Голям Беглик, Доспат, Ягодинска пещера

posted in: Фотописи | 2

От трън та на глог в нашия вариант би звучал “От Голям Беглик та на Широка Поляна”. Среднощния мрак на Родопите ни заблуди и се озовахме на ваирант Б. Добре че не стигнахме до вариант В – Доспат :-) И от кратка разходка за сутришни снимки направихме едно кръгче до Ягодинкската пещера и Триград.

Много ми се ходеше някъде да се разтъпчем. Дните естествено са ограничени, а работата притискаща. Сезона на жълтото още не е дошъл за да полазя вече набелязаните обекти около Пловдив. Пирин и Рила са прекалено далеч за еднодневна разходка … и изброявайки вариантите се сетих, че много ми се снима мъгла над язовир. Голям Беглик бе идеалния за случая. Нощите вече са сравнително хладни, което до някаква степен гарантира утринните изпарения над водата и тревата. Никога не бяхме ходили да се разхождаме из този район, така че си нямахме ни най-малка представа какво да очакваме. Разпънахме картите, започнахме да мерим изгрева, ъгли, позиции, райони, 3Д гугълски карти и прочие и прочие. В крайна сметка набелязахме едно носле в язовира. Фотоапарат – наличен. Карта-налична. Статив. Стегнах раница.

В 2 часа сутринта чух кошмарното пищене на алармата, а докато ставах и се обличах, наум си повтарях “Ти луда ли си? Какви снимки? Спи ми се! Обратно в леглото! Не искам да ставам!” … и все така до първите глътки кафе и докато не се качих в колата. Включихме GPS-а и потеглихме по пътищата на България.

Преди Цигов Чарк е отбивката за Доспат. Изненадваща табела ни предупреждава, че следва участък който е в ремонт. Слави отново стисна устни като разбра, че отнооово съм го навряла в някое минно поле. Всъщност беше доста по-зле :-) Липсата на осветление, бабунките, наклона, хвърляха странни сенки върху дупките и те изникваха в последния момент. А и бяха толкова много, че човек не може да следи целия път. Маршрута е УЖАСЕН за лека кола. Ако сте с SUV и харесвате офроуд – там е за вас. Истината е, че участъка от пътя който беше маркиран, че е в ремонт бе най-добрия. В един момент вместо да викам “дупка”, започнах да казвам “Кратер!” Един 40км участък го взехме за час и нещо и започнахме да се притесняваме, че няма да стигнем на време на избраното място.

В един момент GPS-а започна да показва как преминаваме около Голям Беглик… започнахме да се озъртаме в непрогледния мрак за отбивката по която трябва да свием за да достигнем до заветния Нос… Навигацията не бе особено услужлива, тъй като нямаше маркирана нито отбивката нито имената на язовирите… Продължихме надолу по Лунната пътека, докато не видях странна табела “Горско стопанство Широка Поляна” и изведнъж вода се видя в ляво, не в дясно… До изгрева оставаше по-малко от час и решихме, че вместо да се лутаме и да търсим нещо което не знаем дали ще намерим, по-добре да се задоволим с това което вече имаме. Проблема бе, че въобще не огледахме района на Широка поляна.

Не знаехме в коя част на язовира се намираме, какво има около нас, как изглежда и дали си заслужава да бъде снимано.  Подвиквайки си първите лъчи на полумрака започнаха да осветяват непрогледната МЪГЛА в която се намирахме. Искаше мъгла, на ти мъгла! Докато наобиколим 1-2-3 позиции набързо времето за снимане, като че ли настъпи. Трудно е да се каже когато не виждаш оцветяването на небето преди изгрева на слънцето. Самата мъгла леееко се оцвети и от синьо-сива, стана бледо синьо-лилава-розова.

Щрак-Щрак. Поекспериментирахме тук-таме. Завъртяхме се… като цяло – скука. Но по-добре отколкото да беснея в колата. Сега беснеех в гората. На следващия завой който направихме видях редица каравани построени послушно… и тогава се усетих да намаля децибелите, защито явно не сме сами.

Беглика е прекрасно местенце.. обаче мноооооооооого мръсно. Естествено, че близо до самия път е доста предразполагащо за градски хора от селски тип (или обратното), но все пак това е недопустимо!  Да не говорим за грозната недовършена постройка която се издига като от филм на ужасите сред мъглата. Обаче не ми позволиха да снимам. Докато настройвах апарата се чуваше странно почукване по стъкло. Огледах прозорците нагоре – нищо не видях. Но когато се наведох да снимам се появи един заядлив чичко, който твърдеше че нямам право да снимам и че трябва да се чувствам поласкана за това, че ми бил позволил да се разхождам на неговата територия (Природозащотен център).! Ахъ… Обърнахме го на шега и се опитах да му опонирам, че сме на държавна собственост, а той ми върна на удара с това, че той бил държавата… Глупости от 1001 нощи. Не снимах, не ми се занимаваше вече. Пожелахме си приятен ден и му врътнахме гръб.

