Неделна разходка в бяло

posted in: Фотописи | 0

И ето отново дойдоха почивните дни.

Навалялият през изминалата седмица сняг не се беше стопил и решихме да поснимаме в района около Хасково. Времето беше ясно, поради което и много студено. Подготвихме апаратурата и дрехите и поехме към Кенана. Спряхме колата около последните вили във вилната зона и поехме пеша като си правихме партинки в сухия сняг. Въздухът буквално пощипваше бузките ни, но това правеше разходката дори по-приятна. След не повече от 40 минути ход достигнахме до набелязаното място – малка рекичка, която бе почти цялата замръзнала.

imgp8080-small


Идвахме с определена цел. Миналата седмица, когато правехме същия маршрут, току що бе наваляло много сняг и птичетата около рекичката бяха пощуряли от глад. Не се криеха, а долитаха около нас. Придружителят ми, обича да снима предимно птици и много се нарадва, на кадрите които имаше възможността да направи, но пък от друга страна много ни беше жал за птичетата. За това този път се бяхме заредили с два пакета белен суров слънчоглед, но пък птичета нямаше. Вероятно се бяха оттеглили към зоните около града.

Озъртахме се и се вслушвахме в тишината за да чуем къде са се скрили пернатите, но пък вместо тях открихме следи на вълк, който явно бе идвал до водоема. Нищо чудно, тъй като предната седмица точно тук видяхме лисица която слизаше към същото място. След още известно вслушване, чухме и виенето на вълка. Странно чувство.

imgp8095-p720

Колкото и да бе приятно около замръзналата рекичка, нито светлината, нито обстановката предразполагаха за хубави кадри. Опитах се да снимам малко замръзналия живот под леда в близък план. Тревичките изглеждаха много симпатично с попадналите сухи снежинки по леда над тях. Живота под замръзналата вода явно си течеше необезпокояван.

imgp8107-l720

На връщане обратно, намерихме няколко щиглеца (малки птички), които прехвърчаха по магарешките бодли показали се по полето над снега. С моят спътник  почнахме да ръсим усилено слънчогледа, но се оказа, че те въобще не ни обръщаха положително внимание. Явно никога през живота си не бяха виждали белен слънчоглед в такива големи количества, поднесени на купчинки!? Въпреки всичко ги по преследвахме из трънака.

Стана късен следобед, а и вече нямаше какво да снимаме и решихме да вървим обратно към колата. Имаме си набелязан район със самотни дървета по нивите, където си мечтаем да ги снимаме в някоя много гъста мъгла. Този път като че ли късмета ни споходи. Слънцето вече падаше надолу и светлината бе по-мека, но въпреки това силна.

imgp8191-l720

imgp8221-p800

Знам, че тази последната снимка, ще породи много въпроси, но не е подсилвана, дори е леко десатурирана.
Така, щастливи, завърши зимната ни неделна разходка.

Leave a Reply