24-ти Май с балонче и знаме в ръка

Така. Май трябваше да работя сега, но нещо мързела ме е налегнал в тия жеги и реших да си постегна малко фото-блога с някоя друга история.

Освен това си мисля, за снимките сивото е чудесно, но не се ли бодете очите като четете? Да взема да го посменя, а?

С няколко приказки за 24-ти май. Всички знаят – празника на нашите просветители Кирил и Методи. И тяхната сага е дълга, но няма да я разискваме тук. Има си часове по … самообучение. Искаше ми се да кажа История, но като знам там какви врели некипели се разказват…

Та! 24 Май! Ден на българската писменост. В Хасково бе организирано шествие. От всеки клас по 10 човек задължително присъствие. Какъв купон? Всъшност иронията ми е излишна. Смятам, че по-често трябва да се случват подобен род събития в градския живот. Иначе празниците си минават като поредните неработни дни, а така отбелязан в центъра бе насъбрал сума ти народ. На манифестация като на манифестация. Баби с внучета. Майки с деца. Веят се балони, а е един пек пече! Наистина е 24-ти Май!

Естествено, по традиция бях изпуснала началото на емоциите, но имах щастието шествието да се движи сравнително бавно, а и не се случваше кой знае какво. Младежите си вървяха и… викаха. Почти като на абитуриентски бал, само че малко по-скромно и семпло и се носеха ликовете на просветителите. Бързо изтичах напред. Апарата в ръка ми даваше някакво странно предимство. Хората се дърпаха назад и замятаха странно ръце пред лицата си.. Но за сметка на това учениците ме даряваха с усмивка.

Шествието тръгваше от двата края на централната част на града и се събирах пред областния съвет, където по традиция се строи сцената на която през сезона пролет-лято се изнасят многобройни концерти и представление за забавление на градската общественост.  Не ме тресе някакъв местен патриотизъм, но в такива моменти градът ми изглежда някак особено очарователен. Може би заради многото млади хора, цветя и деца. Повечето хора естествено пременени и предимно с усмивки на лицата си.

Настигнах една по-шумна група от ученици които развяваха европейския флаг и скандираха ДСБ! А, сега де!? Веднага си помислих колко е скандално това, да се използват гимназистите за подобен род пропаганда…

Няколко крачки по-напред обаче всичко се изясни – ФСГ всъщност викат учениците: Финансова-Стопанска Гимназия. Успокоих се. Достигайки до площада под строй, всяко училище си намираше отреденото за него място из хаоса който цари там. Деца викат, баби се блъскат, още по-малки деца притичват в различни посока като браунови частици, мъкнейки зад себе си някой балон.

Слънцето наистина печеше неуморно. Контраста както обикновено бе толкова силен, че бях почти сигурна че няма да има ни един кадър за бял свят от тоз ден (както и стана). Програмата на сцената всъщност се оказа доста бедна. Само детска вокална група “Орфейчета” към Младежки Център – Хасково изпяха “Върви народе възродени”, похвалиха учениците на ПМГ за техните постижения в сферата на науката и технологиите, връчиха някоя друга награда на някой друг учител и приключиха.

На скамейките пред сцената, които явно бяха заделени за най-малките бяха оцветени в странен хаотичен петърн от бяло-зелено-червено. На всяко дете флагче. Тук-таме роза за някоя заслужила или не чак толкова, учителка.

Трябва обаче да си призная, че сред всички скици на скамейката, най-много ми допаднаха тези деца. 24-май. Ден на българската писменост. Пращаш си детето на шествие да празнува един от най-българските празници и го обличаш с тениска с надпис Обединени Американски Щати! Усмихвах се доста докато гледах тази сценка и много им се радвах. Мисля, че добре контрастира знаменцето с лика на солунските двама братя, не мислите ли?