Така неусетно са минали 3 часа откакто извършихме нашествие на района. Хората вече се бяха разбудили, а слънцето бе височки в короните на боровете.

Имах нещастието да разбера, че освен всичко останало съм объркала и памет картите за апарата. Да, да, знам! Винаги се носят по две карти, една за резерва. Знам, ама не го правя. Глупаво е. Оказа се, че картата която е в мен е едногигабайтовата ми резервна карта, а голямата съм оставила в къщи… По принцип няма проблем, аз не снимам много, но за цял ден разходка си е мааалко.

Решихме единодушно, че няма начин да се приберем отново по същия път и поехме към Доспат, за да минем около Девин, Кричим, Пловдив. Но преди да достигнем Доспат видяхме едно море от “памук” което покриваше язовира. Истинска красота. Пред нас бяха спряли двама рускоговорящи господа с красиви тур-мотори, които заедно с нас се наслаждаваха на гледката.

Стигайки в Доспат, по стара традиция, първото нещо което се опитахме да намерим са БАНИЧКИ. Защо с големи букви? Защото в Доспат бяха най-хубавите банички които си спомням да съм яла. Уникални. Хрупкави, със сиренце… мммм Витите банички са истинска магия. Ако ходите в Доспат, не се подлъгвайте по лъскавите витрини на сладкарницата. Когато сте на “центъра” (отсреща се вижда по-старата джамия) свийте на дясно и продължете по пътя. Подминавате сладкарницата която е на ъгъла и малко преди дъното на уличката ще видите малката витрина с надпис “Топли закуски”, или търсите закуските на “Баджо”.

Пътувайки стигнахме до отбивката за Ягодина… До тук сме стигнали, защо да не отскочим и до пещерата? Мястото е доста променено от спомените ми за него от преди повече от 10 години. Естествено комерсиализирано. Паркинг-плаща се, има глупав Тарзан тролей, забит в стар мост… Кой им е позволил да развалят моста??? Вероятно не са и питали. Срещу входа на пещерата, от другия край на реката, има недовършен хотел, за чието построяване е забентена част от реката, разбито е част от шосето, за да се пригоди за преминаването на камионите със строителните материали. Гадост. Всичките пумии т хотела се сещате къде отиват – няма канализация. И то точно пред пещерата…

Попитахме дали мога да снимам. Любезно ми обясниха, че не може. И с право. Групата се бави, блъскат се хора, заобикалят се. Шанса да се счупи нещо е по-голям, пък така на свободни начела да ме пуснат из пещерата да си снимам на спокойствие – не върви. Те откъде да знаят, че съм съвестен човек. Обясних им, че искам да пиша статия в новия ми проект “Ranicata.com” и хората ми предложиха алтернатива. Преди време били викали професионални фотографи със специално осветление да снимат пещерата и са направили диск който се продава срещу 2.50лв. Е, на дадените 3 лева, 50 стотинки не ни се върнаха, но това да е проблема. Попитахме за авторски права над снимките, дали мога тях да използвам, увериха ме, че никой няма да търси права. Изненадата я видяхме в последствие вкъщи. Вярно, обвивката на диска е направена прилично със сносно изглеждащи снимки. Лошото е, че нито една от тези сносно изглеждащи снимки я няма вътре на самия диск. Снимките са УЖАСНИ! Все едно са снимани с телефон, на част от тях има дати, които бележат 2007, 2008 година!!!!

НЕ КУПУВАЙТЕ ТОЗИ ДИСК! ТОВА Е ИЗМАМА!
Крайно време е хората в тази държава да се научат, че като продават дадено нещо за 3 лева, е хубаво все пак да са вложили някакъв ТРУД и КРЕАТИВНОСТ!

Разходката в пещерата беше приятна и завладяваща. Отидете и разгледайте. Но не хвърляйте монети в гьолчетата, вредите на природата.

Видяхме и триградското ждрело, но за него ще се върнем друг път. Оттам покрай Девин, Кричим – Пловдив.

2 Responses

  1. Искам и аз такава скучна сцена за снимки :) Много готини са се получили, браво ;)

  2. E, чак скучна…не е. Просто е съвсем различно от това което очаквах и бях планирала :-)

Leave a Reply