Доматена Фабрика

posted in: Фотописи | 3

Въведение:

Тази фото-история се посвещава на всички онези знайни и незнайни българи зад граница, на които им е домиляло за истинската храна и домашната консервена фабрика на село. И по-специално за Ванката, който ме вдъхнови да снимам мацаницата.
Навярно една голяма част от вас са израстнали с класическия летен битовизъм, големите казани, пазенето на капачките като зеницата на очите си, Аспирина за стерилизация на чушките, мъкненето на чували пълни със зарзават от пазара (или лично производство) и много, много други. Всичко това на една част от хората днес звучи като отдавна отминал кошмар, други примигват с умиление към препичащата топлина на огъня, засичайки времето на завирането на зарзавата, а за трети всичко това им изглежда като митовете и легенците за Илиада и боговете на Олимп – може и да го е имало някога, но знае ли човек… Но при нас е факт. Напълно естествено ми бе забранено да снимам… Това не ми пречеше от време на време да си замивам ръцете и да натискам копчето на апарата.
Цели 6 години и аз бях от емигрантската страна, от която с чисто умиление се присещах за домашната лютеничка и доматения сок. Но тази година всичко се превърна в реалност.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0002-l800

Събота:
Беше ден за белените домати. Бяхме се разбрали тази година да го даваме по-скромно и да направим САМО един казан -57 буркана. Приготовлението започва още от предните дни, когато се минава по пазара да се купят домати (защото личното производство привърши с дозите доматен сок, домати с чушки и др.) , довличането на празни буркани и купуването на капачки. Е, за разлика от предни години, поне капачки вече има навсякъде. Спомням си времето, когато ми се караха, че отварям бурканите като забивам ножа централно на капачката, защото няма други…
Денят започва с първи петли. На мен се падна честта да измия 57-те буркана и капачките за тях. Навред дрънчи стъкло, а отстрани загряваме вода с нагревател в кофа за да попарим доматите. Първи опит-неуспешен.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0005-l800

2009.08.29-DomatenaFabrika_0008-l800

Доматите от пазара се оказват с дебела ципа и горещата вода не ги лови, за това повтаряме упражнението със загряването на водата и попарването. След положените усилия сме наградени с успех и голямото белене може да започне. Трима сме. Всеки се съсредоточава в ножчето и отделянето на ципата. Времето минава сравнително бързо и леген след леген, кофа след кофа успяваме да оцветим кухнята с пръски и локвички от доматен сок.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0012-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0013-l800

2009.08.29-DomatenaFabrika_0015-l800

Сговорна дружина – планина повдига. Междувременно на телевизорчето прихващахме доста трудно само националната телевизия, по която вървеше някакъв стар американски филм. Струваше ми се жалко, че не пуснахме радио N-Joy по което вървеше сутришния блок със Спенс, а интересната тема на предаването беше „Необходимост или носталгия по миналото е затварянето на консерви”. Може би тук е интересно да спомена, как влизайки в Кауфланд видях да продават Казани!!! Често промоциите много напомнят промоциите и предложенията по западните им пра-родители….., но казани?!!!

Преминахме към затварянето на бурканите, а друг кладеше огън. Роши (бездомен пес, който видя в нашата ограда вратата на Рая) започна да се оглежда, уморен от жегата, и да се чуди какво се случва и какво мъкнем. Явно наистина беше много топло, след като почти не си направи труда да подскача и да хапе. Само се завъртя, погледна от разстояние казана и се врътна да си легне необезпокояван.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0020-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0022-l800

20-тина минути след завирането на продукцията, вече можехме да я вадим от врящата вода и да обърнем бурканите на обратно, за да се запечатат.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0033-l800

2009.08.29-DomatenaFabrika_0034-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0038-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0042-l800

Вече преваляше следобяд, а денят беше преминал почти мигновено (или поне сега така ми се струва). Ей така почти на шега бяхме затворили част от зимнината…. Кога ли ще направим лютеницата???Въведение:

