Пролетна обиколка на Дяволския мост…

posted in: Фотописи | 0

Този мост мисля да не го оставя на мир докато не му направя снимка която да не ме дразни. Мина се не мина време и с приятели от Казанлък потеглихме към нареченото място.  Тръгнахме рано сутрин, тъй като предположихме, че ще се забавим. Нямахме конкретни планове и по път, минавайки през Кърджали, свихме към Каменната сватба.

imgp9501-p800


Часът бе малко след 9 и 30 а времето вече беше неподходящо за снимане. Никога не бях ги виждала на живо тези скални групи и очаквах нещо по мащабно. Въпреки по-скромните си размери мястото те обзема. Няколко плъзгащи погледа към хоризонта наоколо разкриха, че и в страни има подобни образования. Като всяко красиво и причудливо образование и това е плод на природните стихии. Преди време, целият район е било на дъното на море, където са се образували и тези скали. След като водата се отдръпва те остават под длетото на времето, ерозията, вятъра и водата са приели тези си форми. След време сигурно няма да ги има. Колко жалко. (А някой ми се присмиваше, като твърдях, че Хасково е бил на дъното на море… хм… )

Целият комплекс е наречен на едно от централните формирования – “Каменната сватба”. Той е най-близо до пътя между Кърджали и село Зимзелен. Представляват издължени скални “пирамиди”, а до тях се издигат “младоженеца и булката”.

imgp9503-l800

Нямахме време да се разходим по баирите и да достигнем до другите скални образования, за това разгледахме каквото е пред нас. Скалите (много ми е трудно да ги наричам скали, защото са изключително рохки и меки, почти като стегната пръст) имат мек бял цвят, а за контраст през тях се процеждат оранжеви нишки. Негативната комбинация също е често срещана. Предполагам, че ако се дойде рано сутрин да се снима, тогава когато слънцето е съвсем ниско, топлите нюанси от изгрева ще им предадат още по-романтична визия.

imgp9509-l800

imgp9514-l800

imgp9523-l800

Качихме се обратно на колата и потеглихме към Ардино. Всъщност основната цел на пътуването ни (освен да се разходим из природата) бе да снимаме цъфналите овощни дървета на фона на разрушените къщи от село Дядовци. През цялото време на там наблюдавахме дали има цъфтящи дръвчета. Долу около Хасково даже отиваха към прецъфтяване, но Ардино се намира в източните Родопи и все пак с покачването на надморската височина температурата спада. Факт бе, че растителността едва се събуждаше от зимния си сън. И все пак около виещия се път в селата по дворовете се виждаше късче надежда.

Паркирахме колата малко след като асфалтирания път свърши. Слезнахме и потеглихме. Времето бе чудесно за разходки – слънчево и прохладно в сянката на дърветата, но за снимки не ставаше. Светлината бе така рязка, че се налагаше да присвивам очи. Опитах се да снимам набелязаните гуми нахвърляни по склоновете, но не се получи задоволяващо. Контраста бе толкова рязък, че черните гуми се сливаха с все още кафеникавия шубрак в който бяха заседнали. Добрата новина е, че се отдадохме на ходене. Така се отдадохме, че спряхме чак долу до Дяволския мост. Преминавайки покрай село Дядовци решихме, че ще е по-добре да снимаме на връщане – привечер.

imgp9536-p800

imgp9539-l800

Към 2 бяхме седнали на пейката около моста. Мястото бе завзето от няколко рибаря, семейство които усилено въртяха разни меса на барбекюто, чиято миризма подейства особено “плодородно” за празните ни стомахчета. Никой не носеше храна. Младежи се кикотеха по брега, а една след друга се изсипваха коли с “туристи” дошли да видят паметника на културата.

След кратка почивка, преценихме че ще е по-добре да се разходим по туристическата пътека (където ни отведе) отколкото да седим час-два на пейката, за да потеглим и стигнем навреме горе в селото. По брега на Арда пясъкът е фин като брашно. Иска ми се да си намеря палатка и да мръднем за ден-два по брега в района. Мечти, мечти. Естествено боклука носен от реката и туристите е неизменна част от пейзажа. Огромни купчини от пластмасови бутилки се бяха вплели в дърветата, явно довлечени от придошлата река.

Докато драпахме по пътеката, времето ставаше все по-топло и липсата на питейна вода стана осезаема, но продължавахме да вървим напред. Надявахме се пътеката да ни отведе до Орловите скали. Това е скала, която е цялата издълбана в скални ниши, които древните одриси (тракийско племе) са ползвали със сакрална цел. В един момент просто се отказахме да продължим напред, защото времето си течеше и трябваше да се върнем обратно към Дяволския мост, оттам към село Дядовци.

Когато се върнахме при моста, бяха останали само рибарите, след малко се появиха още няколко градски туриста на пътешествие сред дивата природа.
В един момент всички плъзнахме да си търсим място за снимане, но слънцето си бе все така безпощадно силно, отгоре на това беше точно в гръб на моста, убивайки небето в грозно сиво.

Направих два кадъра, да не съм съвсем капо… А и водата си го заслужаваше. Имаше странни, причудливи цветни нюанси. Все повече ми се ходи край Арда.

imgp9545-l800

imgp9549-l800

Потеглихме по нагорнището към селото. Сянката бе дебела, но умората сякаш в един момент ни удари, или по-скоро жаждата. Провлачвахме се по завоите докато Слънцето започна да занича хвърляйки прекрасни цветни и светли петна из баирите. От много дебнене на подходящата светлина взехме, че я изпуснахме.. Нищо, пак ще се идва. Догодина, когато овошките са по-цъфнали и когато е утро. Експериментирането е важен момент от фотографията :-).

Поседнахме на пейката край “чешмата” за глътка вода и въздух. Бяхме толкова гладни, уморени и жадни, че само мечтаехме за момента когато ще подкараме колата и ще стигнем до рибното ресторантче край яз. Кърджали. Събрахме отново сили и закрачихме по-бързичко към колата, съответно към спасението в ресторанта за да завършим еднодневната ни разходка.

Leave a Reply