария манастир Св.Св. Кирик и Юлита
Аязмото - Стария манастир Св.Св. Кирик и Юлита Аязмото - Стария манастир Св.Св. Кирик и Юлита
Аязмото - Стария манастир Св.Св. Кирик и Юлита Аязмото - Стария манастир Св.Св. Кирик и Юлита

Аязмото - Стария манастир Св.Св. Кирик и Юлита

Параклиса изглежда античен, както и да го погледнеш. Имало е стена около двете постройки, които сега липсва. Поради разсеяност – снимки няма :-). Друго си е с “деца на море”.
Вратата на параклиса е затворена със закривено и ръждясало желязо, а като отвориш вратата на храма се чудиш какво точно да си мислиш. Тук дървени трупи подпират липсващия и покрит с найлон таван, а на почти всяка греда е закрепен надпис “Не кради”. Що за човек трябва да си, че да откраднеш от храм, без значение какъв е той, колко е стар, дали се поддържа и чия вяра се изповядва в него?! Но явно такива хора много, съдейки и по надписите върху иконописите. Толкова са много, че в един момент ти се губи окото и не знае какво точно вижда, икона ли или безсмислена драсканица на някой малоумник. Естествено ме обзе гняв, но от този дето само аз си го знам и ми се прииска тоя Сенко от Асеновград да ми попадне пред очите! Няма майтап, ако някога се запознаем и си Сенко от Асеновград, набор 64-та, по-добре си трай!
И все пак е хубаво, че има хора които явно се грижат за това място, колкото могат. Покрития покрив с найлон, новите донесени икони, запалените свещи и ново скования дървен иконостас са свидетелство, че това място все пак не е забравено от вярващите.

манастир Св. Св. Кирик и Юлита манастир Св. Св. Кирик и Юлита
манастир Св. Св. Кирик и Юлита манастир Св. Св. Кирик и Юлита
манастир Св. Св. Кирик и Юлита

След кратка почивка изпълнена с много лютеница, кренвирши и смях, с прекрасна гледка над манастира, поехме към Кирик и Юлита. Историята на комплекса от сгради е богата и можете да я прочетете тук (www.bulgariamonasteries.com) Отново имаше човек който ни пусна да разгледаме. Всички се втурнахме в църквата, а този път имаше запалени енергоспестяващи крушки, които ни позволиха да видим малко повече от предния път. Този път, срам не срам, извадих апарата и започнах да бродя из иконописите. Не съм специалист, но са различни тези творения на зографите тук и в Кукленския манастир, както и в параклиса. Цветовете, изображенията, сцените, както и това, че пише на гръцки са едно от малкото неща които правят гледката по-различна.
Харесвам изоставените църкви. По-истински са ми, по-реални. Те са стопроцентово отражение на това какви сме като народ: мухлясали, порутени, изчегъртани, носещи под дебелия слой на лицемерие и чернотия спомена за някогашна слава и цвят. По-самотни, те са ми по-близки до сърцето и съзнанието (духа), по-чисти без да са изпълнени с невярващи миряни, които се чекнат на двора за снимка с набръждени джучки.

манастир Св. Св. Кирик и Юлита манастир Св. Св. Кирик и Юлита
манастир Св. Св. Кирик и Юлита манастир Св. Св. Кирик и Юлита
манастир Св. Св. Кирик и Юлита манастир Св. Св. Кирик и Юлита

Съвсем естествено като сме повече хора, ме смъмриха да не се туткам повече. Изсумтях недоволно, но все пак се приготвих да си тръгна. Не постигнах каквото исках, което означава, че трябва да дойдем пак.

2 Responses

  1. “Те са стопроцентово..” – интересно изказване.

  2. admin

    Въпрос на гледна точка ;-)

Leave a Reply