Косово по български<

Обичам българския бит и култура, такъв какъвто трябва да бъде според мен: недокоснат и непроменен. Всеки път когато разбера за такова място (като Косово), не се двоумя, а си го записвам в дебелата тетрадка с местата които трябва да посетя. Село Косово е едно от местата от дългия списък. Препоръчан ми преди време от приятел, проверено в Панорамио, реших че една следобедна разходка за разузнаване до там ще ни се отрази добре. Това с което се сблъскахме едва ли може да се нарече автентично, но пък със сигурност носи духа на времето.

Първия път когато чух името на това село си помислих, че е някаква интонационна или правописна грешка, но не е. Оказа се, че и ние в България си имаме Косово. Закътано между родопските хълми под Бяла черква, в Чернатишкия дял на планината. Ако не бяхме преминали през така добре познатия път Пловдив-Смолян, никога не бих предположила, че това местенце е толкова близо до цивилизацията. Едва на 5км от Нареченски бани, селото е достъпно и от Пловдив през Бяла черква. Ще ми се следващия път да минем от там. Ако е и пеша – още по-добре. Гъстите букови гори и шубрак се носят като дебело одеяло и сякаш завиват селото отгоре като във вързоп.

Искаше ми се да снимам някой друг есенен цвят, но тази година есента позакъсня и дърветата са все още зелени, а и от личен опит знам че дъбовите гори трудно се “оцветяват” в наситено жълто или червено. Но пък самото село бе достатъчно колоритно и то не заради къщите с типичната архитектура, а заради сблъсъка на вековете. Някой къщи – съвсем стари и изпорутени, с вече паднали и изгнили табели “Внимание, опасност от срутване”, а същевременно на фасадите на други, редом до тиклите и кирпича, са окачени чинии на Булсатком, или любовни писма от енергото по вратите. Други пък се перчат добре измазани и реставрирани, нови се строят. Местните ни споменаха, че си имат бизнесмени с грандиозни проекти, които искат да свързват лифта на Бяла черква със селото. Но според мен това си е чиста проба селски слух.

Разхождайки се насам-натам срещахме предимно… котки, кучета, макар ясното свидетелство за цивилизация – проснати дрехи, чаршафи, бяха около нас. Уличките надолу в селото са като разходка в приказен филм. Виждаш сградите, предметите, а те са погълнати от растителност. В един двор, който някога е бил такъв, сега е по-скоро полянка с ограда, седеше мирно и кротко една гума. Веднага попълних колекцията си от снимки на гуми в неестествена среда (в България, по-скоро естествена).

Истинското бижу на тази разхода бе срещата ни с баба Нада. Вече близо стогодишна (96г.) тя е “суровата” пазителка на храма “Успение Богородично”. Защо сурова? :-) В момента в който излязохме от него тя започна да “наваля” на господина, който бе така учтив да ни въведе вътре, да загаси свещите (които запалих преди по-малко от 5 минути) за да не се подпали църквата. Същата тази баба е филмова звезда. Оказа се, че в Косово са се снимали някой от сериите на “Капитан Петко” (7/8/9) и Нада тогава е взела участие в заснемането. Дори и да гледаме филма, едва ли ще я разпозная. Времето е оставил своята четка върху лицето и, но тя е все така пъргава (хукна да се прибира от няма и къде) мила жена, която обича фотоапаратите.

Естествено, не ни позволиха да снимаме вътре в храма. Естествено, Слави си направи устата (аз вече съм изморена от този спор) да убеди човекът който ни отвори, но безуспешно. Вътре почти няма и следа от иконописи. По-скоро има бели стени с тук-таме някое откъсачно цветно петно. Но за сметка на това има Етнографски музей! И в него не влезнахме поради късния час на нашето посещение, Нищо, тъкмо да има какво да разгледаме следващия път.

Истината е, че не знаехме къде да ходим. Мотахме се като мухи без глави без никаква подготовка из калдъръмените уличики на селото. Пък и залеза си отиваше. Скоро щеше от жега да премине в планински усоен хлад, за това решихме да обиколим каквото можем и да седнем да вечеряме в местната “кръчма” на “мегдана”.

Набелязах си аз неща за разглеждане и позиции за снимане, но те ще са някой друг път. Сега ви оставям със снимките от четвъртъчната ни разходка до Косово :-)

5 Responses

  1. едно от любимите ми села в Родопи .. : )
    ( след Широка Лъка , разбира се )
    а ако ходиш към Смолянско, иди до Брезе, Беден и Върбово !
    а ако ходиш към Пирин, село Пирин е .. нямам думи !! ; )
    Поздрави от Булсатком ехехе : )
    http://www.flickr.com/photos/maichca/5097229369/in/set-72157622696104230

  2. Записвам, Майче! И отивам да разглеждам в Панорамиото :-) То май само това остана…

  3. ахахаха, теб лая ли те дребния рунтав пес :D …

  4. Тomi Donikyan

    Браво, ще чакам фотопис от Боженци, а и от други китни български места….:)

  5. :-) ахах и аз чакам да отида с нетърпение ;-)

Leave a Reply