Кратка разходка до Резово

posted in: Фотописи | 4

Тази година успяхме да стигнем до морето и да потопим крачета в солената вода на Черно море. Планът бе от най-южната точка на българското черноморие да стигнем до почти най-северната (Варна/Калиакрка). Но междувременно се бяхме потопили в идилията на къмпинг Силистар.

Един ден, докато се опитвахме да отворим очи смучейки кафе под дебелата сянка в къмпинга, някой предложи вечерта да отидем до Резово и да хапнем рибка. Предложението бе добре дошло и прието от всички. Така че след следобедния плаж, захвърлихме хавлиите и банските и потеглихме с колите.

Резово се намира на около 6км от Силистар. Мислех си, че пътя няма как дастане по-тесен и по-разбит отколкото този от Синеморец до къмпинга, но явно е имало как… Това само допълни изгорялата от слънцето красота на странджанския балкан. Някой спомена, че района е военна зона и по всяко време може да ни спре гранична полиция с някоя от джипките си. Поне така се било слоучило с един от спътниците ни, но той е от хората с по-особен късмет, нали така :-).

В самото начало Синеморец ми се струваше доста малък и романтичен, докато не се разходихме из него. Да в никакъв случай не може да се сравни с който и да е от средните по големина черноморски курорти, но на фона на Резово определено изглежда голям. Всичко в Резово напомня малко китно селце. Двуетажните постройки, асмите по двора, масичките покрити с мушама, пластмасовите столчета, кучето по улицата, децата с колелата, жените в пеньоар. И въпреки всичко, селцето изглежда така, както ми се иска да бъдат повечето (с изключения) села в България: боядисани, свежи фасади, градини обсипани с цветя и не на последно място – усмивки по лицата на хората. Резово е претърпявало доста падения и затруднения в исторически план, но явно сега, благодарение на туристите, нещата са се позакърпили и селото е започнало да се съживява през летния период. Дано това не означава, че ще се наложи да “прецъфти и увехне” като Несебър, Созопол, Китен… …

След някоя друга минута паркирахме колите и се запътихме към ресторанта. Останалата част от компанията не бе за пръв път в селото и явно не изпитваше такъв интерес какъвто ние имахме към него, така че се разделихме и поехме надолу по улицата, където явно бе “мегдана”. Изненадаха ме старите, свежо боядисани люлки и детски игрушки. Значи все пак може да стане, ако човек има желание…

Навсякъде имаше табели забраняващи снимането на отсрещната турска територия, вероятно от съображения за сигурност. За това и се вгледахме по надалеч в отсрещния бряг на големия залив, за да видим какво толкова крият турците…

Пред нас се разкри гледката, макар и в далечината, на един огромен, широк, чист, незасторен плаж който се простираше по дължината на дигата на река Резовска и продължаваше с жълтия цвят ня ширката пясъчна ивица. Представихме си за миг какво щеше да е тук, ако това бе на Българска територия… хотели, сгради, безброй чадъри.

Голяма част от хората прибираха фотоапарата при вида на табелата със зачертан фотоапарат или скришом се опитват да си направят снимка на фона на табелите или знамената. И аз се поколебах за миг, но какво пък толкова може да се случи… да ме отстрелят? Едва ли… Да дойдат да ми изтрият снимките? … Ми да разгледат, и да видят че с този широкоъгълен обектив едва ли мога да изкарам нещо от отсрещната турска територия… Някой хора ме гледаха с възхищение, докато щраках с големия си страшен, черен фотоапарат, други ме гледах с укор, сякаш щях да предизвиквам някакво природно бедствие…

Границата преминава по дигата на река Резовска. Спокойно рибарските лодки се носят по реката, а никъде наоколо не се виждат огради, военни, кучета, както сме свикнали да виждаме по повечето гранични територии.

След кратката разходка се отдадохме на бирата и морската храна :-)

4 Responses

  1. “Границата преминава по дигата на река Резовска. ”
    Това не е вярно и само налива вода в мелницата на турците. Границата минава по талвега (talweg, нем., по на-дълбокото) на река Резовска. А турците незаконно, но без да има кой да им се сопне променят коритото на реката с тази дига, за да изменят в наш ущърб т.нар. 12-милна морска зона.

  2. Евала за смелостта :) Аз когато ходих не смеех да снимам, защото знам колко мислят военните. Ако решат да се заядат с теб няма да гледат никакви снимки. Могат да ти изземат цялата техника съвсем законно и повече да не я видиш. Дори ако решат могат и да те съдят. За щастие на днешно време не са толкова заядливи, но в миналото по граничната зона е било някъв кошмар да се доближиш дори за снимки да не говорим.

  3. A! Моля, моля! :-) По табелите изришно е написано, че е забранено снимането на обекти в острещната ТУРСКА територия :-) Аз не съм. А и едва ли българските гранични полицаи биха предявили претенции. По-скиро турските, но се съмнявам да ми теглят куршума от вишката отсреща само защото снимам лодките по реката :D
    Иначе си прав. Който е решил да се заяжда, той ще се заяжда… За щастие нещата вече не са такива, каквито са били някога

  4. Не съм запозната в подробности. Това знам :-)

Leave a Reply