Есенни Родопи 2009

posted in: Фотописи | 5

Мога само да се моля, майка ми да не чете това скоро. Въпреки, че ще е малко странно да не се е сетила за палатката която взех, че  беше за мен…

Дълго време не бях ходила никъде. Тази година много от заплануваните кадри избледняха като шепа пясък издухана от вятъра. Не снимах Лавандулите, не ходих в Пирин, не видях западните Родопи по начина по който исках да ги видя. Ходенето си остана просто един мираж. Мислех си, че същото ще се случи и с есента в Родопите.

Не един или двама фотографа знаят за пъстроцветната палитра която забърква природата там. Богатото разнообразие на широколистни видове оцветява планината в различни багри и тонове. Дори планувахме втория Пентакски фото-пленер да е именно в този район. Поради една или друга причина обаче на мен пак щеше да ми се размине.

20091023EastRhodope0191l800

Ще спестя щастливите подробности, но в крайна сметка ми се отвори парашута и то така както ми се искаше. Най-накрая щях да спя на палатка. Много е важното да си в правилния момент на правилното място, което с нощувки на хижа е малко трудно за постигане.

В крайна сметка събрах всичко което си мислех, че е от първа необходимост за подобен род проява и зачаках с нетърпението утрото на 23 Октомври. Един приятел пентаксаджия, който пътува за пленера, трябваше да мине да ме забере с колата минавайки транзит през Хасково и да ме остави в Кърджали. Чудехме се от къде точно да минем и какво точно да видим в моментите около изгрева. Избрахме си Бели пласт и Каменните гъби, емблематични фигури Хасковска област (макар че се водят в област Кърджали). Докато пътувахме се вдигаше гъста мъгла, която смесена със светлината на изгрева рисуваше прекрасни картини. Решихме да поспрем и да снимаме.

20091023_EastRhodope_0165-l

20091023_EastRhodope_0175-l

След това продължихме търсенето на Каменните Гъби. Била съм два пъти или три пъти там, но този път, дали заради мъглата, но пътя по който се движехме не ми беше познат, а и до колкото си спомням те бяха точно преди селото. Ние дори минахме през него, а следа от тях – никаква. В крайна сметка се оказа, че блеейки захласнати по мъгливия изгрев, сме спрели точно до тях, но сме седели до тях с гръб през цялото време, без да им обърнем никакво внимание… Намерихме ги.

….

Най-накрая поехме към Ардино. Първата нощ мислехме да нощуваме под навеса на Дяволския мост. Винаги съм искала да видя как е е светлината рано сутрин там, имайки предвид високия хълм който прикрива утринните лъчи от изток. Опънахме палатките и навихме часовниците. Тишината бе особена на това място. Тесния улей притиска тъмнината надолу и единственото което се вижда са слабите очертания на моста и звездите в небето. Някакво животинче, на звук мъничко, цяла вечер цвърчеше около палатките. Ясно бе, че няма да ни обезглави за това не си правехме труда да проверяваме обстановката. На сутринта в последствие обаче установихме, че сапуна липсва…

20091024EastRhodope0102p720

20091024EastRhodope0094p720

Надявахме се на малко мъгла, но докато седяхме в тъмното и чакахме слънцето да освети хоризонта зад високия хълм забелязахме, че каквито и облачета да се носеха, те преминаваха над моста – явно носени от някакво постоянно течение. Почна да просветлява и грабнахме апаратите. Обикновено на такива места си мислиш, че времето е спряло, но всъщност през цялото време живота си тече. Реката не спира да се лута по течението, както изгряващото Слънце, а птичките си пеят и в същото време „нищо не се случва” и живота си тече. Добре, че спътника ми се оплака от замъглените филтри, за да ми проблесне гениална мисъл, че съм съм оставила моите в палатката…. Мога само да се радвам, че купих гумените ботуши, както бях посъветвана. С голямо удоволствие нагазих във водата. Студ.

20091024_EastRhodope_0111-p

След дълго лутане и търсене на различни позиции в ниското (твърде беше влажно за да правя експерименти да драпам склона) реших, че е светлината вече не е удачна и разгледах снимките, но кадрите като че ли бяха празни. Определено не е това което исках да видя. Дали проблема се корени във все пак ограничените възможности на техниката или пък в главата ми, но все пак останах удовлетворена, защото опита си е опит… вече знаех какво да очаквам от това място сутрин.

