До хижа Равнец

posted in: Фотописи | 0

Цялата разходка започна малко странно и с една безсънна нощ…


….която преживях чудейки се, дали да тръгна или не. През цялото време по новините тръбяха за лошото време, за навявания по балкана. Обувките ми никак не са зимни, нямам гети… Не се чувствах подготвена за по-тежък преход. По предварителни данни пътя се взима за 2,5 часа, а зимата за около 4. Хижата се намира на около 4км над Карлово, но пък денивелацията и идваше в повечко. Не бе кой знае какво като разстояние и трудност, за това на сутринта станах, навлякох скиорските чорапи и тръгнах. За капак, прехода се оказа много лек, спокоен, нямаше почти никакъв сняг с изключение на зоните около хижата и се качихме за почти 2,5ч.

Настанихме се в хижата. В нея няма ток и е на агрегат вечерно време. В нашата стая нямаше печка, та вечерта ми беше малко тежка при минууовите температури. За сметка на това хижарите са страхотни.  Тъй като пристигнахме на време имах възможността да хвана залеза и се отправих на фото-лов около хижата. На отсрещното голо било, се виждаха малкото поникнали дървета, които стърчаха на фона на пламналото небе. Някъде в далечината в ниското се виждаха малки язовирчета, които отразяваха последните лъчи светлина.

Скоро и Карлово светна. Както обикновено, моя апарата не успя да улови красотата на гледката. Както седях и се любувах, изведнъж осъзнах, че вече си е доста тъмно.  Хижата не се виждаше, нямах кой знае какъв ориентир. Тръгнах по памет да търся пътеката от която дойдох. Малко след това видях и разхождащите се кончета по пътеката която търсех. Прибрах се. Беше весела вечер с планинари от Хасково и Стара Загора. Не успях да опитам всеизвестната гъбена супа на хижарката, но пък това ми дава повод да ида там отново.

На сутринта ставането беше трудно. Макар вечерта да се бях облякла добре, краката ми бяха замръзнали от студ. За това още към 6 часа бях будна, но не можех да се покажа извън леглото, а само търсех начин да се сгъна така, че да духам топъл въздух на краката си. В крайна сметка към 8 събрах сили да се вдигна от леглото и слязох долу в общото помещение. Хижарката вече точеше масленицата :-)  която  бе обещала да ни направи за закуска. Когато разбра за моите топлинни затруднения ми се “накара”, за това че не съм слязла по-рано, за да ме сложи долу в някоя от стаите където е по-топло.

Докато останалата част от групата все още спеше, хванах апарата и тръгнах да обикалям отново. Около хижата се разхождаха кончета. Мен ме е страх. Доближих се до тях за да успея да преодолея глупавия си страх, но те сякаш напук се навираха в мен и ми се зъбеха. Преследваха ме където и да ходех…… Сред двата тъмнокафяви коня имаше един по-особен красавец (поне според мен) – този с по-светлата козина и бялата звезда на челото. Явно бе и по-малък имайки предвид размерите му. Въпреки всичко, продължавам да се възхищавам на красотата на конете, но с един по-особен вид страхопочитание…. Опитах се да ги снимам, но колкото и пъти се наведях или кляках, те идваха много близо до мен – почти над мен. Та … снимка не се получи, така или иначе не ми се отдава портретната фотография.

Дълго време се възхищавах на фотографии на лед с вода, та си бях поставила за цел тази зима да направя подобни кадри. Точно до хижата има малко изворче, което се влива в река. Та вода имаше, а поради ниските температури и лед. Замръзналата вода беше приела невероятни форми. Имаше огромни висулки които се спускаха от клоните около извора. За съжаление, цялата тази природна композиция се намира на един малко стръмен наклон. Започнах и аз да приемам причудливи форми докато се опитвах да застана стабилно на склона. Леда и снега определено не ми помагаха. В крайна сметка не се пребих, но се оказа, че снимането на лед и вода не е чак толкова лесна работа както предполагах. Кадрирането ми бе изключително затруднено. Нищо. Догодина пак ще намеря някое поточе през зимата, за да повторя експериментите си. Като цяло, това което се замислих, че трябва да направя, е да сложа поляризационния филтър за да изчистя излишните светлинни отражения… Но тъй като предположих, че няма да направя кадрите на живота си… ме домързя и оставих филтрите в чантата.

По обяд потеглихме надолу към Карлово. Времето беше много приятно и слязохме за отрицателно време. Горния кадър обхваща част от Централен Балкан. На тази снимка не се виждат, но кадъра го направих заради редовете пластмасови боклуци, които се въргаляха покрай пътя. Мила родна гледка…

Leave a Reply