Харамията 2011

posted in: Фотописи | 5

Харамията? Харамията е особено забележим връх край 7-те Рилски езера. Но защо не си кръстих поста на тях, а на върха? Защото разглеждайки си снимките осъзнах, че на почти 90% от снимките се вижда той :-)

Последното ми ходене в този район бе преди 2 години (как лети времето) когато се бях прикрепила към една ученическа група водена от Стефан Аврамов (любим учител, планинар). Тогава направих едно дълго ходене, направих много снимки, които в последствие успях качествено да затрия от диска си … без да искам :-). Преди две седмици ми предложиха да се присъединя към друга група, която ще направи посещение на езерата и реших, че сега е момента да поправя стореното. Приликите и разликите преди 2 години са доста, в положителна или в отрицателна насока зависи кой как ги вижда нещата.

Когато бях преди 2 години, незаконно построения лифт беше сравнително новопостроен и не чак толкова популярен. Беше спокойно, нямаше много хора макар, че тогава да ми се струваха орди, съответно нямаше и толкова мераклии с джипки. Да, джипки – високопроходими автомобили. Преди два месеца, когато посетихме хижа Скакавица и паркирахме на хижа Пионерска, се възмутих когато видях многото коли паркирани по асфалтираното шосе водещо към лифта (само по нея).

Сега обаче имаше изненади. Още преди да достигнем хижа Пионерска, на основния път се появи бариера и бачаджия! 5 лева “вход”. Моля?! Община Сапарева Баня бе решила да се домогне до златната мина, а така! Естествено парите са за ОГРОМНИЯ паркинг пълен с коли, който ще се пръсне по шевовете. Където и да погледнеш се виждаха коли, коли, коли, коли, коли, коли, коли… По-ужасяващото бе, че всичките тези хора са там горе! П0-зле е и от селски панаир. Продават се кебапчета, има кафененце и за изненада на всички пристигащи – лифта не работи! Повечето хора пристигнали тук се споглеждат с тих ужас и се оглеждат за алтернативните джипки. Апропо, на тях също им е забранено да се движат в Национален Парк “Рила”, но на кого му пука!

В момента в който вече леко ми прикипяваше се захванах да щракна това онова и усетих няколко не особено доброжелателни погледи върху себе си. След като зададох въпроса си на охраната “Защо се пускат автомобили нагоре при положение, че е забранено движението на МПС-та?” ми бе отговорено с твърд тон да питам когото трябва – Паркова охрана. Аха.. явно съм объркала типа охрана. Този явно пази паркинга и лифта. Само на един кадър съм успяла да хвана около 7 джипки. Назад има още и още. Друг се опита да ми обясни, че те спирали ПРЕД входа на националния парк… хм…. И така да е – гадно е!

Поехме по пътеката. 12 души от които 5 деца на възраст от 3 до 11 години. Всички с усмивка на лицата ни, че се качваме нагоре към езерата, а до нас млада госпожица облечена в модно спортно облекло, обувки които са твърде далеч от маратонки бе пред припадък на първите 15 метра по поляната. Опитахме се да я окуражим в начинанието и да се качи пеша и да и покажем, че след като децата могат, ще може и тя. Малко по-късно я видях как форсира на горе с джипка.

Пътеката е буквално РАЗОРАНА. Прах, изкопани камъни, ерозия. Не ми се мисли какво ще е там ако завали дъжд. Всъщност знам, нали предния път се бяхме заблудили по подобна пътека когато се изкачвахме към х.Скакавица. На всеки 5 минути когато преминаваше покрай нас кола се вдигаха облаци от прах, изгорели газове от колите. Трябваше да се отклоним да им направим път и подобни. До тук  с ходенето по планината. Всичко наподобява малко разхождане из града, когато ти се налага да вървиш по улицата защото колите са паркирали по тротоара и да търпиш подвикванията и бипканията на шофьорите които те освиркват за това, че се движиш по техния път. Е, поне не ни бипкаха.

