Синаница

posted in: Фотописи | 2

Първият ми сблъсък с Пирин планина бе на първия ми Тийм Билдинг в село Баня, на 6км от Банско, с пряка гледка кум връх Тодорка от хотела. Незнайно защо до тогава никога не ме е влачела тази планина. Може би защото не бях ходила по този край, въпреки че едно от нещата които винаги съм искала да направя е да се кача на Кончето. В момента в който се намирах на близо до сивите върхове на планината, разбрах че искам възможно най-скоро да се кача там.

Следващата седмица потеглихме към Пирин. Първоначалните ни планове бяха да се качим на Кончето и да спим на заслона. Вероятно това не беше много удачно в най-посещавания сезон за Пирин планина, но така или иначе прогнозата за времето наложи промени в плана. Гръмотевични бури и дъжд се очакваха точно тази събота и неделя и последното нещо което ми се искаше е да му удари гръм на Кончето. За това новия ни маршрут бе към хижа Синаница.

100724Sinanitza0068l800

Никога не съм харесвала „комерсиалните“ неща, но първата ми среща с  хижа Вихрен в 9 сутринта направо ме потресе. Наложи се да спрем колата на около километър от хижата. Всички отбивки до там бяха блокирани с паркирани коли и множество хора пъплещи като мравки по пътеките нагоре. Семейства. Малки и големи. Детски колички? Чужденци. Много ми напомняше панаир, само дето ги нямаше шатрите с кебапчетата и наливната бира… защо не и някоя кръшна певица която да извисява фалшиви тонове над мелодията на някой кларинет.

Хижарите на х.Вихрен не бяха особено любезни, но и как да са след такъв поток от хора? Взехме телефона на хижаря на Синаница за да си запазим места и да съобщим за тръгването си, но така и не успяхме да се свържем с него. Пише че се стига за 4 часа, но ако според мен си предвидете малко повече – 5 с почивките е добре.

Поехме на горе по „Магистрала“. Времето беше прекрасно и нямаше следа от признаци доказващи прогнозата за времето, но с планината шега не бива защото времето може да се промени за минути. Слънцето бе толкова силно, а морените по склоновете толкова много… Раницата ми, макар и полу-празна си беше доста тежичка. Статив, апарат, вода, всичко най-необходимо се носеше на гърба ми стъпка по стъпка. До Муратово езеро силата ми стигна, но след това… започна голямото мрънкане. Ако не морените, то жегата със сигурност ме съсипа. Почувтвах и изживях всяка крачка до горе, след което си взехме заслужена почивка лежейки на завет под една скаличка.

По равното всичко придоби малко по-друг смисъл, макар слънцето да прежуляше, синьото небе, широката зелена шир те предразполагат към спокойствие. Е, подрапахме си още малко докато преминем през синанишка порта… а аз на всяка крачка си повтарят „Мразя морени.“  Дори се шегувахме, че може би румънският „поет“ измислил текста на нашумелия летен хит „Морена“ явно е планинар и се е вдъхновил от някой преход в Пирин.

Синаница

И все пак, както става в повечето случаи в планината, всички усилия се възнаграждават с прекрасна гледка, която се открива в последния момент и те дарява с нови сили за да достигнеш до крайната цел. Малко след преминаването на Синанишка порта се видя красивия връх Синаница. Макар и мащабите да са различни, гледката много ми напомни Доломитите в Алпите, които естествено съм виждала само на снимки. С приповдигнато настроение се спуснахме надолу за да си купим бира и да се излегнем на полянката пред хижата.

Задебнахме залеза. Надявах се на тук-таме някоя облаче светлина, което да се оцвети в розово-лилаво, но получих нещо повече. Бледо-сивите скали се окъпъха в цветното лъчение на залеза и отразиха цялата му красота, макар и доста скромно.