Начертахме следващия маршрут. Решихме да потеглим в обратна посока по поречието на Арда и оттам на юг към Ерма река. Очакваше ни дълъг път, но се отбихме за кратко в с. Дядовци. Толкова за кратко, че минаха няколко часа. По пътя за селото, срещахме многобройните авджии завардили всеки завой имитирайки дървета. След кратка комуникация разбрахме, че дебнат Лъвско прасе. Предупредиха ни да се махнем от пътя, че можело да ни отстрелят без да искат – каква наглост. Когато бяхме вече горе в селото, се чуваше тътена на изстрелите които се разнасяха из околността. А междувременно докато се лутахме по пътеките се натъкнах на една прекрасна двойка: кошута и малкото й, които бяха вперили огромните си очи в мен, без дори да помръднат. Явно ме бяха видели преди аз тях и се опитваха да останат незабележими. Бяха толкова близо, че вероятно можех да ги снимам с широкоъгълния обектив, но в момента в който посегнах към апарата те побягнаха. За сметка на това, по-лесен обект за снимане бяха конвой от гъсеници които се низаха една след друга, образуващи гърчеща се ивица с метри. Те явно нямаха нищо против да ми позират.

20091024EastRhodope0135l800

20091024EastRhodope0137l800

20091024EastRhodope0143p720

Красиво е наистина в Родопите по това време. Винаги съм харесвала Дядовци и вече се чувствам като у дома си тук. Знаем почти всяка къща как изглежда, но сега дори изоставените, разрушени къщи изглеждаха живи с всичките тези цветове. Разделихме се, всеки търсейки уединение и своя гледна точка. В един момент обаче не знаех спътникът ми къде се намира точно и си помислих, че при подобен род фото-обиколки би било полезно да имаме радиовръзка помежду си, за по-лесна локализация. Трябва да помисля по-сериозно по въпроса.

Пътувахме по поречието на Арда. Водопади от цветове се изливаха от ляво и се изсипваха в леглото на реката от дясно. Свихме към Мадан, а оттам през прохода трябваше да достигнем Ерма река. Планината стана по-висока и сякаш по-дива. Тези Родопи бяха по-различни от тези които съм свикнала да виждам около Кърджали и Рожен, хем по-стръмни, хем самите върхове бяха съвсем близо едни до други. Определено беше различно и наистина много красиво, като оплетено родопско одеяло, където се редуваха цвят след цвят, само че съвсем хаотично.

20091024EastRhodope0144l800

20091024EastRhodope0148p720

Без дори да се усетим достигнахме Ерма река. Бяхме зашеметени от тюркоазено синята вода в която се къпеха отраженията на смесената гора. Наближаваше залеза и светлината бе мека и приятна. Захласнати от гледката тръгнахме да търсим място за преспиване и междувременно оглеждахме крайно странната река, която завършва с бент. Продължавайки по нагоре, реката става плитка и като че ли изчезва. Малкото вода се процежда през странен сиво-синкав „пясък”, покриващ широкото легло на тясната река. Хвърлих няколко камъка за да проверим дали ще потънем в пясъка и останах изумена, когато камъните или отскачаха като след удар в стена или се разбиваха на парчета! След известна главоблъсканица си помислихме, че реката се използва за измиването на това което се добива в мините наоколо, а след кратка справка с чичко гугъл, се оказва, че в района е най-голямото находище на оловно-цинкова руда. Това обяснява и цвета на водата и на пясъка и миризмата която се разнася в близост до реката. Широкото легло на реката се използва като утайник на тежкия „пясък”.

20091024EastRhodope0157l800

След като си намерихме евентуално местенце за разпъване на палатките и се качихме малко по нагоре, пред очите ни в близост до бента се откри странна гледка. „Сифон”. Или поне ние така си го кръстихме. Огромна фуния излизаща на повърхността на язовира в която се изливаше чистата вода от повърхността и след това се влива в Голяма река която тече към Златоград. Тази фуния изглежда малко като във странен научно фантастичен филм на ужасите. А вечерта когато дори птичките утихнат, от кухината на тръбата започва да се разнася едно странно метално ехо от вливащата се във фунията вода.

