Петльов ден на хижа Дерменка

posted in: Фотописи | 3

И така. В крайна сметка ми мина мързела след качването на снимките и не е лошо да приложа и малко текст.
След хижа Равнец много ни се ходеше някъде където има повечко сняг и да походим повече….

Групата от Стара Загора ни предложиха да се качим с тях на хижа Дерменка на 1-ви срещу 2-ри февруари. По план качването го дават около 3,5 часа лятно време и около 5 часа зимно време. Тръгва се от началото на прохода Кърнаре-Троян. Тъкмо беше паднал поредния сняг и прохода беше затворен. Бяхме се подготвили за по-тежки условия, но пък се сгряхме доста. Има денивелация от около 1000м си спомням, така че си е един голям баир за драпане.  Ходенето е приятно защото широката пътека се вие през гората. За съжаление темпото на групата беше вече познатото: Бягаме като планински козички 5 крачки и после 5 минути седим задъхани. Аз не обичам да ходя така. Предпочитам бавно но славно, без почивка. Хващам си ритъма и си се туткам. Не разбирам защо хората тръгват да правят планински пробези.  Нима целта на самата разходка не е тази, да се насладиш на природата? А как изобщо я виждаш, когато си забил глава да си гледаш в краката, дишаш тежко и пъшкаш докато риеш камъни по пътеката? С бързото темпо с което се качвахме изобщо не можех да усетя студ. Даже ми се искаше да се съблека по тениска, но разумът в мен надделяваше. Както си мислех, че вървим бързо, бяхме  задминати от двойка. Мадамата се бе разголила по потник и пердашеха със спътника си безсрамно бързо нагоре.

С течение на времето темпото и наклона се оправиха. А колкото по-нагоре се качвахме, толкова повече гората ставаше като илюстрация от някоя зимна приказка. Изведнъж излязохме на стръмна, гола поляна. Драпането започна отново, но слава Богу всичко си има край. След още километър спряхме да починем в заслон Мъка. Една малко занемарена постройка, в чийто първи етаж има маса със скамейки, чешма и камина. Първите бяха запалили огън и всички се събрахме пред него къде да се постоплим, къде да се подсушим. Оказа се, че наистина вървим бързо, въпреки че бяхме задминати. Вече бяхме взели най-тежката част, а се бяхме качили за около 2 часа и нещо. Дори се движехме по-бързо отколкото лятното разписание? В един момент жените се успокоиха, че няма да мръкнат в гората. Оказа се, че заради това сме се движели “по-стегнато” по пътеката. Останалата част от пътя се движехме по билото. Леко, приятно, снежно и мъгливо. Нищо не се виждаше. Нито маркировка, нито нищо. За сметка на това пътя се намираше лесно, защото вървяхме по следите на Радтрака, оставени явно предния ден. Беше наистина хубаво. Само студения вятър, ти и снега (и групата с която се движиш).

Стигнахме хижата. Наистина добре запазена и поддържана. Но в нея няма обхват, за това единствения начин да се свържеш с хижарите е… забележете: интернет! Да! В хижата има безжичен интернет, телевизия, голяма трапезария с богата кухня, туристическа част и хотелска част, както и локално парно. За глезли като мен си беше много добре.  Имахме щастието да бъдем настанени в хотелската част. Поради ежегодното събрание и празнуване на Петльов ден на това място, хижа Дерменка беше попретъпкана. Общо 130-те места не бяха достатъчно и стаите бяха оборудвани с дюшеци и други подобни екстри за спане.

imgp8573-l720

Излезнах навън да се поразтъпча около хижата. Мъглата си бе все така гъста. На едно борче пред нея все още висяха останки от коледната украса. Гледката си бе внушителна. Аз май наистина повече харесвам лошото време…. Поне не ми е лирично скучно :-)

imgp8601-l720

На следващата сутрин реших отново да повторя част от снимките, защото мъглата се бе вдигнала и се надявах да се види нещо повече от близък план.

Като всяко чудо, мъглата се спусна малко след като вече бях излязла навън.

imgp8623-l720

imgp8625-l720

imgp8629-l720

На обратно пътя бе също толков бъглив като на качване. Но сега всичко бе надолу. Слезнахме дори още по-бързо. Накрая дори си спомням как притичвах по камъните по пътеката. Представях си как, ако се спъна, на кой камък какво ще си ударя и как ще се маскирам :-) …  Всико за щастие мина безпроблемно и се прибрахме по живо, по здраво.

3 Responses

  1. Shumahera_z

    Споменаваш група от Стара Загора – това от групата Пентакс или туристи?

  2. admin

    :-) Туристи

  3. Владо

    И аз я обичам тази хижа! Айде другия път заедно :)

Leave a Reply