Каменните гъби с аромат на малко тютюн

posted in: Фотописи | 3

Погледнато реално, то няма кой знае какво толкова да се разказва.

Бях обещала на познат да мръднем някъде миналата събота. Най-същественото което може да се види най-близо до Хасково се оказа геологичната формация “Каменните гъби”.  На около двадесетината километра от града, близо до язовир Тракиец.Естествено, тръгнахме в най-неподходящото време за да имаме малко буфер, ако почнем да си търсим позиция за снимане и тн.

IMGP3480-p800

Каменните гъби са геологични образования, изваяни от вулканична туфа. По произход са сходни с Каменната сватба. Преди хиляди години района се е намирал на дъното на море, за което свидетелстват и многото вкаменелости на морски ракообразни, растения и други организми. След отдръпването на водата, меката вулканична туфа, изложена на атмосферните явления и ерозията се образуват различни форми. Около Кърджали – Каменната Сватба, тук – Гъбите. Ако човек се огледа из района, ще открие навсякъде този интересен вид скали.

Вече бях ходила веднъж, и съм ги виждала. Знаех че са много светли и ако слънцето е силно, то те биха излезнали плоски, без никаква разработка. Уви, към 3 вече бяхме на линия на мястото. Освен, че светлината бе прекалено силна и гъбите приличаха на светли петна на фона на светлото небе, то и небето беше…. ужасно. Сиво-синьо заради крайно замътената атмосфера. Жегата разнасяше влага и прахуляк който не е в голям плюс за снимките. Но пък се оказа чудесно място да се запознаеш разни образи. Като известна туристическа дестинация, много хора желаеха да го посетят  и постоянно спираха коли.

IMGP3473-l800

Образите които всъщност ни грабнаха първо бяха млади пенсионери от районна, които пиеха мастика и явно оплакваха проблемите си. Поговорихме малко за бит/култура. За това как не е правилно отношението на хората към тях, как не е правилно отношението между нас и тн. Естествено разговорът беше леко затруднен, къде от плетящият се език, къде от малко пообеднелия речник. Човекът си мислеше, че се намира на Каменната сватба и се опита да разкаже легендата за мястото.  Бяха много свежо застанали над калпаците на гъбите и сякаш се носиха в облаците. Много дружелюбни хора. Искаха да ги снимаме и да се видят по вестниците или по новините, в интернет, не разбрах къде точно.  Но аз смятам да се концентрирам над гъбите, а не над социалния патос.

IMGP3481-l800

IMGP3482-l800

На помощ ни се появиха малко дифузни облаци, които леко разсейваха слънчевите лъчи и от време на време се виждаха повече детайли в светлите пънчета на гъбките. Отчаяно търсих различен ъгъл от който да ги отснема, но ъгълът под който падаше светлината не ги позволяваше. А и тъкмо се наместиш и се появи някой да се снима със забележителностите. Но нищо, така се опознават местата и оценяваш възможностите които ти предлагат.

След едрите капки които се понесоха от облаците ние се понесохме с колата към язовир Тракиец. Нищо особено впечатляващо. Нивото на водата беше доста спаднала и се бяха образували плоски брегове с по-зелена трева. Някъде по отсрещния бряг се разхождаха (според мен) ято Щъркели. На стената се бяха наредили рибари които според мен повече си гукаха отколкото да ловят риба. Имаше табела която предупреждаваше, че ще ни проверят самоличността ако минем по стената. Ми добре, ама ние не минахме, а закрачихме по склонна на каменната стена към оформилия се от сушата бряг. След няколко минутки с някаква кола дотича пазача който ни провери викайки “какви сме, що сме, за кого снимаме”. След като го успокоихме, че сме просто “туристи” си разминахме по живо по здраво. После прогонихме жаби, погледахме, поснимахме па си затръгвахме.

IMGP3486-l800

IMGP3493-800

IMGP3495-l800

На излизане от село Тракиец Слънцето вече се беше заотивало. Светлината бе една идея по-мека и тютюневите насаждения изглеждаха много красиви, наситено жълто-зелени. Поспряхме за няколко бързи кадъра и нагазихме из нивята. Слънцето продължаваше да се гони с облаците из небето, но така и не заваля. Въпреки, че не направихме кой знае какви шедьоври няма място за разочарование. Винаги е хубаво да си извън града!

IMGP3499-l800

IMGP3501-l800

3 Responses

  1. Хубаво разказваш. Описваш онова което те заобикаля, онова което виждаш. Дали е възможно, някъде между редовете, да поглеждаш и към усещанията си. За мен по този начин картината ще е пълна, ще мога да я видя през твоите очи.

  2. че мога – мога :-) Но не знам до къде е редно и от друга страна бях критикувана, че го правя :-)

  3. Това си е твоята виртуална къщичка. Както я виждаш както си я подредиш, така и гостите ще те виждаме :). Важното е масата да е пълна и да има какво да се консумира :) т.е. да ходиш, да снимаш и да пишеш. Успех ти желая.

Leave a Reply