>Следновогодишен западнородопски преход – Пампорово-Перелик-Ледницата-Гела

posted in: Фотописи | 11

Всичко е добре когато завършва добре.

Сега си седя в топлата стая подсмърчайки настинала и разглеждам снимките във FastSton и преживявам последните 3 дни наново.

В началото на новата 2011 година планирахме зимна разходка из първенците на Родопите, а именно около връх Перелик  -2191м и нататък към връх Орфей – 2188, с две преспивания в хижа Перелик и хижа Ледницата. Начална точка Пампорово и край Широка Лъка. Времето беше обещаващо, един ден сняг – друг слънце, а дали е точно така? Надали…

Още в самото начало всичко започна криво. Утрото беше студено и мокър сняг капеше по калните пловдивски улици. Автобуса закъсня и на негово място се появи малко бусче с безкрайно неучтив, но странно културен шофьор.С много уговорки успяхме да си изпросим право раниците ни да се возят вътре, а не да подпират калната гума в мини багажника.

Слязохме в Пампорово, но не на правилното място – Студенец. За това се наложи да подрапаме малко до въпросното място. Въпреки, че имах маркирана пътеката по която трябва да вървим, беше трудно да открием началото и сред боровете и многобройните скиори пускайки се по пистите. С риск да бъдем пометени пробягахме ширината на пистата и поехме по заснежения път към хижа Перелик. Прехода не е труден, напротив – лек и приятен. Малко след Предела обаче има постоянен наклон, който в края на деня ми взе здравето. През лятото пътеката може да се вземе за около 5 часа, ние преминахме през нея за близо 6.

110104-PerLed-051l800

Това което намерихме в края на прехода, а именно хижата, ме очарова безкрайно. Хижа Перелик е малка планинска хижа, преди е била ловна, а сега вече туристическа. Капацитета е около 30-тина легла с приятна столова, огромно кюмбе, чисти чаршафи и гостоприемни хижари.  Има две бунгала отвън, което говори за допълнителни места за преспиване.  Хижаря Янко чака туристи там от 18 години. Ако се обадите предварително, ще ви очаква задължително и даже ще ви се обади да ви потърси, ако сте закъснели по пътя. Когато ние пристигнахме, той вече бе запалил кюмбето в стаята, за да ни е топло и уютно, сгря ни с топъл чай. Насъбрахме се вечерта край печката в столовата на сладки приказки. Разказвахме си планински истории, черпихме се с домашно вино, а хижаря ни дари с голямо парче сланинка, мариновани гъбки и други вкусотии.

110104-PerLed-047l800

110104-PerLed-048p720

На следващия ден в 9 и 20 поехме по пътя за хижа Ледницата, въпреки че не се чувствах особено добре. Хижаря ни упъти и сякаш не искаше да ни стряска, но ни предупреди, че зимната маркировка е на рядко и да не се отделяме ако падне мъгла. Според него трябваше да стигнем за около 5 часа и половина, но според мен това е почти недостижимо, освен ако времето не е перфектно и не подтичвате през преспите.

Обещанията на метеоролозите не се сбъднаха и слънцето не ни огря. За сметка на това използвахме облаците като слънцезащитен филтър и успяхме да видим на няколко пъти слънчевото затъмнение докато снежинките се сипеха над нас.

110104-PerLed-066l800

110104-PerLed-056l800

Снега бе толкова сух, че преспите бяха като насипано брашно. На моменти газехме през сняг до коляно, но като цяло снежната покривка не бе стряскаща. Студа като че ли идваше малко в повече, но за това почти не спирахме за почивки. Само веднъж за около 10-тина минутки да хапнем и поехме отново. Маршрута през лятото сигурно е пленяващ с гледките си, но ние не успяхме да видим много от него, тъй като повечето време се движихме през мъгла. По принцип маркировката си липсва. Благодарим много на човека който бе минал предния ден оттам и явно е познавал района доста добре, тъй като следите му бяха единственото нещо което ни напътстваше. Там където вятъра ги бе навял и заличил, то там се и губехме. Разделяхме се и всеки проверяваше в различни посоки да търси маркировка или стъпки. Аз като единствената дама в групата се радвах на чудесни грижи, за което искам да благодаря на своите придружители. Не бих партина, не обикалях за маркировка … а от своя страна като в знак на благодарност бях ограничила мрънкането до минимум, шегувам се. В такива ситуации няма никакъв смисъл то каквото и да е мрънкане, защото те по никакъв начин не могат да ти помогнат, а само демотивират духа и могат всъщност да усложнят цялата схема.

