Честит рожден ден, Planinari.org

posted in: Фотописи | 8

Това може би ще е един от най-бавно писаните постове в историята на блога до тук. Но в последно време, просто не ми остава време, а и мотивацията е слаба, както ще стане ясно след малко.

Да се надяваме, че това ще е и първият двуезичен пост в блога…

14-15 Ноември, хижа Левски Централен Балкан, са дата и мястото набелязани за отпразнуването на рожденния ден на Планинари.орг. По стара традиция на всяха трета седмица ходя някъде (чисто стечение на обстоятелствата), и този път то ще бе съчетано с планински купон.

Много отдавна ми се искаше да мина по този маршрут и да разгледам каньона на Стара река, която минава през целия път до хижа Васил Левски. Планувах да тръгна рано петък сутрин и да се влача по пътеката, която е обявена за 4 часа, да разглеждам и снимам. Но поради създалите се обстоятелства: ангажименти, транспорт, а и със сигурност нямаше да има листа по дърветата, се отказах и реших да тръгна с основната група, което въобще не беше по-малко приключенско изживяване.

rout

През Пловдив стигнахме Карлово и малко по-малко групата се насъбра. Като потеглихме слънцето вече беше високо горе. При този преход реших да изневеря на вярната си фото-раница. Бях твърдо решена да си купя туристическата раница която дебна от почти година, но пък по законите на мърфи се оказа, че я няма в магазина. За това взех старата туристическа раница, правена някъде в Китай, преживяла безкрайни мъки по летища и подмятане по автобуси – голяма грешка. Раницата тежеше ужасно, сякъш  я бях напълнила с камъни. Когато съм с фото-раницата, съм доста ограничена откъм място и внимавам какво слагам, която явно не беше сегашния случай.

20091114HutLevski0059p720

Още първото изкачване ми се стори АД! Раницата тежи, виси, дърпа ме назад, стативът се клати, рамената болят. Нямах никакъв баланс и проклинах мига в който реших да се качвам с това изключително бавно и болезнено „Китайски мъчение” на гърба!  Мъките ми до голяма степен изиграха влияние върху желанието ми да снимам и насладата да бъда сред природата. Постоянно ми беше черно пред очите и само се молех да пристигнем в хижата час по-скоро.  Чувствах се като муле. Тази пътека е най-леката от към маршрут по която съм ходила, но най-трудната от към преживяване и усещане.

Началото, преди входа на Национален парк „Централен Балкан” и самият каньон на Стара река е по-стръмната част от маршрута. Следва доста плавно изкачване до хижа Балкански Рози и след това следва отново стръмно изкачване преди х.Левски. Като цяло маршрута е много приятен и живописен. Според мен е подходящ иза еднодневни разходки до х. Балкански Рози и обратно, ако се тръгне изкачването към 9-10 сутринта. Пътеката е добре маркирана и отъпкана и като цяло по самия маршрут няма опасни места, стига да не висиш по канарите на каньона в началото на парка.

20091114HutLevski0069l720

След период от време, който ми се стори цяла вечност, стигнахме до хижа Хубавец, която е първата хижа по маршрута за Левски. След няколко глътки въздух сякаш придобих малко сили психически и се опитах да превъзмогна желанието ми да захвърля раницата от гърба. Реката беше много красива. Листата наистина бяха опадали изцяло и покриваха цялата гора, превръщайки се в дебело, кафяво-оранжево одеяло, което обаче покрива много опасности.

Няма нищо по-лошо от листа. Няма значение колко скъпи планински обувки имаш, с каква подметка и какъв грайфер – срещу листата няма спасение. Никога не знаеш какво се крие под тях: локва, камъни, клони корени, дупка?

