Силистар

posted in: Фотописи | 1

Това лято определено не ми върви на разходки и ходене да снимам. Но какво се учудвам, на последък винаги е така. Допълнително обаче прибавих и умората от работата и желанието за пълен ментален релакс, който понякога е обвързан с жесток мързел, за съжаление. Вижданията ми за почивка през лятото все повече бяха обвързани с хавлия на ПлажЪТ и дебела книга, на която да се наслаждавам по време на почивката. И все пак, не се случи точно така. Макар и рядко, имах възможността да се разходя с фотоапарата, за което подпомогна магнетичната красота на Силистар.

Още от преди година мястото за летуването бе избрано – Силистар, Синеморец. С приближаването на Август месец, все повече не ми се вярваше, че все пак ще отидем на къмпинг, ще спим на палатки, още повече, че не бяхме ходили там и нямахме ни най-малка представа какво да очакваме. Напълнихме колата до козирката: палатки, дюшеци, спални чували, хладилни чанти, храна … раници,  фотоапарати. Дрехите бяха може би най-малката част от багажа. Тръгнахме в 4 сутринта, с надеждата да избегнем евентуалния трафик до Харманли. Море и Харманли? Някой ще се зачуди може би… Според повечето от вас пътят за морето минава през Стара Загора, Сливен, Ахелой, Бургас… Е, ние от южната източна България си имаме алтернативен маршрут. Хасково-Харманли-Тополовград-Бургас. Пътят е второстепенен. Преди беше и доста надупчен, вълнист и завоест. За щастие първите две части от описанието са доста променени и остават само завоите и красотата на Странджа планина, през която минава около 70% от маршрута. Липсата на коли по  пътя, оранжевото утро и зеления тунел, през който минава автомобила, внасят допълнителна романтика в цялото пътуване… докато не се стигне Бургас. Тогава без желание се събуждаш и влизаш в потока от коли по крайбрежния път, който те води на юг или на север.

Нашата дестинация бе Юг. Силистар се намира по средата между Резово и Синеморец, което автоматично ни отвежда на около 8 километра от границата ни с Турция. За тези, които името Силистар звучи противоречиво и си мисли, че е правописна грешка на Силистър, не сте на прав път. Силистар е името на защитена местност в националния парк „Странджа”. Площта която носи името включва красивите крайбрежни скали образувани от вулканична дейност и красивите плажове. Да си призная честно, доста обмислях варианта дали въобще да пиша за това местенце, за да го запазя поне малко, не чак толкова засегнато от човешкия вид. Оттам нататък всички сме наясно с последиците.

В Бургас въздуха бе тежък и влажен. Бензиностанциите бяха пренаселени, а крайбрежния път наподобяваше западна магистрала с движещите се многобройни коли в колони една след друга. Но колкото повече приближавахме най-южната точка на България, толкова по-спокойно ставаше движението, а пътя се стесняваше. В един момент колите станаха рядкост, градчетата все по-малки, пълни с вили и двуетажни постройки, отколкото с хотелни комплекси и рекламни билбордове.

Подминахме и табелата за влизане в Синеморец и само няколко километра ни деляха от мястото, което щяхме да наречем свой дом за следващите дни. Един завой насред гората и сме там. Силистар. Преди да стигнем до морето се настанихме в къмпинга. Срещу 4 лева за човек на вечер + 2 лв. паркинг на ден, можеш да се настаниш под дебелата сянка. 4 своеобразни бани, 3 тоалетни. Хладилник и фризер за общо ползване и газова бутилка, ако имаш нужда. Това са час от “екстрите”, които се предлагат там. Беше ми хубаво да съм в гората, но най-странно ми бе, че не миришеше на море. Може би дърветата  имаха нещо общо с това. Единственото, което не ми допадна бе идеята, че всички отпадъчни материали от този къмпинг, най-вероятно се изливат в близката рекичка и поемат краткия си път към плажа? Същото важи и за двете малки капанчета на плажа.


Преди да стигнеш до плажа минаваш през чичо-Бакшишо, който ти иска 4 лева за паркинг (ако отиваш само на плаж и не си гост на къмпинга). Естествено, чисто по български, доста хора бяха решили, че ще си спестят тези разходи и изобретателно бяха втъкнали колите си по храстите. Следва една маса с различни надуваеми джиджавки, лелка, която продава царевица. Концесионерът на плажа бил забранил преминаването и разнасянето на всякакви хранителни и не такива лакомства от викачи – евала.

Мостчето и вече сме там – на плажа. И все пак има доста хора, не е като на някой самотен и див плаж, но все пак почти не останаха такива. Музичката от двете заведения, от двата края на плажа, не бе натрапчива и слава Богу по никакъв начин не бе свързана с вече възприетата масовка в България – чалга. Място за чадъри има навсякъде. Не си задължен да избягаш от плажа за да успееш да си разпънеш хавлийката. Цените на бирата и ментата бяха поносими – какво му трябва на човек повече? Да! Чиста вода  и чист пясък? Да! Имаше ги. Тук хората сякаш бяха по-различни, по-културни, по-съобразяващи се един с друг, по-любезни. Може би това се дължеше на факта, че голяма част от плажуващите бяха семейства с деца. Но поне ние не попаднахме на онзи тип “майки” и “татковци”, от които могат да ти настръхнат косите докато им слушаш простотиите. Скалите на залива предлагат неустоимото изкушение да се гмурнеш с маска и шнорхел за да наблюдаваш флората и фауната. За мен лично това бе голяма грешка… Сега, догодина трябва да си купя хубаво оборудване, че с детското шнорхелче за 3лв и пропускащата вода маска, не бяха от най-подходящите.

Вечерта плажът е спокоен. Нищо не се заключва, нищо не се прибира. Заведенията остават отворени, единствения джет седеше самотен на плажа, за да прави компания на 4-те водни колела. Само комарите са по-нахални отколкото трябва, но това лесно се решава с един спрей от любимия ми “OFF”. Облаците и задаващата се “буря” допълни очарованието на вулканичните, черни скали . Зад тях се криеше малко плажче, обсипано със заоблени камъни, в които морската вода се разбиваше на пяна.

Не можах да откъсна очи от това място, където всичко имаше контраст на фона на черните камъни. А окъпани във вода, те разкриваха красиви абстрактни картини.

На следващото утро открих прекрасните пясъчни лилии (Pancratium maritimum). През деня те нямат особено свеж вид, но в ранното хладно утро са разтворили белите си цветове. Разказаха ми, че едно време на това място е имало малък тесен плаж, за който е имало големи пясъчни дюни обсипани с лилии. Но след като първия концесионер взима плажа, изравнява дюните, за да разшири плажа и унищожава лилиите. Сега част от тях са  заградени и са им сложени надписи, за да ги пазят плажуващите. Надявам се, че след някое време ще се възстанови находището на лилии, но пясъчните дюни са безвъзвратно загубени.

Морето тук е различно, плажът е различен, сякаш не са в България. Всяко нещо там е познато, а всъщност ти изглежда точно обратното… Сигурна съм, че това няма да е последния път в който ще почиваме там. Този път беше само за 4 нощувки, но догодина това със сигурност ще се промени.

Дано хората да продължат да пазят и уважават природата поне толкова, колкото в момента!

А ние продължихме на Север, към Варна!

One Response

Leave a Reply