110104-PerLed-078l800

110104-PerLed-085l800

Нямаше и много време за снимки, тъй като окъснявахме много, а почти не сме спирали. Времето казано от хижаря (5ч и 30м) се превърна в едно почти 8 часово изживяване, което завърши с шеметно спускaне през гора. Докато издирвахме маркировката в сумрака, се пързаляхме по втвърдили се като огледало вече слоеве сняг. На моменти бе дори дори плашещо и се чудих дали всяка следваща крачка няма да ми е за последно. А хижата си изглеждаше все така близо, но ние не стигахме до нея. Нервите на всичките ми спътници бяха изпънати до безкрай и всички си отдъхнахме тежко когато видяхме в тъмното беззъбата усмивка на бай Стоян (хижаря).

110104-PerLed-083l800

110104-PerLed-080p720

Хижата Ледницата бе огромна в сравнение с хижа Перелик от която идвахме, но разликите не спират  тук. В хижата имаше вътрешен санитарен възел, макар и без вода… вътрешна баня, но тя е на хижаря, почти никакъв планински уют, заключена столова и… доста мръсотия. За тези които не са гнусливи, но все пак имат някаква граница на търпимост – тази хижа не е за вас, или се подгответе предварително, че мястото на което отивате определено не е хотел с 5 звезди. Въпреки всички, най-важното за един турист бе на лице: кюмбето гореше, хижаря ни даде да се изкъпем в неговата баня, легла на които да отморим – всички бяхме скапани.

На следващия ден станахме раничко оставихме раниците в хижата и поехме към пещерата Ледницата. Пещерата се намира на около 20-30 минути от хижата, по третокласен път, който както можете да се досетите сега бе покрит под снежно одеяло. Теренът бе като приказка на фона на вчерашния маршрут и си вървяхме, вървяхме….от никъде пещера не се виждаше и просто си вървяхме… на 50-тата минута всичко започна да изглежда крайно подозрително и решихме че сме я изпуснали от поглед покрита някъде от снежните преспи. Обърнахме. Бяхме изненадани от следи в снега, които или бяха оставени след нас или бяхме пропуснали на идване – доста едрички, с едни хубави ноктенца отпред. Размера бе почти колкото човешка длан, а самото разстояние между отпечатъците бе доста голямо. Това е втората ми среща с мечка в Родопите, макар и косвено. Хижаря на хижа Перелик ни бе обяснил, че мечките по принцип трябва да спят около 3 месеца, но тъй като не са натрупали достатъчно количество мастна тъкан през лятото, се будят от глад доста по-рано от очакваното и започват да бродят из снега търсейки препитание…. А ние продължихме да си се връщаме обратно и видяхме табела, която гласи „Stop! Cave Lednitzata” – Страхотно! Само дето табелата е от другия край на реката, скрита от заснежени дървета. Нищо,вече бяхме свикнали със скритата или липсваща маркировка и се зарадвахме, че в крайна сметка сме я намерили.

110105-PerLed-011l800

110105-PerLed-023l800

Аз тъй като си бях забравила статива в хижата, не бях особено въодушевена от влизането ни в пещерата. Хижарите от Перелик ни бяха подготвили, че тази пещера е по-красива и заледена през лятото и почти празна през зимата. Пещерата се казва Ледницата, тъй като (явно лятото) се изпълва със сталагмити, сталактити и сталактони изваяни изцяло от лед. Все пак успяхме да се натъкнем на няколко ледени висулки които се подават от тавана и пода. Явно ще трябва да се посети когато трябва отново.

Прибрахме се в хижата за да си вземем раниците и да поемем към Широка Лъка от където трябваше да си хванем автобус за Пампорово, а от там за Пловдив. И ако си мислите, че премеждията ни спират тук – жестоко се лъжете!

110105-PerLed-030l800

Имахме уговорка с бай Стоян да ни изчака и да тръгнем заедно надолу, да си правим компания, а и той имал бус някъде по средата на пътя оставен с който ако успеем да го запалим ще ни откара в Широка Лъка на където се е запътил и той. Чудесно! За разлика от вчера, този човек сега ми изглеждаше доста по-сговорчив и ведър. Дори някак забавен. Споменахме му за мечешките лапи и той въобще не се осъмни в думите ни. Имало две мечки които редовно бродели наоколо – малката и голямата. По описанието на размера на лапите, можело да се съди, че това е голямата. Също така ни сподели, че отказва всякакви туристи ако не са група от поне 4-ма! Какъв късмет сме имали, а… За храната, туриста трябва да си носи. На него кой ще му плати бензина и труда да качи храна… Не е негова работа! А хижата остава винаги заключена с огромен катинар, така че не планувайте хижата в маршрута си, особено ако не сте се обадили предварително за да получите разрешение за аудиенция, шансът да останете навън в снега е равен на 100%.