Скоро идилията от тишината и звуци от „матрицата” бе разрушена от пищящото мяукане на умираща дива котка. Откъде знам, че е дива? Не знам на 100%, но пък така не мяучат домашните котки. А района, след кратка проверка, се оказа богат на всякакъв вид диви животни: диви котки, мечки, лисици. Трагичните звуци се разнасяха от високо вдигнатата поляна на скалите над нас. Само седяхме и слушахме как животинчето си издиша. Буквално чух последното му дихание, толкова ясно се чуваше в тишината близо до нас. Сладки сънища.

Този път нямахме сапун за изоставяне. Въпреки това, някакво животинче започна да се навърта около палатките. Доста упорито при това. Цяла вечер чувахме приглушените му стъпки по чакъла, но това не беше особено притесняващо. Една “лисичка” не може да направи кой знае какво поражение. Нещото което обаче вече наистина ме смути е глухото, тежко ръмжене, което се разнасяше от високата поляна над нас. Аз заложих на мечка. Поне аз не знам кое друго животно в България може да ръмжи така. Ако имате някакви предложения, моля.

Сутринта бе тъмна, ясна и хладна. В момента в който започна да просветлява леко небето, над язовира се плъзна тежка, плътна мъгла. Почти няколко часа след това тя не се вдигна, а когато това се случи вече беше късно за снимки. Времето се влоши почти за минути и започна да капе.

20091025EastRhodope0003p720

Потеглихме към Кърджали, но решихме да не се прибираме по същия път, а свихме по обявено по картата шосе, което се оказа разбит калдъръмен път. Прибирането беше провлачено. Спирахме от време на време да разгледаме букаците и продължавахме напред. Времето ставаше все по-лошо и завърши с усилен ръмеж.

20091025EastRhodope0078l800

20091025EastRhodope0061l800

:-) Догодина пак. Хаха, мога да завършвам всеки пост по този начин.Мога само да се моля, майка ми да не чете това скоро. Въпреки, че ще е малко странно да не се е сетила за палатката която взех, че  беше за мен…

Дълго време не бях ходила никъде. Тази година много от заплануваните кадри избледняха като шепа пясък издухана от вятъра. Не снимах Лавандулите, не ходих в Пирин, не видях западните Родопи по начина по който исках да ги видя. Ходенето си остана просто един мираж. Мислех си, че същото ще се случи и с есента в Родопите.

Не един или двама фотографа знаят за пъстроцветната палитра която забърква природата там. Богатото разнообразие на широколистни видове оцветява планината в различни багри и тонове. Дори планувахме втория Пентакски фото-пленер да е именно в този район. Поради една или друга причина обаче на мен пак щеше да ми се размине.

20091023EastRhodope0191l800

Ще спестя щастливите подробности, но в крайна сметка ми се отвори парашута и то така както ми се искаше. Най-накрая щях да спя на палатка. Много е важното да си в правилния момент на правилното място, което с нощувки на хижа е малко трудно за постигане.

В крайна сметка събрах всичко което си мислех, че е от първа необходимост за подобен род проява и зачаках с нетърпението утрото на 23 Октомври. Един приятел пентаксаджия, който пътува за пленера, трябваше да мине да ме забере с колата минавайки транзит през Хасково и да ме остави в Кърджали. Чудехме се от къде точно да минем и какво точно да видим в моментите около изгрева. Избрахме си Бели пласт и Каменните гъби, емблематични фигури Хасковска област (макар че се водят в област Кърджали). Докато пътувахме се вдигаше гъста мъгла, която смесена със светлината на изгрева рисуваше прекрасни картини. Решихме да поспрем и да снимаме.

20091023_EastRhodope_0165-l

20091023_EastRhodope_0175-l

След това продължихме търсенето на Каменните Гъби. Била съм два пъти или три пъти там, но този път, дали заради мъглата, но пътя по който се движехме не ми беше познат, а и до колкото си спомням те бяха точно преди селото. Ние дори минахме през него, а следа от тях – никаква. В крайна сметка се оказа, че блеейки захласнати по мъгливия изгрев, сме спрели точно до тях, но сме седели до тях с гръб през цялото време, без да им обърнем никакво внимание… Намерихме ги.

….

