Млечино и Източни Родопи – част първа

posted in: Фотописи | 5

По не толкова стара традиция, Октомври посещението на Източните Родопи е задължително. Фотографи любители от цяла България се втурват за да запаметят на матриците си пламналите цветове на есента.

След дълго умуване кога и къде, реших все пак да се върна към старите и „добре познати“ места за да се отдам предимно на почивката отколкото на лутането и издирването на места. Маршрута бе Пловдив-Кърджали-Ардино-Млечино-Ардино-Кърджали-Пловдив. Само за Кога не беше много ясно точно. Поради спадането на температурите и влошаването на времето се наложи да отложа „експедицията“ с една седмица. За щастие слънцето се усмихна и в съботната утрин набързо стегнахме раниците и потеглихме.

Студеното време се беше отразило и на цветовете по дърветата. Още преминавайки през Асеновград, преобладаваха тъмните изгорели тонове – Кафяво, Тъмно червено, отколкото яркото жълто и пламналото оранжево-червено. Дори листата на дърветата бяха почнали да поокапват, а се очакваше този (д)ефект да е доста позасилен по-нагоре в планината. Оцветяването на дърветата зависи от много фактори. Всеки вид дърво си има определена краска в която се преоблича, а в зависимост от плътността на листата на дървото зависи кога и колко ще се обагри. Освен това много зависи каква ще е температурната амплитуда през дадения сезон. С една дума, тази година факторите бяха против мен, и все пак смятах че дори и без да снимам кой знае колко ще се отдам на почивката и приятното време сред природата.

Природо научен музей, Кърджали

По обяд вече бяхме в Кърджали. Решихме да се отбием в Регионалния Исторически музей там. До сега съм минавала безброй пъти покрай него, а сега ми се отдаде възможност и да го разгледам, за което въобще не съжалявам. Персоналът на музея бе изключително любезен с нас, а само срещу левче можеш да се насладиш на прекрасната гледка на традиционни български носии, битови сцени, богата колекция от камъни и кристали и археологически находки от ранни епохи (5-6в. пр.н.е). Красивата сграда в която се посещават експозициите е строена за турско училище, но никога не е работело като такова. Превръща се в светско училище, а след време се пригажда за нуждите на музея.

231010_Rhodope63l800

Как да пропуснем Ардино, Дядовци и Дяволския мост? Е, няма как!
Не че имахме много време…  Минахме транзит през най-посещаваното изоставено село в България и продължихме по пътя към моста. Не можах и този път да мина през туристическата пътека която би трябвало да стига от селото до  Дяволския мост. Времето ни беше сравнително ограничено. Ако малко се бяхме забавили трябваше да се прибираме на челници, което означаваше че ще окъснеем и с пристигането в хижата която не знаем къде се намира.

По пътя си надолу постоянно срещахме хора, нарамили раници и фотоапарати, всеки взиращ се в апарата на другия, давайки си взаимно съвети, че вече е станало късно за снимането на моста защото бил в сянка и т.н. В този прекрасен слънчев ден доста народ бе решил да се полюбува на отражението на моста във водите на река Арда.

Изненада по случай поредното ми посещение на това място ми направиха група любители на екстремните спортове. Спукайки се по бързеите бяха атракция за всички щракащи и разхождащи се в района.

231010_Rhodope66l800

231010_Rhodope81l800

231010_Rhodope94l800

231010_Rhodope106p720

На връщане за Дядовци вече бе късно. Слънцето се бе скрило зад високия хоризонт и побързахме да стигнем до хижата по живо, по здраво. За съжаление, още докато минавахме през х.Белите Брези наоколо всичко бе потънало в мрак. От миналата година знам, че пътя за хижа Млечино е оттам нататък по шосето, но поради многото липсващи табелки и отбивки, човек трудно може да се ориeнтира. След кратък и любезен разговор с хижаря разбрахм, че хижата се намира на 2км СЛЕД село Млечино (а не преди това както ние си мислехме.) Полутахме се още малко и в крайна сметка достигнахме на правилното място, пред голяма, стабилна, добре осветена постройка.  В никакъв случай не може да се говори за комфорт и за лукс, но все пак си е хижа с ток, а хижаря „бай Ристо“ (както той сам се нарича) е прекрасен. Със самото ни пристигане ни заведе в стаята и ни пусна печица за да се стопли. Бе ни заделил и маса долу в столовата, тъй като голяма група от Варна бяха окупирали останалите.
Единственото нещо което мога да отбележа като минус е липсата на работеща кухня и храна, което е малко странно  за хижа до която се стига по асфалтов път и е на 2 километра от населено място. И в крайна сметка не ни оставиха гладни. Хижаря ни донесе и курбанче и салатка и дрянова ракийка, а за каймак ни попя родопски песни с невероятния си глас. Това е нещо което не трябва да се пропуска.

А това ни очакваше на следващия ден, което вие ще видите в част две.

241010_Rhodope02l800

241010_Rhodope36l800

5 Responses

  1. ... (многоточие)

    Музейната сграда е много с интересен арх. стил. Прилича на замък, но централната сводеста част я издава, че е от Изтока. :) Чакаме продължението.

  2. :-) Утре!

  3. Приятни снимки отново :)

    От кадъра на моста доволна ли си или пак ще го дебнеш ?

  4. Ами… как да ти кажа… … не съм :-) Ако съм там два-ти дни наведнъж, ще го отщракам както си искам и ще мирясам :-) Но пък мястото си ми харесва. Мниг е удобно и приятно за разходка, така че най-вероятно няма да престана да го снимам.

  5. Няма лошо. Би ми било интересно зимата да го пробвам, но е сложно с транспорта тогава.

    Между другото имаш ли идея дали има нещо вярно в това, че цялата долина може да бъде потопена под каскадата Горна Арда, ако се построи ? Не съм запознат със самия проект, но четох някъде, че мостът ще бъде потопен.

Leave a Reply