Пещерата Снежанка – едно разочарование

Това не е един типичен фотопис, защото няма много снимки с които да се разказва. А защо, ще стане ясно след малко.

След много умуване в една съботна сутрин, решихме да се разходим до пещерата Снежанка. Тя е част от националното ни богатство и се намира под номер 37 от 100-те национални туристически обекта. Намира се близо до град Пещера, като е доста лесно достъпна въпреки твърденията в интернет. След отбивката от главния път за град Батак следва тесен асфалтиран път, който стига до малък паркинг. Оттам трябва да се извърви известно разстояние по еко-пътека, която е добре маркирана и облагородена с многобройни пейки и табели мотивиращи гражданите да не се отказват изкачването по не толкова стръмната пътека. Навсякъде е описано, че извървяването на пътеката е около 45м, а всъщност е не повече от 20-тина. 45 вероятно ще са ако се изкачите и спирате и се оглеждате, почивате на почти всяка пейка, движите се с деца или имате някакви физически затруднения.

110205_Snezhanka_Batak012p720

Бяхме подготвени предварително, че в пещерата не е позволено да се снима, както и трябва да бъде. Светлината от светкавиците пречи на прилепите които живеят в пещерата. Смятах, че след като се запознаем учтиво с уредниците на пещерата, обясним че сме запознати с изискванията и не искаме по никакъв начин да навредим, а напротив – нямам никакво намерение да снимам със светкавица, и искаме просто да се полюбуваме на пещерата, все пак ще ги склоним да ми позволят.

110205_Snezhanka_Batak002l800

Уви, разочарованията ни започват от момента в който достигнахме входа на самата пещера. Още по самата пътека срещнах семейство с дете които препускаха надолу, а самото дете не спираше да подвиква заканително “В пещерата не дават да се снима, леличката се кара!”. В пещерата се влиза на всеки час, на 15-тата минута, броено от 10 до 16ч през лятото и 10 до 15 през зимата, т.е 10:15, 11:15, 12:15.. и т.н.
Стигнахме до пещерата точно в 14 часа и влезнахме да изчакаме в малката колибка пред нея за да се сгреем и да пием по чаша чай. Изключително изненадани останахме когато видяхме, че кафе и чай се закупуват от машина.. Е, лошо няма -модерна работа. Влизайки, видяхме едра дама и млад господин да седят на масата в дъното, вперили поглед в миниатюрно телевизорче. Не ни забелязоха, уж… но като се завъртях да си оставя раницата на пейката се чу плътен, боботещ женски глас “С фотоапарати не се влиза! Трябва да оставите апарата тук”. По какво позна, че имам апарат? Инстинкт? Или ме издаде висящия статив? Без значение. Оставих спокойно раницата и отидох да водя преговори. Попитах учтиво, обясни, но в момента в който ми се размаха злобно пръст, на ръка обсипана със златни пръстени, всичко ми стана ясно – няма да стане. Печелбарите са непоколебими, не хранят някакъв определен афинитет към природата, а просто гледат да приберат парите. Сигурна съм, че ако бяха от някой спелео клуб, щяхме да се разговорим и да ми позволят да снимам. Нооо, голямата работа. Няма да позволяваме сега едни снимки да ни развалят разходката. Имаше и други грубости от тяхна страна свързани с печата които събираме и чая, но няма да ви занимавам с дреболии.

Влезнахме в пещерата. Наистина е красива, ако ти оставят време да я разгледаш. Веднага започна беседата със заповедническия тон на екскурзоводката “Слезте по стълбите и спрете най-долу на площадката!” Ми хубаво. Спряхме, в една голя зала обляна в жълтеникава светлина и украсена с безброй сталактити и сталагмити. Започна да хвърчи точката на червеното лазарче по тях и да се лее словото на страшната дама “Снежанка е открита е през 1961 година случайно от алпинисти, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, не защото е труден достъпът до нея, а защото били запленени от красотата и. Постоянната годишна температура е около 6 градуса и е 145м. Изключително богата на образования”… …….. Показа ни набързо Музикалната зала, Срутището, залата на Виметата, … Огнищата оставени древните хора и се почна с едни Снежанки, рибки, крака на барелини и алата балата. Мен не ме интересува кое образУвание на какво прилича, а историята на пещерата. Трудно е да я прекъснеш и да попиташ. Страх чак те хваща, да не би да я смутиш. Но и не си струва да го направиш, отговор адекватен няма да получиш, но не позволих това да смаже учтивостта ми.

За 15 минути бяхме разходени и почти пропъдени да излезнем, а в пещерата наистина има какво да се види. Жалко, много  жалко наистина. Отново се сетих за хлапето което срещнах на качване към пещерата и се замислих, колко ли трябва да им е било викано на тия хора, че така да му се набият тези думи “В пещерата не дават да се снима, леличката се кара!” в главата? Оставям на вас сами да си извадите изводите.

Тръгнахме си намусени и безкрайно разочаровани. Не от забраната за снимки, а това колко зле може да те накара да се почувстваш една жена защото си решил да и платиш 4 лева вход и да и откраднеш 15 минути за които е наета да бъде там, за да се държи грубо и неадекватно… Как можахме!

Потеглихме към Батак, защото деня бе пред нас. Планираните 2 часа в стигане и разглеждане на пещерата се изчерпаха с 30 минути, а няма смисъл да погубваме прекрасното слънчево време. Но тук няма какво толкова да се разказва – просто разходка. Язовир Батак бе на половина покрит с лед, по който преспокойно можеш да си походиш. Е, мен ме дошубя и реших да не се отдалечавам прекалено много от брега :-). Най-интересната част бе, когато повървиш по леда и окото ти прихваща с периферното си зрение отблясъците светлина, хвърлени от люспите на рибите, бягащи под водата :-).

110205_Snezhanka_Batak025p720

Ето и малко снимки, без никакви претенции за художественост, само спомен.

110205_Snezhanka_Batak045l800

110205_Snezhanka_Batak070l800

110205_Snezhanka_Batak074l800

5 Responses

  1. Красиво ! Желая повече такива разходки и по-малко срещи с подобни лелки… но може би и те са част от колорита на времето – наречен ЖИВОТ !

  2. Хасан

    Ще Ви образование ще ви образувам, че свят да Ви се завие, неграмотници!

  3. @”Хасан” – благодаря за поправката :-)

  4. Кофти преживяване, няма скоро да се научат на обслужване и това си е…

    Иначе ми стана интересна предпоследната снимка и образуванието на нея – това от падащото ниво на язовира ли се е получило така ?

  5. Предполагам от постоянните промени в температурите. Вероятно следствие от цикъла замръзване-размразяване и т.н.

Leave a Reply