20091114HutLevski_0063l800

Бях решила да снимам една скала с няколко листенца и мъх, но за целта трябваше да се спусна по не толкова големия склон до реката. Още с първите няколко стъпки нагазих поти до коляно в листа и започнах да губя равновесие. Държейки фотоапарата и статива в ръка се опитвах да балансирам. Скалата която исках да снимам, се оказа доста по-площна отколкото изглеждаше, като върха на айсберг покрит от водите на океана,  в случая с листа. В момента в който стъпих на камъка, се подхлъзнах и паднах пързаляйки се леко надолу. Изгнилите листа върху гладката повърхност на камъка са изключително хлъзгави. За щастие се разминах само с няколко охлузвания и наранено самочувствие. Движех се отделно от основната група и никой не ме видя, но не ми харесва тенденцията всеки път да падам някъде по разни сипеи и наклони.

20091114HutLevski0070p720

Вървейки по пътеката, постоянно срещах нови и различни хора, които също вървяха за хижа Левски. Явно всички са Планинари. Ще е голям купон довечера! Добре, че си мъкна виното, при това в стъклена бутилка (глупаво). Грабнах бутилката в последния момент сутринта и не ми остана време да прелея течността в пластмасово шише. Сега носех бремето на глупостта си.

Скоро болката от рамената се примеси с ехтящата фраза в главата ми „Мразя листа” (която между другото летя там цели два дни). Газейки през сухи листа, мокри листа, кални листа, листа с камъни, вдигнеш глава от краката си и погледнеш настрани разбираш, че усилията си заслужават. Оранжевите склонове се изсипват в спокойната река, която на моменти се излива от бързей в бързей и отново се кротва. А падналите листа във водата започват да се завъртат в бавен валс, носени от подводните течения. Други пък седят заключени в клопката на малките водоскоци, закачени за някой камък. Постоянно се  чува ромоленето на водата, песента на птичките и съскащият звук на шумата която подритваш докато вървиш.

20091114HutLevski0077p720

В един момент светлината започна да става красива и мека, в което няма принципно нищо лошо, но това също така означава, че скоро ще се стъмни. Фотографската група бяхме малко позакъсали с времето и умората като, че ли почна да надделява. Тя, премесена със студеният въздух който се спуска от заснежените върхове, образуват странна комбинация която може да бъде леко обезкуражителна. Навигацията показа последни 500м по права линия, но наклонът беше стабилен и се налагаше да вием по многобройни завои.

20091114HutLevski0079l800

В един от последните метри, трябваше да минем по мост, който малко липсваше. Не ни остана много избор освен да търсим брод по камъните. Тук нестабилната раница изигра много лош номер. Засилих се повече за да изнеса товара на гърба си, подхлъзнах се и паднах с два крака в бързея. Усетих как студената вода се забоде в крака ми. Беше толкова студено, че първоначално изтръпнах. Да са ти непромокаеми обувките е нож с две остриета. Водата не влиза, но и не излиза… На всяка следваща крачка, ледената вода се връща от дунапрена обратно в обувката. Усещането е такова, все едно си сложил краката си в торба с киша.   За щастие не бяхме прекалено далеч от хижата и след около 10-15 минути вече седяхме пред нея.

20091114HutLevski0090l800

Хижа Левски е масивна каменна постройка на три етажа, като последния е с две спални помещения с легла наредени като нарове. Трапезариите също са две помещения, но явно с недостатъчен капацитет да съберат всички ни. А ние бяхме не малко народ. До колкото си спомням над 50 души.  Печките вече горяха и беше наистина топло, а и хората, които бяха пристигнали преди нас, вече се разгорещяваха. Навън пък други събираха дърва за „цър-пър”.

Купона около Огъня

хижа Левски

Гледката от хижата е прекрасна. Особено осезаемо рано сутрин, когато слънцето се вдига и започва да огрява върховете наоколо. Трябваше да тръгнем уж по-рано да снимаме, но се забавихме доста около Карловското пръскало. Оранжевите листа имаха силен контраст с черните скали по които се спуска водата. Сетих се да направя една снимка със и без поляризационен филтър. Чести ми е задаван въпроса, дали има смисъл от него и каква функция изпълнява. Ето сега и нагледно.

polar

20091115HutLevski0021p720

Пътят на обратно мина доста по-стегнато. Времето почна да се влошва и на моменти дори леко започна да ръми. Нямаше много време за гледане на страни и снимки. Обръщайки се от време на време на зад, виждах сцените от вчера, но сега те бяха по-сиви и тихи.

