Мелнишките пирамиди по есенно време без есен

posted in: Фотописи | 1

 Тази публикация си изчака чакането и повече няма на къде просто и днес съм твърдо решена, че ще отложа всякаква друга работа, но ще я напиша!

Мелник, х. Левски? Рупите и обратно в Пловдив. Разходихме се из най-малкия град в България и се насладихме на красотите на един по-екзотичен Пирин. Надявах се на една идилия потънала в есенни цветове, но за зло или добро, в най-топлия и сух край на България, есен не видях. Но пък съм щастлива от видяното.

Както става обикновено при мен, никога не знам до последно накъде ще потеглим. Не мога да не си призная, че имам “скромен” принос затова. Истината е, че искам да съм по всяко време навсякъде. Не мога да преценя къде ще е по-красиво и имам чувството, че където и да ида, на другото място ще е по-хубаво. Тази есен ми се искаше да направим една по-дълга екскурзийка из Рило-Родопския масив, като тръгнем от Мелник и се върнем до Пловдив. То така и стана, само че и времето и средствата ще стигнат само за Мелник :-). Изведнъж Тихо се включи с невероятното предложение почивните дни да се качим до х.Левски и ето, че аз отново се “вкарах във филм”. Мелник или Левски. Левски или Мелник. Обича ме, не ме обича… Милото вече е вдигнало ръце от мен и казва само “Където ти кажеш…”, но аз в ресторант ядене не мога да си избера, какво остава за място за снимки. “За щастие” времето ни направи услуга. Заваляха обилните снегове из Стара Планина, затрупа поля и паланки… теглих една звучна на всичко и казах “Мило, ще нощуваме в Мелник!”. Хотела го избрахме в 8 сутринта преди да тръгнем. Искаше ми се най-накрая да отида на почивка като цивилизованите хора, да спя на легло с чисти чаршафи и да има поне телевизор И НИКАКВИ КОМПЮТРИ, за да си поема дъх свеж въздух без светлинна радиация от монитора. Докато разглеждахме хотелите и си мечтаех за “почивката”, въздъхнах “Ех, не може ли да останем за две вечери”. С ръка на сърце си казвам, нямах предвид да изнудвам никого, но явно съм взела страха на Милото… Две-две. После ми стана гузно, че съм въздъхнала и ще обръсна още семейния бюджет. В крайна сметка се примирих и реших да се наслаждавам на “почивката”.

Мисля, че няма смисъл да ви обяснявам за прогнозата за времето? Дъжд, облаци, облаци и дъжд. Не ми пука, аз отивам на почивка. С фотоапарат.

Пътувайки към Мелник, Родопите изрисуваха невероятни картини на ранна есен – зелено, злато, червено. Около Струма в далечината се виждаха редици жълти тополи, които само си ги представях като плътни тунели от злато и през цялото време се молех в най-топлия край на България, да е поне мъъънинко толкова оцветено.

Не.

Пристигнахме в Мелник – най-малкия град в България – 270 души. Била съм там къде 5ти клас, когато с Ваня спахме в някакво подобие на легло и понеже сме по-височки се наложи да спим по диагонал една през друга, за да си съберем краката някак. Сега всичко е, като че ли същото, само че нямам спомен от калдъръма. Сега всичко е покрито с дебел слой разнесена пръст от строежите, и все пак е хубаво – селско. Докато си издирвахме хотела, се натъквахме на хора всякакви – предимно чужденци, а като седнахме да хапнем, направо се почувствахме като в дивия запад – индианците директно ни скалпираха. На места имаше Овчарска салата – 300гр – 8лв :-) За наше огрооомно щастие в хотела ни всичко бе в невероятно разумни граници и невероятно вкусно.

Следобяда потеглихме към Роженския манастир, който е на 7км от Мелник и според мен, а и според местните, оттам се разкрива най-хубавата гледка към Мелнишките пирамиди.
На влизане в манастира навсякъде се виждат табели, че мястото е за молитба и да се пази тишина, естествено това не попречи на изписалите се лачени кифли да качат манастира на главата си. Не веднъж съм споменавала, че не съм от най-вярващите християни, но за мен поведението на подобни “Божии” места (без значение вярата) е табу. Искаше ми се да съм Капитан Америка и да раздам правосъдие, но се задоволих с една ругатня под носа и се опитах да се абстрахирам от шума им.

Манастира, когато е тих, наистина е магично място. Дървото което те заобикаля, висящите асми, напева на младите монаси от църквата и светлината на свещите през отворената врата те пренасят в един друг свят.

Църквата на манастира – “Свето Рождество Богородично”, впоследствие дава името си на близкото село Рожен(Рождество). Ранната история на манастира не е ясна. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение. Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира “майка” – в случая това е иконата на Св.Богородица Портаитиса. Копието е създадено през 1790 г. от монаха зограф Яков Иверски. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите й чудеса.

