Копринка – Първи Пентакски Фото-Пленер 20-22.03.2009

posted in: Фотописи | 9

Христос Воскресе!

imgp8988-l720

Тъй като вече преживяхме предсказания апокалипсис и хапнахме добре на празничния обяд, не ми остава нищо друго да се излежавам и да се върна назад във времето.

В края на месец Март се проведе първият пентакски фото-пленер. Дори не знам дали е редно да се нарече пленер или просто сбирка. Всъщност по-важното е, че се събрахме и се позабавлявахме заедно. С гласуване в прекрасният ни пентакски форум избрахме за първа дестинация “Казанлък” с емблематичния си язовир Копринка. На пук на хубавото време предната седмица на нас ни се паднаха  облаци и  снеговалеж по високите части в Стара Планина.

Оказа се, че една част от хората не бяха влизали в “червения паметник” на Бузлуджа и за това той беше включен в списъка със забележителности които да посетим по време на пленера. След дълго умуване, ще успеем ли да докретаме догоре или не, в крайна сметка потеглихме към паметника.

Този път аз бях подготвена. Сложих си ски екипировката и си мислех, че нищо не може да е против мен този път! Да, ама не. Пътят не беше почистен, и въпреки че всички бяха със зимни гуми, нещата не вървяха никак гладко. Имаше дълги върволици от закъсали коли чиито водачи и пътници помагаха на предния закъсал, за да може следващите да помогнат на тях. Крайния резултат – не стигнахме. Обърнахме колите и направихме по няколко прощални кадъра.

imgp8996-l720

imgp8995-l900

Времето беше доста мрачно и се примирих, че кадри-шедьоври няма да имам. Но какво пък. Компанията беше прекрасна, музиката и тя. Всичко фактори бяха на лице за едно приятно изкарване.

Следващата дестинация – село Шипка. Плъзнахме пред и около руската църква. Нещо отново не бях крайно вдъхновена. По-голямо внимание ми направиха солничките прасенца и звънците с лъвчетата.

imgp9005-l800

imgp9015-p800

Много бяха красиви. Малко ме беше срам да снимам, за да не ми се накара лелята-продавачка, но тя почти не ме отрази. Направих им няколко кадъра и си помислих, колко добре ще седят вкъщи. Цената обаче нещо не ме устрои. Не си спомням цифрата конкретно, но беше трицифрена. Усмихнах се учтиво и си купих звънченценце за 7лв. Стига толкова.

На следващия ден се отправихме към село Турия където всяка година се провежда фестивал на Кукерите. Доста снимки съм гледала в интернет на друго подобни прояви и винаги съм била крайно разочарована от видяното. За мен традициите трябва да са си традиции и кукерите да са си кукери, а не да се носят маски на спайдърмен, батман и други подобни филмови или приказни герои, които нямат нищо общо с нашия бит. Успокояваха ме, че на фестивала в Турия не било така, но докато не видех с очите си не можех да повярвам.

imgp9040-l800

Бях приятно изненадана като видях групите как са облечени: нагиздени с носии, традиционни маски, цървули. Който каквото не е могъл да намери в “оригинал” е заместил с еквивалент от днешно време. Така понякога кукерите бяха обути с маратонки или пък на върха на маската си  където слагат кукли, тук-таме се виждаше по някоя от серията “барби.”

Въпреки студа и влагата човек успява да усети емоцията от празника. Черешовото топче, което гърмя няколко пъти, от време на време ме смущаваше, но за щастие всичко завърши без инциденти. Фотографската гвардия нахълтахме пред символичните ограждения. Някой си заехме кътче, а други обикаляха около самите кукери. Аз лично се побих до журито, които трябваше да оценяват костюмите  и изпълнението на групите идващи от околните села и градове.

imgp9063-l800

Оказва се (което е и логично), че всеки район си има характерни белези в облеклото и традиции в “прогонването на духовете и предвещаването на пролетта”. Всички бяха много колоритни и приятни за гледане. Лично аз им се възхищавах на желанието и ентусиазма с които играеха в студа.  Синхронното дрънчене на хлопките могат да те пренесат в “транс” и да се насладиш на традиционните ритуали. Не знам останалите колеги как са приели нещата, но за мен беше наистина приятно да ги гледам.

imgp9449-p800

imgp9071-l800

Но колко и ги гледах не знам. През цялото време се взирах във визьора на апарата за да намеря интересни моменти и елементи за снимане. Фото-журнализма се оказа, че не е лесен спорт, особено когато искаш да извадиш качествена снимка. Винаги някой се размотава пред теб или отзад, фона е потресаващ или пък това което искаш да снимаш е прекалено близо или прекалено далеч, а да не споменавам за динамиката на събитията, която в повечето случаи е крайно непредвидима.

