Сливодолското падало

posted in: Фотописи | 4

Имам чувството че всички фото-разходки мога да ги започвам по един и същи начин… „Отдавна не бях ходила някъде…“. Но не точно подобен е случая с тази двудневна разходка до Сливодолското падало и хижа Марциганица – Червената Стена.

Мина се не мина време от прехода от Беклемето до хижа Добрила и решихме да направим кратка еднодневна разходка до Сливодолското падало. Хубаво е да има с кой да се разтъпчеш през седмицата, когато останалия свят около теб е на работа и горските пътеки са тихи и спокойно, макар да носят безмълвно белезите на човешката популация щъкаща по тях.

Сливодолско падало, с внушителните си 49 метра,е най-високият водопад в Родопите. Намира се в резервата “Червената стена” в Западните Родопи. Лесно достъпен е. Стига се след около час и тридесет минути преход по не много стръмна пътека която се вие покрай река Сливодол. Пътеката е добре отъпкана и маркирана и може съвсем спокойно водопада да се използва като дестинация за семейна еднодневна разходка. Началото на пътека се достига лесно. Хваща се от изхода на третия тунел по пътя Асеновград-Смолян. До колкото знам има и пътека по която от хижа Марциганица може да се достигне до водопада, но според мен тя няма да е толкова добре отъпкана, маркирана и откриваема.

100519Slivodol23p720

Тъй като избрахме ден през седмицата, по пътеката беше пусто и безлюдно. Някак странно за толкова комерсиално място (съдейки по боклуците из храстите и водата). За щастие или за беда времето беше облачно, но за сметка на това сравнително прохладно за топлите майски дни тази година. Почти неусетно мина приятната краката разходка под сянката на гората.

Когато стигнахме до водопада останах малко със смесени чувства. Дали защото пътеката която води до него не излиза в най-ниската му част и нямаш възможността да застанеш под цялото му величество, да го погледнеш нагоре и да ти се схване врата, а по средата – срещу него. Някак не може човек да усети мащабите на този наистина висок водопад. За това и ми се стори някак нисък. Ако искате да останете с пълни впечатления, накарайте някой от спътниците ви да се спусне по калната и стръмна пътека до долу, за да може да оцените мащаба :-) … В края на месец Май водопада изглежда сравнително пълноводен в сравнение със снимките които съм виждала в интернет. Вярвам, че средата/края на Април биха били по-подходящи. Дали тогава ще видим българския вариант на Ниагарския водопад? Едва ли. :-)

100519Slivodol60p720

100519SlivodolPanorama3l400

Продължихме нагоре по пътеката която се изкачва над водопада и намерихме перфектното място за един кратък закуско-обяд. Очакваха ни дървени пейки, маса и голямо огнище. Явно някой се е наслаждавал на цър-пър сред природата.

Стигнахме прекалено рано. Още не беше минало обяд и не ни се искаше да се връщаме обратно в града, за това потърсихме алтернативи да продължим пътя си нагоре по пътеката към Марциганица (След като от хижа Марциганица може да се стигне до водопада, защо да не е възможно и обратното?). Полутахме се напред-назад, следвахме разни псевдо пътечки и маркировки, пощукахме из гъстия шубрак и в крайна сметка не намерихме маршрута… Но за сметка на това открихме един прекрасен водопад и една малка цепнатина в скалата от къде извира рекичка. Явно не бяхме откриватели на мястото, тъй като някой вече го беше провъзгласил за свещено място. И нищо чудно. Малката ламинирана икона, кръста и чашката за вода някъде там насред нищото, усамотени сред природата, те карат да усещаш тази на пръв поглед обикновена скала по по-различен начин.

100519Slivodol21p720

100519Slivodol41l900

Тук вече наистина не знаехме на къде да продължим. Пътеката се губеше в едно особено стръмно и влажно възвишение, което за да се изкачи трябва да се лази на 4 крака. За това се и отказахме и поехме обратно към водопада.

100519Slivodolsko35p800

Открихме една много малка “тераска” която излиза в горната част на водопада. Успяхме да разпънем един от дъждобраните и да полегнем за следобедна почивка. Звукът на сипещата се от 49метра вода и зеленината на пролетния балкан в комбинация с една (не вече толкова) студена бира може да успокоят всеки.

До догодина до амина :-) да го видим колко е пълноводен в началото на пролетта.

4 Responses

  1. Предпоследната ме заинтригува, интересно местенце :) Иначе ако е имало слънце, към три следобед май месец застава под такъв ъгъл, че минава през самите пръски на водопада и става интересно за снимане.

  2. Най висок водопад в Родопите е Самодивското птъскало_Девин.

  3. Висок е 70 м

  4. Storyteller

    Твърде е възможно. Аз лично не съм ги мерила :-)

Leave a Reply