Една джипка се опита да завърти, явно очакваше да прибере хора надолу по маршрута. Може би ме помисли за една от тях и учтиво ми предложи да “скачам” в колата. Казах му с ясен, но също толкова учтив тон, че предпочитам да не ползвам услугите му. И тогава се започна разговора. Той от своя страна ми отговори, че предпочита да не бъде сниман и ми показа лепенка на прозореца му “Забранено снимането”, “Нарушаваш личната ми свобода”. На свой ред аз му отвърнах, че той нарушава моите граждански права, като нарушава законите на Нацинален парк Рила. Та този любезен човек (наистина се опита да бъде любезен) ми обясни, че те всъщност помагали на хора да се качат и не влизали на територията на парка, а спирали ееей там, до отрязаната Мура, където преди време седяла табелата за началото на парка(хммм дали?). За довиждане му казах това което наистина мисля “Не си виновен ти, за това че съсипваш природата, виновна е държавата за това, че ти позволява.” Пожелахме си по живо по здрави и се разделихме, все пак да не кара хората да чакат и да слушат нашия дебат.

Наистина след около 2-3 завоя масово джипките бяха се спряли, наподобявайки планински офроуд паркинг. Оставаше един километров отсек без коли. Но всички белези за тяхното присъствие бяха на лице. Калния отъпкан от гуми път. И хоп, от нищото изскача камионче!

Коментирахме в последствие с разни хора и те го категоризираха като добро каминоче, нали извозва боклуци. Добре де, на други хижи как това става с катъри. Хората като са толкова много и има толкова много боклук, да им спрат лифта, да спрат джипките и съм сигурна, че няма да имат проблем с извозването на боклуците!

Ето ме и пред хижата. Забранено за МПС-та, ама друг път. Ако е така, какво правят тези две АТВ-та паркирани пред хижата? Пасат? Да не говорим, че на следващия ден, мъжете които отговарят явно за конете профучаха покрай нас надолу със Мотор, който ако не се лъжа също се води моторно превозно средство.

Пристигайки на хижата седнахме да си починем и докато си пиехме биричката наблюдавахме тълпите от хората които щъкаха насам-натам докъдето ти стига окото. Малко преди залез слънце поехме към старата хижа “7-те рилски езера” за да хванем последните лъчи които озаряват Харамията. Облаци имаше много и колкото и както и да се движеха, винаги имаше пред слънцето, достатъчно да не позволят да се случи това което исках. Останах учудена когато видях, че старата хижа работи. Нали преди време официално я бяха затворили? Хубаво е, че работи защото хората които искат да се почувстват в планината могат да намерят място където да отседнат в хижа, а не в хотел (каквато е новата “хижа”).

Светлината бавно започна да си отива, а ние тръгнахме на обиколка около Рибното езеро за да намерим добри позиции за снимки докато в един момент, от снимка на снимка, не се оказа пълен мрак. Разчитайки на светлината на челник и фенерче и навигацията на GPS устройството успяхме да намерим обратния път към новата хижа.

На следващото утро трябваше да станем рано за да хванем изгрева и да се разходим около езерата докато не са плъзнали хората, но след вечерното прибиране по камъните прецених, че е по-добре да вървим по изгрев, а не преди него. Така и стана. Утрото около езерата е вълшебно – тихо, спокойно. Студения въздух нахлува в ноздрите ти и те събужда. В началото имах особени мъки, но след кратка почивка за кафе всичко тръгна на по-добре и се заредиха: Харамията и Трилистника, Харамията и Близнаците…. :-)

Впечатление ми направи насъбралата се пяна по бреговете на езерата. Такава съм виждала само в замърсени водоеми. Не знам какъв е тук случая, но ми се иска да не е в следствие на замърсяване, макар да се съмнявам след като видях с очите си петната от масло по ручейче стичащо се към Близнаците. Забранено за МПС-та, а?

В един момент се усетихме, че започваме да окъсняваме. Проблема бе, че трябва да се приберем към 12 часа по обяд в хижата, където бяхме оставили големите раници, за да издадем стаята. Не ми се искаше да оставям раницата си долу в предверието на хижата, имайки предвид колко много хора минават оттам.

След Близкака и Бъбрека започна стабилното драпане нагоре. А и слънцето вече бе високо, та особено много не ми се снимаше. Освен това не ми харесваха цветовете на планината в момента. Аз я предпочитам зелена, свежа и изпъстрена с цветовете на цветя. Следващия път явно трябва да се процедира по друг начин и определено няма да искам да се качвам по този пренаселен маршрут. Часът беше 10 и разни хора вече пъплеха наляво-надясно по пейзажа.

Странно ми бе да видя 6-то езеро – Окото, без ледена покривка поне по ръбчетата. Не че сега не е красиво, просто иначе ми харесва повече.