110105-PerLed-043l800

110105-PerLed-032l800

Стъпка по стъпка (по-скоро притичвахме зад водача си) из прелестните заснежени Родопи достигнахме и заветното бусче. С малко усилия то запали и се накачихме отзад в колата, за да тежим и тя да върви по-лесно. Пътуването с това съоръжения из заснежения път (който НЕ БЕ почистен), занасянето и всичко останало си имаше своя чар, а някой хора плащат за подобен офроуд!  На едно леко наклонче, нещо превозното средство се заинати и бай Стояна започна да върти бесно гуми. Изредихме се да го молим да спре да дава газ, за да не се окопаем, но уви без резултат. Естествено замириса на изгоряло и още нещо. В крайна сметка хижаря спря колата и всички слязохме да погледнем какво е положението. Започнахме задружно да бутаме двутонния автомобил. В крайна сметка видяхме, че е абсолютно безсмислено защото задната лява гума си е направо на капла – пукната е.

110105-PerLed-039p720

110105-PerLed-037l800

Последваха ред цветущи изкази и започна акцията по смяна на гумата (с лятна без грам грайфер). Пък болтовете първо превъртали – в крайна сметка се оказа, че ключа е счупен. Пък после почнаха да се изсичат със секат болтовете, … някакви налудничеви идеи. След около час жестока борба с гумата стана ясно, че няма как да се смени. Върнахме се отново на решението да бутаме колата. Това било последното баирче и от там сме били само надолу и нямало да има проблем да слезне бавничко и със спукана гума. Та бутахме, та седяхме за тежест, та пак се бута. Хвърля се пясък, кърти се пръст с кирка. Въобще емоции. На мен на няколко пъти ми настръхна косата докато Бай Стоян маневрираше назад водейки ме към  дерето отстрани на пътя. Никой не може и на сила да ме накара да слезна с това чудо, дори и да преодолеем проклетия му баир! Всички рано или късно прозряхме пъкления план на Стояна. Явно сме му трябвали като товар да си свали колата от планината, пък сме и идеалната бройка за да се поберем. Той сам се издаде, че е бил наясно със състоянието на гумата още преди да тръгнем, но бил забравил!

110105-PerLed-038l800

110105-PerLed-045l800

Крайно ядосан, че няма да може да си я свали колата, тегли няколко майни и след 2 часова борба в студа поехме пеша надолу към Гела. През цялото време мен ме напушваше ироничен смях, като  видях как се редят баирче след баирче след последното баирче което трябваше да минем. А какви коловози и какъв лед – джам имаше, да не ви разправям! Услуга ни направи пукнатата гума! Но пък времето прекарано в лафовете на разприказвалия се Стоян бе забавно. Развиваше теории по различни житейски тематики и разнасяше гърлен смях.

Още горе край колата бе ясно, че автобуса от Широка Лъка си го изпускаме от раз, за това като потеглихме пеша използвахме жокера „Обади се на приятел” и от село Гела ни прибраха на топло с къде къде по-подвижен автомобил, който ни отведе в Смолян.

Аз лично се молех черната серия да е приключила и да се приберем невредими в Пловдив. Така се и случи.

Следва Мусала?

11 Responses

  1. Много интересен преход сте направили:)) Супер!

  2. Пещера Ледницата има най-много ледени образувния в привходната си част и първата зала. Това се случва в най-голямо изобиле ЗИМАТА – не лятото (каква безумна идея ледени образуваня- лятото) . Температурите в пещерите малко след входните части са постоянни целогодишно, така че…
    Пещерата е хоризонтална и в нея тече река, но съвета ми е – ако не сте пещерняци, посетете и вижте ледените образувания през зимата в началото – това е достатъчно !
    А иначе прекрасно преживяване.
    Аз единия път като ходих зимата с приятели там, минах разстоянието от Широка лъка, през Гела до Ледницата за 8 часа и сняг до кръста – от къде сме минали – не питайте….

  3. Готино преходче! Офроуд изживяването предполагам е било доста забавно :) Снимката със следите радва много!

  4. Бравос!точно както го преживяхме,но с лошата маркировката не съм съгласен,по-скоро беше нормалана за БГ.Кога ще си получа останалите снимки?

  5. :-) На въпроса за маркировката не ми се спори…Снимките би трябвало да си си ги получил?

  6. @Дамян: аз ти казвам какво ми казаха хижарите. ДО някъде има няяякакъв резон, но все пак ти си пещерняка. Оставам безмълвна пред словата ти.

    @Тихомир:ахах Да, забавно беше, но като слезнахме и повървяхме и се замислих каква глупост можеше да се свърши, се радвах много че пукна гума.. но не му казвай :-)

  7. Бравос, мега яко…Искам и аз на Мусала;-)))

    П.С. Поздравления за блога и снимките…

  8. Miro Germaneca

    Стела, сега ти гледам снимките и чета описанията на маршрутите. Наистина забавно, уникално и в твои стил :) Все така …поздрави от Германия :)

  9. Благодаря Миро :-)

  10. Иван

    много якоооо :)) много се забавлявах! :)
    Радвам се, че всичко е завършило добре!

  11. @Damian
    В привходната част на пещерата съм виждал ледени образувания през юни

Leave a Reply