Кричим-Въча под дъжда

В интерес на истината няма кой знае какво толкова да се каже тук. За поред път плановете ни пропаднаха и се наложи седмицата да си останем в Пловдив. От работа ми беше писнало и въобще не ме интересуваше какво точно е мнението на времето. Дъжд ли? Ми добре. Вали си, не ми пречиш. Не ме интересуваше как и къде, просто исках да се разтъпчем някъде. Е, поради наличните фактори, трябваше да е по-скоро с кола, отколкото истинско ходене. И все пак, поехме посока Кричим. Няма да говоря много за времето само ще покажа в снимки. Но дори и това не ни подплаши, освен че можем да накаляме колата малко повечко… а това си е истинска заплаха за добре поддържания Нисан, над който се бае като на новородено отроче :-) …

Облаци над Родопите

Кричим

Типично в Холивудски стил, виждаме табела “Кричим”, която се издига високо над града. Подобна и къде, къде по-голяма има край Ново Село :-) Тя определено се забелязва от далеч.

Поемаме по високите завои между скалистите зъбери, покрита с гъста, “сочна” растителност. Красиво е. Бяло-сиво-сините пелени от облаци се стелят бавно и безмълвно над планинските калпаци. И така докато си блея, без дори да знам, преминаваме по стената на язовир Кричим, но решаваме да се отбием там на връщане, а преди това да догоним Въча. След около десетина минути вече сме там и съзираме най-високата язовирна стена в България – 144,55м (внушително). Точно така за мен изглеждат Родопите. С допълнение естествено добавям и върховете около Рожен и Смолян. Гора, вода и скали се преплитат в едно.

Язовирната стена на я.Въча

Гледка от Язовирната стена на я.Въча

Гледка от Язовирната стена на я.Въча

Отбиваме и пускаме дългите си крайници да се разтъпчат по мокрия, свистящ асфалт. Пътя между другото е доста натоварен, противно на моите очаквания. Доста често покрай нас прелитаха  товарни камиони “Девин” и безкраен низ от коли.
Бариерата на язовирната стена бе пусната. Огледахме се и нямаше никой, за това кротко се наведохме и минахме под нея и с бавни стъпки поехме по нея. Мост като мост. Малко по-широк, с по-дебели стени, но само след като се наведеш за да видиш какво се крие извън тях, можеш да разбереш разликите. От дясно, някакви си стотина метра бетон и вода, а от ляво скромните 3-4 метра бетон и мнооооооооого боклук. Оказва се, че стената играе своеобразен филтър за отпадъците които се носят по реката, а чрез нея и в язовира. Разнообразието от отпадъци бе наистина огромно. Перфектно се вписва поговорката “От пиле – мляко”

Гледка от Язовирната стена на я.Въча

Гледка от Язовирната стена на я.Въча

Гледка от Язовирната стена на я.Въча

Продължихме нататък, а дъжда се усилваше все повече и повече. Невинните капчици започнаха да се усилват и спряхме за последни сцени от Въча. Есента сигурно е много красива, когато всичката тази растителност се оцвети в оранжево-червено. Впечатление ми направиха кичозните параклисчета до ресторантчетата покрай язовира. Спряхме да хапнем в едно такова, а обслужващата ни дама явно не бе щастлива от факта, че трябва да поработи малко. Порциите малки, цените високи – всичко както си му е реда. Но пък гледката е грабваща. Отсреща се виждат безброй малки понтони и рибарски къщички и път който трябва да бъде проверен, когато му дойде времето.

Язовир Въча

Поехме обратно, тъй като ни заплашваше стабилен порой и спряхме за малко покрай рибарниците на Кричим и язовирната му стена, но за съжаление от тази точка не се вижда кой знае какво, но отново се открива друг път през който могат да се направят много неща ;-) (но друг път). По-умелите очи, ще успят да открият многобройните капки вода които се сипят пред обектива, а някой от тях дори се вплетоха в смъртоносна прегръдка с филтъра отпред.

Родопите потънали в облаци около Кричим

Рибарниците на я.Кричим

Мост в близост до стената на я.Кричим

Това е един от случаите в които мога спокойно да кажа любимата си поговорка “Няма нищо по-хубаво от лошото време”. Така завърши четвъртъчната ни “неделна” разходка из Родопите.

2 Responses

  1. Така е, лошото и динамично време през пролетта е рецепта за чудни снимки. А това с табелата Кричим направо ме уби! Дори и не подозирах, че съществува подобно нещо.

  2. admin

    съществува, съществува.. а тази до Ново Село да видиш.. :-) няма как да не ти грабне погледа!

Leave a Reply