Едно ново начало и разходка до Моняк

posted in: Фотописи | 0

Дълго време си мислех коя разходка да е опиша първа. Дали да започна и да прехвърля старите или пък от последната от село Дядовци, Ардино от изминалите почивни дни? След известно разиграване, все пак реших да започна с историите започващи от началото на тази 2009г. Нова година – нов късмет! Нали така казват :-)

imgp7992-small

Както може да се очаква в този период от годината, а именно началото на Януари месец, метеорологичните услови не бяха от най-впечатляващите. Въпреки прогнозата за времето, която вещаеше превалявания от сняг и мъгли, сутринта решихме да потеглим от Хасково към Моняк (с. Широко поле, Кърджали) за да се поразтъпчем малко след обилните коледни и новогодишни празници.

Завари ни плътна мъгла, която се стелеше над Момина скала. Автоматично се отказахме да се катерим около скалите и тръгнахме по полегатите пътеки около язовира, за да достигнем най-дългия пешеходен мост в България, който пресича язовир Студен Кладенец.

most

Нямаше толкова много сняг, но пък ниските температури, мъглата и влагата, бяха превърнали високите части в бяла, снежна приказка. Върховете на дърветата бяха покрити със скреж. През цялото време говорехме помежду си, колко е гадно времето, а аз вътрешно си правех сметка, колко е красиво именно защото е нестандартно сиво :-)

Изведнъж осъзнахме колко са кратки януарските дни и само докато направим няколко кадъра на моста, вече беше почнало да се свечерява. Стана по-студено, задуха по-силен вятър, снегът се засили и забързахме крачка на обратно към колата. Докато завъртахме наобратно по пътя към селото около язовира мъглата постоянно се спускаше и се повдигаше над нас, като току скриваше отсрещните възвишения на другия бряг.

Почти бяхме стигнали колата, когато пред нас се разкри величието на природата. Мъглата и ветровете се бореха с отвесната стена на връх Момина скала, опитвайки се да минат от другия край за да се спуснат надолу.

imgp8013-small

Leave a Reply