Най-накрая поехме към Ардино. Първата нощ мислехме да нощуваме под навеса на Дяволския мост. Винаги съм искала да видя как е е светлината рано сутрин там, имайки предвид високия хълм който прикрива утринните лъчи от изток. Опънахме палатките и навихме часовниците. Тишината бе особена на това място. Тесния улей притиска тъмнината надолу и единственото което се вижда са слабите очертания на моста и звездите в небето. Някакво животинче, на звук мъничко, цяла вечер цвърчеше около палатките. Ясно бе, че няма да ни обезглави за това не си правехме труда да проверяваме обстановката. На сутринта в последствие обаче установихме, че сапуна липсва…

20091024EastRhodope0102p720

20091024EastRhodope0094p720

Надявахме се на малко мъгла, но докато седяхме в тъмното и чакахме слънцето да освети хоризонта зад високия хълм забелязахме, че каквито и облачета да се носеха, те преминаваха над моста – явно носени от някакво постоянно течение. Почна да просветлява и грабнахме апаратите. Обикновено на такива места си мислиш, че времето е спряло, но всъщност през цялото време живота си тече. Реката не спира да се лута по течението, както изгряващото Слънце, а птичките си пеят и в същото време „нищо не се случва” и живота си тече. Добре, че спътника ми се оплака от замъглените филтри, за да ми проблесне гениална мисъл, че съм съм оставила моите в палатката…. Мога само да се радвам, че купих гумените ботуши, както бях посъветвана. С голямо удоволствие нагазих във водата. Студ.

20091024_EastRhodope_0111-p

След дълго лутане и търсене на различни позиции в ниското (твърде беше влажно за да правя експерименти да драпам склона) реших, че е светлината вече не е удачна и разгледах снимките, но кадрите като че ли бяха празни. Определено не е това което исках да видя. Дали проблема се корени във все пак ограничените възможности на техниката или пък в главата ми, но все пак останах удовлетворена, защото опита си е опит… вече знаех какво да очаквам от това място сутрин.

Начертахме следващия маршрут. Решихме да потеглим в обратна посока по поречието на Арда и оттам на юг към Ерма река. Очакваше ни дълъг път, но се отбихме за кратко в с. Дядовци. Толкова за кратко, че минаха няколко часа. По пътя за селото, срещахме многобройните авджии завардили всеки завой имитирайки дървета. След кратка комуникация разбрахме, че дебнат Лъвско прасе. Предупредиха ни да се махнем от пътя, че можело да ни отстрелят без да искат – каква наглост. Когато бяхме вече горе в селото, се чуваше тътена на изстрелите които се разнасяха из околността. А междувременно докато се лутахме по пътеките се натъкнах на една прекрасна двойка: кошута и малкото й, които бяха вперили огромните си очи в мен, без дори да помръднат. Явно ме бяха видели преди аз тях и се опитваха да останат незабележими. Бяха толкова близо, че вероятно можех да ги снимам с широкоъгълния обектив, но в момента в който посегнах към апарата те побягнаха. За сметка на това, по-лесен обект за снимане бяха конвой от гъсеници които се низаха една след друга, образуващи гърчеща се ивица с метри. Те явно нямаха нищо против да ми позират.

20091024EastRhodope0135l800

20091024EastRhodope0137l800

20091024EastRhodope0143p720

Красиво е наистина в Родопите по това време. Винаги съм харесвала Дядовци и вече се чувствам като у дома си тук. Знаем почти всяка къща как изглежда, но сега дори изоставените, разрушени къщи изглеждаха живи с всичките тези цветове. Разделихме се, всеки търсейки уединение и своя гледна точка. В един момент обаче не знаех спътникът ми къде се намира точно и си помислих, че при подобен род фото-обиколки би било полезно да имаме радиовръзка помежду си, за по-лесна локализация. Трябва да помисля по-сериозно по въпроса.

Пътувахме по поречието на Арда. Водопади от цветове се изливаха от ляво и се изсипваха в леглото на реката от дясно. Свихме към Мадан, а оттам през прохода трябваше да достигнем Ерма река. Планината стана по-висока и сякаш по-дива. Тези Родопи бяха по-различни от тези които съм свикнала да виждам около Кърджали и Рожен, хем по-стръмни, хем самите върхове бяха съвсем близо едни до други. Определено беше различно и наистина много красиво, като оплетено родопско одеяло, където се редуваха цвят след цвят, само че съвсем хаотично.