Тази фото-история се посвещава на всички онези знайни и незнайни българи зад граница, на които им е домиляло за истинската храна и домашната консервена фабрика на село. И по-специално за Ванката, който ме вдъхнови да снимам мацаницата.
Навярно една голяма част от вас са израстнали с класическия летен битовизъм, големите казани, пазенето на капачките като зеницата на очите си, Аспирина за стерилизация на чушките, мъкненето на чували пълни със зарзават от пазара (или лично производство) и много, много други. Всичко това на една част от хората днес звучи като отдавна отминал кошмар, други примигват с умиление към препичащата топлина на огъня, засичайки времето на завирането на зарзавата, а за трети всичко това им изглежда като митовете и легенците за Илиада и боговете на Олимп – може и да го е имало някога, но знае ли човек… Но при нас е факт. Напълно естествено ми бе забранено да снимам… Това не ми пречеше от време на време да си замивам ръцете и да натискам копчето на апарата.
Цели 6 години и аз бях от емигрантската страна, от която с чисто умиление се присещах за домашната лютеничка и доматения сок. Но тази година всичко се превърна в реалност.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0002-l800

Събота:
Беше ден за белените домати. Бяхме се разбрали тази година да го даваме по-скромно и да направим САМО един казан -57 буркана. Приготовлението започва още от предните дни, когато се минава по пазара да се купят домати (защото личното производство привърши с дозите доматен сок, домати с чушки и др.) , довличането на празни буркани и купуването на капачки. Е, за разлика от предни години, поне капачки вече има навсякъде. Спомням си времето, когато ми се караха, че отварям бурканите като забивам ножа централно на капачката, защото няма други…
Денят започва с първи петли. На мен се падна честта да измия 57-те буркана и капачките за тях. Навред дрънчи стъкло, а отстрани загряваме вода с нагревател в кофа за да попарим доматите. Първи опит-неуспешен.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0005-l800

2009.08.29-DomatenaFabrika_0008-l800

Доматите от пазара се оказват с дебела ципа и горещата вода не ги лови, за това повтаряме упражнението със загряването на водата и попарването. След положените усилия сме наградени с успех и голямото белене може да започне. Трима сме. Всеки се съсредоточава в ножчето и отделянето на ципата. Времето минава сравнително бързо и леген след леген, кофа след кофа успяваме да оцветим кухнята с пръски и локвички от доматен сок.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0012-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0013-l800

2009.08.29-DomatenaFabrika_0015-l800

Сговорна дружина – планина повдига. Междувременно на телевизорчето прихващахме доста трудно само националната телевизия, по която вървеше някакъв стар американски филм. Струваше ми се жалко, че не пуснахме радио N-Joy по което вървеше сутришния блок със Спенс, а интересната тема на предаването беше „Необходимост или носталгия по миналото е затварянето на консерви”. Може би тук е интересно да спомена, как влизайки в Кауфланд видях да продават Казани!!! Често промоциите много напомнят промоциите и предложенията по западните им пра-родители….., но казани?!!!

Преминахме към затварянето на бурканите, а друг кладеше огън. Роши (бездомен пес, който видя в нашата ограда вратата на Рая) започна да се оглежда, уморен от жегата, и да се чуди какво се случва и какво мъкнем. Явно наистина беше много топло, след като почти не си направи труда да подскача и да хапе. Само се завъртя, погледна от разстояние казана и се врътна да си легне необезпокояван.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0020-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0022-l800

20-тина минути след завирането на продукцията, вече можехме да я вадим от врящата вода и да обърнем бурканите на обратно, за да се запечатат.

2009.08.29-DomatenaFabrika_0033-l800

2009.08.29-DomatenaFabrika_0034-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0038-p720

2009.08.29-DomatenaFabrika_0042-l800

Вече преваляше следобяд, а денят беше преминал почти мигновено (или поне сега така ми се струва). Ей така почти на шега бяхме затворили част от зимнината…. Кога ли ще направим лютеницата???

3 Responses

  1. Idiliq… 4ak mi se priiska da imah vazmojnostta da pomogna i az :)

  2. Ми… ела да помогнеш за лютеницата?!

  3. Istorijkata za domatenata fabrika najstima me razveseli, Stela.Az sa6to ziveja zad granitsa i za men da sam v BG za praveneto na liutenitsa e edin vid terapia ot stresa i naprezenieto. Prodalzavaj v sa6tia duh!

Leave a Reply