24-ти Май с балонче и знаме в ръка

posted in: Фотописи | 1

Така. Май трябваше да работя сега, но нещо мързела ме е налегнал в тия жеги и реших да си постегна малко фото-блога с някоя друга история.

Освен това си мисля, за снимките сивото е чудесно, но не се ли бодете очите като четете? Да взема да го посменя, а?

С няколко приказки за 24-ти май. Всички знаят – празника на нашите просветители Кирил и Методи. И тяхната сага е дълга, но няма да я разискваме тук. Има си часове по … самообучение. Искаше ми се да кажа История, но като знам там какви врели некипели се разказват…

Та! 24 Май! Ден на българската писменост. В Хасково бе организирано шествие. От всеки клас по 10 човек задължително присъствие. Какъв купон? Всъшност иронията ми е излишна. Смятам, че по-често трябва да се случват подобен род събития в градския живот. Иначе празниците си минават като поредните неработни дни, а така отбелязан в центъра бе насъбрал сума ти народ. На манифестация като на манифестация. Баби с внучета. Майки с деца. Веят се балони, а е един пек пече! Наистина е 24-ти Май!

imgp0423-l800

Естествено, по традиция бях изпуснала началото на емоциите, но имах щастието шествието да се движи сравнително бавно, а и не се случваше кой знае какво. Младежите си вървяха и… викаха. Почти като на абитуриентски бал, само че малко по-скромно и семпло и се носеха ликовете на просветителите. Бързо изтичах напред. Апарата в ръка ми даваше някакво странно предимство. Хората се дърпаха назад и замятаха странно ръце пред лицата си.. Но за сметка на това учениците ме даряваха с усмивка.

imgp0428-l800

Шествието тръгваше от двата края на централната част на града и се събирах пред областния съвет, където по традиция се строи сцената на която през сезона пролет-лято се изнасят многобройни концерти и представление за забавление на градската общественост.  Не ме тресе някакъв местен патриотизъм, но в такива моменти градът ми изглежда някак особено очарователен. Може би заради многото млади хора, цветя и деца. Повечето хора естествено пременени и предимно с усмивки на лицата си.

Настигнах една по-шумна група от ученици които развяваха европейския флаг и скандираха ДСБ! А, сега де!? Веднага си помислих колко е скандално това, да се използват гимназистите за подобен род пропаганда…

imgp0431-l800

Няколко крачки по-напред обаче всичко се изясни – ФСГ всъщност викат учениците: Финансова-Стопанска Гимназия. Успокоих се. Достигайки до площада под строй, всяко училище си намираше отреденото за него място из хаоса който цари там. Деца викат, баби се блъскат, още по-малки деца притичват в различни посока като браунови частици, мъкнейки зад себе си някой балон.

imgp0434-l800

imgp0440-l800

Слънцето наистина печеше неуморно. Контраста както обикновено бе толкова силен, че бях почти сигурна че няма да има ни един кадър за бял свят от тоз ден (както и стана). Програмата на сцената всъщност се оказа доста бедна. Само детска вокална група “Орфейчета” към Младежки Център – Хасково изпяха “Върви народе възродени”, похвалиха учениците на ПМГ за техните постижения в сферата на науката и технологиите, връчиха някоя друга награда на някой друг учител и приключиха.

На скамейките пред сцената, които явно бяха заделени за най-малките бяха оцветени в странен хаотичен петърн от бяло-зелено-червено. На всяко дете флагче. Тук-таме роза за някоя заслужила или не чак толкова, учителка.

Трябва обаче да си призная, че сред всички скици на скамейката, най-много ми допаднаха тези деца. 24-май. Ден на българската писменост. Пращаш си детето на шествие да празнува един от най-българските празници и го обличаш с тениска с надпис Обединени Американски Щати! Усмихвах се доста докато гледах тази сценка и много им се радвах. Мисля, че добре контрастира знаменцето с лика на солунските двама братя, не мислите ли?

imgp0469-l800

One Response

  1. Както се казва и аз бях там и аз …. гледах и снимах :). Определено нещата от високата гледна точка на Стела изглеждат точно така. Видях в много очи искрата, която се появява само от хубавите спомени. Някои /е включително аз/ си спонят за ежегодните манифестации преди време. Както и да го въртим празничното настроение идва с много хора и много шум. Доброволно или не съвсем, но се получи нещо, което дълги години ми е липсвало на този празник.
    P.S. Ако знаех как се качват снимки тук щях да Ви покажа как точно авторката се е загледала с леко прехапан език, настръхнал фотоапарат и разсеян поглед :)

Leave a Reply