На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер Яне Сандански. Той е погребан до църквата “Св. св. Кирил и Методий”, построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е сниман игралният филм Време разделно. Част е от Стоте национални туристически обекта. Има печат на БТС. – Източник Wikipedia


След манастира потеглихе по еко-пътеката към пирамидите. Маркировка – няма. За щастие няма кой знае къде и как да се загубите. Еко-пътеката свършва в Мелник, но ние трябваше да си приберем колата, затова направихме само един тур за овации в горната част на пирамидите. Времето? Под всякаква критика. Пирамидите – красиви. Решихме, че все пак като сме стигнали до тук, ще изчакаме залеза и ще се надяваме НЕЩО да се случи. Само за 5 минутки се показаха малко слънчеви лъчи, колкото да ме раздразнят и след това – оооблаци. И все пак си беше хубаво да гледаш тези непривични форми как се обличат в светлината. Образуванията са пясъчни скали, които с времето, с помощта на ерозията и изветрянето са се оформили на места почти вертикални склонове, които достигат и до 100м височина. Ние бяхме впечатлени от “фуниите” помежду някой от пирамидките. Човек може да си представи водата, която се стича по тях по времето на някой по-проливен дъжд. Също като Каменната сватба, Каменните Гъби, Стобските пирамиди, някой ден и тях няма да ги има, защото ще бъдат “изядени” от водата, вятъра и растителността :-)

На следващата сутрин исках да снимам едни нещица край Мелник, обаче… от този хубав, твърд, здрав матрак как се става! А съм и на почивка! Само измучах “Искам да спяааааааа” и се завих през глава. Мисля, че друг път съм споменавала, че … трудно ставам :-)

През деня бе… .. облачно. Но гадно облачно,  небето бе изпълнено с онези равни и сивкаво бели облаци, които единствено и само пречат. На почивка сме! Разходихме се, тръгнахме да търсим началото на екопътеката покрай пирамидите, но се натъкнахме на СтадионЪТ! Дам. Имаше си и каменни седалки, някъде там под дълбоооката растителност. Една от футболните врати бе повалена и погълната от няколко храста, а точно зад стадиона се показваха ръждясали ракетки и други детски катерушки, които си личи, че не са били в употреба с десетилетия. Все едно пътуваш във времето. Не, че Мелник изглежда футористично…

В града могат да се разгледат: Пашовата къща (исторически музей), Кордопуловата къща,  Паметник на Яне Сандански и руините на Славова крепост, Старата Баня и още две църкви. Не очаквайте много от руините… Но пък гледката от тази кратка еко-пътечка водеща към тях е интересна. Ако не сте отишли до Роженския манастир и все пак искате да видите отгоре пирамидите – това е мястото.

Ние влязохме в Кордопуловата къща. Кордопуловата къща е построена през 1754 година от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.Естествено най-впечатлени бяхме от избата. Вдълбаните тунели в самите пясъчни пирамиди са със сравнително постоянна температура – 11-13 градуса и подходяща влажност за ферментация на виното. Следва дегустация :-)

Преди залеза тръгнахме да драпаме по еко-пътеката над града. Представях си почервенилите пирамиди, обагрени от последните слънчеви лъчи, а на преден фон някоя руина… Ъх. Времето – облаци – от онези гадните. Руините? Някакви жалки остатъци от нещо, не става ясно от какво. Добре че срещнахме в нищото един местен, който да ни упъти на кой камък да свием надясно, за да излезнем от другия край на сипея и да видим панорамната гледка над града. И това беше. Няколко снимки и на обратно към хотела.

Прогнозата за времето не вещаеше нищо добро. Дъдж, дъжд, дъжд, и решихме да си поспиме до 8. А утрото бе прекрасно и слънчево с едни роозови облачета, които обаче видях само от малкото прозорче на хотела.

Тръгнахме си обратно и решихме да ударим и някой друг печат на Рупите и на Самуиловата крепост.

Местността Рупите става известна със съществуването на Ванга, където по нейно желание през 94 започва строежа на църквата “Света Петка Българска”. При цялото ми уважение към чудесата извършени от Ванга, това място все още ми е чуждо, както ми бе чуждо и първия път когато го посетихме преди малко по-малко от 15 години (олелеееееее!) Може би защото го виждам с очите си (като орган), а не с душата си. Но пък точно това е мястото което е пряко доказателство, че Българинът като вярва и обича нещо, то може да съществува и да се поддържа. Посрещнаха ни няколко жени които окопаваха градините пред църквата и новопостроените манастирски помещения. Всичко е ново, бяло и чисто. Вярно, бяхме в 9 часа сутринта там и затова нямаше никой и ми се стори тихо и спокойно. Малко след като успяхме да стигнем до минералните извори (75 градуса извираща вода), където сварихме няколко чичковци да размятат “пистолети” на воля из минералните “джакузита”, ни предупредиха, че пътят който води до тук е в ремонт и ще го затварят, та няма да можем да си тръгнем. Нещо ни се размина мерака за Самуиловата крепост. Качихме се към колата и беж към Пловдив.


One Response

  1. […] Мелнишките пирамиди по есенно време без есен […]

Leave a Reply