На пролет май ще се ходи пак…

Изводи:

  • Листа?! О, Ужас!  Вземи си щека за ходене, за да можеш да проверяваш листата по пътеката пред теб.
  • Раницата е изключително важна! Ако не ти е удобно, нямаш желание и стимул да ходиш, а и дори да го правиш идеята с която си тръгнал (да си сред природата) се губи, камо ли да снимаш!
  • За пореден път – снимай при подходящо време. Обяд не е сред тях.
  • Поляризатор – когато снимаш в гората или някоя ручейче, поляризатора е задължителен. Без значение дали е слънчев или облачен ден, поляризатора премахва нежеланите отражения от водата и разстенията, като прави цветовете естествени  и наситени.

8 Responses

  1. Разказът е увлекателен, както винаги, а мястото – уникално и много красиво. Бях там през лятото и оттогава чакам първа удобна възможност да се върна. Карловското пръскало е най-красивият водопад, който съм виждал, но…. не се дава явно толкова лесно :( Горната част като гледам е прегоряла и при теб. А относно раницата – вярно, тежала е по пътя, но в крайна сметка след време остават само хубавите спомени, а ако се сетиме за лошите ги споменаваме с усмивка :) В това се крие и магията на разходките сред природата и затова трябва винаги да вдигаме глава и да продължаваме напред :)

  2. Да, пладне определено не е най-доброто време за снимане. А самото място е доста затворено и тъмно, така че получаваш или недоекспонирани кадри или преекпонирани. Не се сетих за бракетинг, ако трябва да сме откровени :D… Иначе за спомените си мног прав ;-)… Никога повече с тази раница.

  3. Това за поляризатора не е баш така. В облачен ден полза от него няма никаква, само дето сваля два стопа. Тогава светлината е разсеяна и ефекта от него изчезва.

  4. Мога да се съглася, но само на 50%.
    Да, сваля няколко стопа и определено не е манна небесна, но въпреки това премахва част от отраженията които са в определена позиция/посока спрямо поляризатора. Следователно не мога да нарека ползата никаква. Особено в гора, при влажни условия (след дъжд примерно) има по-осезаем резултат.

    Снимката за сравнение е правена по пладне в облачен ден. Аз лично мисля, че има някакво действие. Останалото го оставям на ваше лично усмотрение

  5. Така е, премахва част от бликовете дори и в облачно време. Чисто естетически ползата от ефекта е спорна за мен – дясната снимка без поляризатор ми се струва някакси по-жива, а детайлите вляво губят обем.

  6. Поляризатора не деиства в облачен ден, само при открити пространства, но в гората действа по всяко време и при всякакви условия! А кво те интересуват тия 2 стопа, на статива му е все тая. В гора така или иначе без статив не става. А пък след дъжд или в мъгла според мен действието му е дори по-осезаемо отколкото в слънчев ден.

  7. Еми как да ти кажа, в гора, при калпави светлинни условия не е много разумно да си скапваш и без това малкото светлина със затъмняващ филтър. Увеличената експозция не може да компенсира съвсем липсата на светлина, качеството винаги страда на тъмно.

    Аз лично предпочитам между челната леща и обекта да има само въздух, завинтвам поляризатора само когато съм сигурен, че работи спрямо слънцето. Затова направих горната забележка ;-)

  8. Да се включа и аз по темата за поляризатора:

    забелязал съм, че има една фаза при повечето фотографи, които си купят пол. за първи път – ефектът ги шашка направо и не го свалят около година (аз поне бях така).
    След което следва успокояване на топката и следният извод: “Поляризаторът не винаги е задължителен пък.” – особено за премахването на отраженията, защото в много случаи самите отражения правят снимката.

    Всеки обаче, трябва да решава за себе си каква снимка иска да направи, не мисля, че може да се изведе общо правило.

Leave a Reply