imgp9108-p800

imgp9271-l800

В крайна сметка снимаш и се надяваш да си уловил поне една малка част от нещата които са ти направили впечатление. Едно от тях за мен бяха децата. Почти във всяка група имаше минимум едно танцуващо дете. В повечето случаи маските явно им пречеха и ги сваляха. Първоначално подскачаха в ритъм докато издържат и след това ги повдигаха на челата си или ги отмятаха настрана.  В повечето случаи издържаха подскачането и обикалянето докрай, докато по-големите извършваха ритуалите свързани с известяването на новото начало, зачеването и плодородието.

imgp9138-p800

imgp9142-p800

Доколкото поне аз съм чувала в тези ритуали имат право да участват само мъже, но явно в днешно време традициите са се променили и някой запълващи роли се изпълняват  от жени. Дали заради намаляването на жителите по селата, или пък са по-малко тези които участват в “кукерските мистерии”? Новото начало и края на зимата се изразяват чрез оплождането. В ролята на булката винаги играе мъж. Почти всички групи разиграха сценката със сватбата и “първата брачна нощ” последвана от раждането. А топчето което гърмяха от време на време символизираше пробуждането. Само подпалването на сеното не мога да си го обясня все още.

Но трябва да си призная, че са ми слабост истинските кукери. Онези с хлопките, маските, облечени в тежките кожи, чийто танц и звън трябва да пробужда и да гони лошите духове и болестите от домовете на хората. Хубаво нещо са традициите. Жалко, че се изменят и рано или късно ще намерят своя край.

imgp9167-l800


imgp9407-l800

Къде на събор без пияни? Елемента сравнително бързо го отсвириха от сцената…

imgp9417-l800

Смелчаците и предварително сгретите с питиета за възрастни младежи, завършваха изпълненията си в замръзналата река.

imgp9474-p800

След като всичко свърши бях малко разочарована. Искаше ми се да ги гледам още. Всичко продължи май повече от час-два. Тотално бях загубила представа за времето. Въпреки, че изпълненията темтично се препокривана ми беше много приятно, защото се опитвах да си представя как са били изпълнявани едно време. Толкова е хубаво, че празниците ни са толкова езически. Ходи ми се да гледам  нестинарки…. по възможност нещо не толкова комерсиално … с повече танц, вино и славянски напеви.

9 Responses

  1. tateventzo

    Страхотно се е получило! БРАВО!!!

  2. Phototrekker

    Честито за новия блог (и сайт). На добър час, и по-честичко да радваш с друг поглед, с нови неща.

    Добър репортаж се е получил. Малкият кукер между двете каки е много готин с тия одежди, че и някакви тревички в ботушите. :)

  3. Shumahera_z

    Интересно, аз също ходих в Турия на първи Март да снимам кукери и ти си ходила след двадесети(виж моите в панорамио).През целия март ли ги разхождат не се знае.Това хамкане до синията което си щракнала се прави на заговезни които бяха на първи.За нестинартвото до колкото знам е тракийски обичай, по късно християнизиран и той както много други езически традиции.Боядисването на яйцата мисля че е от древни времена когато сме живели между Иран и Индия, защото индийците имат такъв празник на цветовете.Напиши Varna на изображения и виж какво ще излезе. Аладжа(шарен) манастир край Варна сигурно не е случайно там.Имат и думата Перник , коята означава парчета от нещо но не всичките.

  4. Shumahera_z

    Варна за изображенията трябва да го напишеш Warna.

  5. Shumahera_z

    Даже сега като се поразрових намерих този текст -My name is Warna(kulasuriya) Fernando (Bony DJ) and was born in Moratuwa. Това е някойси от югозападна Шри Ланка и името му е Warna като в скоби е пояснено – куласурия.Може би се има предвид дъгата, защото Сурия е Слънце(по нашенски Сурва). Толкова много неща не знаем и то заради Големия брат – да не би да си помислим че Велика България наистина е съществувала.

  6. admin

    … Аз, до колкото си спомням, нестинарството е славянски празник. Славяните са ги използвали в култ. Те са изгаряли телата си, а не са ги погребвали.

    Самите нестинарски ритуали били изпълнявали по време на самодивски празници някви. Танцували в белите си рокли и са хвърляли билки в огъня. Не мога да си спомня къде съм го чела това. Може и да бъркам празниците с някой друг…

  7. Damayanti

    Страхотно разказче и много хубави снимки!Още съжаляам, че не успях да дойда …

  8. admin

    :-) Тъкмо ще си по-ентусиазирана за следващото събрание и няма да го пропуснеш ;-)!

  9. Svetlana

    Може изгарянето на сеното да е символ на изгарянето на болестите?

Leave a Reply