В 11 часа вече бяхме подминали сълзата и търсехме неистово място от където можем да хванем в кадър поне 5-те езера в кадър. Ясно бе, че до гледката където се виждат и 7-те време няма да имаме да стигнем. Намерих си една скаличка, която виси точно над Близнаците. Широка точно един разкрач разстояние. По принцип нямам страх от високото, но в един момент организма явно започва подсъзнателно да реагира и капачките ми, като че ли започнаха да омекват от самосебе си. С бонус силен вятър, ситуацията не бе за пренебрегване и насъбрах такъмите.

За точно един час успяхме да се приберем в хижата и да се отдадем на почивка, чакайки да се насъберем цялата група.

Качването от Пионерска до х.Рилски езера е около 2 часа (3 часа ако имате някакви затруднения). Помислете си! Качи се 3 годишно дете, защо да не го направите и вие! Нямате нужда от Лифт, нито от джипки. Трябва ви единствено и само желанието да го направите. 

Спането в новата хижа в туристическите спални е 13 лева, пре спокойно парите които ще дадете за лифт или кола можете да ги дадете за нощувка и да се насладите на природата. Не спонсорирайте убийците на планината неволно, само защото си мислите че е непостижимо! Така косвено и вредите вие! Можете да се събудите в планината и да се полюбувате на утрото там. Обиколката около езерата, без да притичвате в галоп с почивки и всичко останало ще ви отнеме около 4-5 часа, като минете по “дългия маршрут” около самите езера.

И помнете, пазете планината чиста. От Рила  извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканите – Искър, Марица и Места. Изворите на много притоци на тези реки, както и на Струма също се намират във високопланинските части на Рила — Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка (Белица), Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска. Реките от които пием аз и вие! 

5 Responses

  1. Петната от “масло” всъщност се получават от стотиците животни (коне, крави) пасящи в околността.Това не е машинно масло от джипки, но си остава вредно тъй като нарушава баланса на органиката в иначе супер чистите глациални езера, каквито са Седемте.Освен животните пасящи по околните баири дял за това замърсяване имат и хората, били те с лъскави анцузи и пъшкащи по баирите или дъновисти, лагеруващи месец около тези езера.

  2. Възможно е да е от това което казваш и ти. Аз не съм експерт, но пък се допитах до такива и според тях е такова. Въпреки всичко, само по снимка не може да се съди. Едно е сигурно – не е за добро.

  3. Аз съм го виждал това нещо на живо, а и това ми е другото занимание освен снимането, да газя по водоемите за проби. :)Същото нещо забелязах и вчера на Муратово езеро, там където кравите бяха газили за да пият вода.Гаранция ти давам, че не е от машина това.Проблемът с кравите и конете е сриозен, те унищожават не само редки растения, но и нарушават равновесието във водоемите. Не им е мястото там да пасат.

  4. Таня

    Лифтът до известна степен е удобство. Няма нищо лошо в удобствата, но ние не знаем как да ги ползваме, без да убиваме природата. Сульо и пульо се качват нагоре, оставят боклуците си там и превръщат красивата ни природа в поредното им сметище… за мен това е най-тъжното…

  5. И сте права, и не сте, Таня. Но всъщност какво означава прав или не, при положение че всеки има право на лична гледна точка…

    Това което мисля аз е, че Рила и по-специално този район не е просто балкан, планина… Всичко там е природно богатство и не случайно териториите му са защитени като се включват в Национален парк. Дори повече, влизайки в зоните защитени от Натура 2000, европейския съюз признава, че Рила не е само наше богатство, а е Европейско, за което всички заедно трябва да се грижим и опазваме! При наличието на толкова ендемити (видове които не се срещат никъде другаде по целия свят), природно-историческо наследство като глациалните езера, моите извинения… обаче такива удобства там НЯМАТ МЯСТО! Още повече след като са забранени да бъдат там. И те не случайно са забранени….

    И аз обичам удобствата в планината: да ми е чисто в хижата, чувствам се прекрасно като има топъл чай, а пък ако са донесли бира! Ехей!

    Рила няма нужда от подобен род разрушително удобство! А това че не сме научени да пазим, така е. В цял свят сме свикнали да приемаме природните ресурси за даденост, а на Рилските езера се гледа като на една красива пощенска картичка която винаги ще бъде там.
    За това НЕ ТРЯБВА да има лифт, за да не допускаме хора които без да осъзнават, без да искат могат да наранят тази крехка екосистема. Не че няма и такива на които не им трябва лифт за да се качат горе, които притежават същата тази разрушителна сила в себе си, но поне са в пъти по-малко.

Leave a Reply