100724Sinanitza99l800

В хижата се оказа, че няма свободни легла. Така или иначе се бяхме подготвили със спални чували, но времето започна да се влошава и хижара ни обеща да ни приюти в столовата. Нали има бира, останалото може да се преживее. За наше огромно щастие една група не пристигна и успяхме да се класираме за малкото свободни легла.

Вечерта гърмя и трещя силно, но хората в туристическата спалня спяха толкова дълбоко, че не успяха да забележат силните проблясвания през стъклото, все едно някой включва и изключва прожектор отвън.

Сутринта се изнизахме по чорапи от хижата към 5:30 с идеята да хванем изгрева от вече набелязаното от нас място, а след това да продължим по билото към Синанишка порта за да хванем пътеката обратно към Вихрен. Докато чакахаме чудото на светлината спретнахме по едно чайче на газовия примус и се наслаждавахме на природата, без да подозирам какво ме чака после.

100725Sinanitza15l800

Снимахме каквото снимахме и потеглихме по склона нагоре. По първоначални данни от хижаря трябваше да има пътека. Така и беше, но тя в един момент се отклони в клека, а ние продължахме да драпаме покрай него нагоре. Влажна трева до коляно, стръмен наклон и тежка раница = „Невероятно изживяване“. Като се изкачихме на билото видяхме как групата която бе далеч зад нас вече беше стигнала далеч пред нас. Онази пътека, която се скриваше в растителността явно все пак е водила на правилното място по къде-къде по-приятен начин… Нищо, природата след секунди ни възнагради подобаващо. Две планински кози изскочиха зад клека на около 10тина метра от нас. Поспряха за секунди, погледнаха ни и продължиха с подскоци нататък по билото. В такива моменти много мразя очилата ми да са всякъде другаде, но не и пред очите ми… И все пак момента беше вълшебен (макар и не на фокус).

Последва слизане по морени. Мрънкане. И пак морени. И пак мрънкане. Дали някой магнитни наколенки ще ми помогнат? Шегувам се, просто ще продължа да мрънкам.

Въздуха беше задушлив и тежък. Слънцето все така силно си печеше. Явно не му стигаше, че ни беше изпепелило предния ден (изгоряхме подобаващо на ръкави, яки, чорапи въпреки високия слънцезащитен фактор). В един момент задуха по-хладен въздух. Небето се покри със тъмни сиви облаци и започна от време на време да се чува някой далечен гръм. Високото голо, равно било бе „идеалното “ място да ни застигне гръмотевична буря. Ускорихме крачката. Само леко ни накапа докато слезем до долу без да се налага да вадим дъждобраните.

100725Sinanitza53

Въпреки че връх Синаница е прекрасно място,  лично на мен Рила ми харесва повече. Или поне така си мисля за сега. Вероятно впечатленията ми са породени от сезоните в които съм посещавала двете места. В Рила съм била тогава когато винаги е имало останала по някоя друга преспа сняг. Имало е повече цветя и като че ли повече вода… Пирин ми е някак твърде каменист  и пуст, но вероятно ще ми трябва повече време докато го опозная и привържа към него. Искам пак.

2 Responses

  1. Пирин е прекрасна планина. трябва да я обиколиш на длъш и шир, за да я почустваш ( а и тя теб). Когато ходих първият път като теб си казах – Боже, тука има само камъни, не е като Родопите да речем – да има някое дръвче да те прегърне. Но когато после се връщах пак и пак – Пирин те пленява. Особенно с мното си циркусни езера, които се взират в теб като влюбени очи….
    Всички БГ планини са красиви … просто трябва да те допуснат и покажат скритите си тайни … и нещата си идват на “ФОКУС” . -:)

  2. “Дали някой магнитни наколенки ще ми помогнат?”

    – Да, ако ги захапеш и не ги изпуснеш през целия преход :D

    Шегата на страна, и аз съм се залежал и тепърва ще влизам във форма за есенните планове. Иначе снимката от залеза се е получила най-добре :)

Leave a Reply