20091024EastRhodope0144l800

20091024EastRhodope0148p720

Без дори да се усетим достигнахме Ерма река. Бяхме зашеметени от тюркоазено синята вода в която се къпеха отраженията на смесената гора. Наближаваше залеза и светлината бе мека и приятна. Захласнати от гледката тръгнахме да търсим място за преспиване и междувременно оглеждахме крайно странната река, която завършва с бент. Продължавайки по нагоре, реката става плитка и като че ли изчезва. Малкото вода се процежда през странен сиво-синкав „пясък”, покриващ широкото легло на тясната река. Хвърлих няколко камъка за да проверим дали ще потънем в пясъка и останах изумена, когато камъните или отскачаха като след удар в стена или се разбиваха на парчета! След известна главоблъсканица си помислихме, че реката се използва за измиването на това което се добива в мините наоколо, а след кратка справка с чичко гугъл, се оказва, че в района е най-голямото находище на оловно-цинкова руда. Това обяснява и цвета на водата и на пясъка и миризмата която се разнася в близост до реката. Широкото легло на реката се използва като утайник на тежкия „пясък”.

20091024EastRhodope0157l800

След като си намерихме евентуално местенце за разпъване на палатките и се качихме малко по нагоре, пред очите ни в близост до бента се откри странна гледка. „Сифон”. Или поне ние така си го кръстихме. Огромна фуния излизаща на повърхността на язовира в която се изливаше чистата вода от повърхността и след това се влива в Голяма река която тече към Златоград. Тази фуния изглежда малко като във странен научно фантастичен филм на ужасите. А вечерта когато дори птичките утихнат, от кухината на тръбата започва да се разнася едно странно метално ехо от вливащата се във фунията вода.

Скоро идилията от тишината и звуци от „матрицата” бе разрушена от пищящото мяукане на умираща дива котка. Откъде знам, че е дива? Не знам на 100%, но пък така не мяучат домашните котки. А района, след кратка проверка, се оказа богат на всякакъв вид диви животни: диви котки, мечки, лисици. Трагичните звуци се разнасяха от високо вдигнатата поляна на скалите над нас. Само седяхме и слушахме как животинчето си издиша. Буквално чух последното му дихание, толкова ясно се чуваше в тишината близо до нас. Сладки сънища.

Този път нямахме сапун за изоставяне. Въпреки това, някакво животинче започна да се навърта около палатките. Доста упорито при това. Цяла вечер чувахме приглушените му стъпки по чакъла, но това не беше особено притесняващо. Една “лисичка” не може да направи кой знае какво поражение. Нещото което обаче вече наистина ме смути е глухото, тежко ръмжене, което се разнасяше от високата поляна над нас. Аз заложих на мечка. Поне аз не знам кое друго животно в България може да ръмжи така. Ако имате някакви предложения, моля.

Сутринта бе тъмна, ясна и хладна. В момента в който започна да просветлява леко небето, над язовира се плъзна тежка, плътна мъгла. Почти няколко часа след това тя не се вдигна, а когато това се случи вече беше късно за снимки. Времето се влоши почти за минути и започна да капе.

20091025EastRhodope0003p720

Потеглихме към Кърджали, но решихме да не се прибираме по същия път, а свихме по обявено по картата шосе, което се оказа разбит калдъръмен път. Прибирането беше провлачено. Спирахме от време на време да разгледаме букаците и продължавахме напред. Времето ставаше все по-лошо и завърши с усилен ръмеж.

20091025EastRhodope0078l800

20091025EastRhodope0061l800

:-) Догодина пак. Хаха, мога да завършвам всеки пост по този начин.

5 Responses

  1. Благодарим за разходката.

  2. tateventzo

    Сякъш сме били на различно място ;) Страхотни снимки както винаги

  3. Евгени

    Въпреки доловеното леко неудовлетворение от обиколката, снимковият материал си струва. Есента си е неповторим сезон.

  4. Неудволетворение?
    По-скоро беше различно от това което съм правела до сега :-) Все още предпочитам ходенето, но това което успяхме да видим с колата вероятно нямаше да го видях скоро защото краката все пак са ограничаващи. :-) Беше си един интересен уикенд ;)

  5. Забавен разказ. Есенните Родопи ми се изплъзват от години, но все някога живот и здраве, ще ги снимам.

    p.s. малко цвъртящо животно от първата вечер е “Родопски сапунояд” – ендемичен вид за планината. Ръмженето от следващите вечери пак е бил сапунояд, само че тоя път е разбрал, че нямате повече сапун :D

Leave a Reply