Бузлуджа: Портрет на разрухата

posted in: Фотописи | 6

Потеглих към Казанлък да се видим с един приятел и да поснимаме заедно. Мизерията в автобуса бе класическа, но това което ме възмути беше шофьора който 15 минути управляваше автобуса с лакът защото с едната ръка говореше по телефона, а с другата от време на време попушваше. Класика. Не се сдържах и му опънах няколко портрета. Но така и не се обадих на фирмата превозвач. Побългарявам се.

imgp8774-l800jpg

Когато стигнах в Казанлък времето някак си се пооправи. Облаците се разнесоха и Слънцето почна да топли. Решихме да се качим на Бузлуджа. Да я видя най-накрая и аз. Въртейки по завоите нагоре, почти нямаше следа от това което ни очакваше горе. На последния завой преди заветния паметник изведнъж се показа зимен пейзаж. Снежни преспи, скреж по дърветата и Мъгла (с главно М). Термометърът в колата показваше външна температура под нулата. Нищо. Все пак решихме да се поразтъпчем. Паметникът не се виждаше.

imgp8776-p800

С колата така или иначе не можеше да се стигне до горе, заради една навята преспа. Отбихме в страни и се подготвихме за студ. Слизайки видяхме как една кола спира до нас. Семейство бяха решили да обогатяват културно внучето си. Попитаха ни как да стигнат до там (защото нищо не се виждаше на една ръка разстояние). Слава Богу, няколко метра зад нас вече се бяха отказали. Вятърът беше умопомрачаващо силен. За няколко стотин метра изпитах такъв студ, какъвто никога през живота си не бях изпитвала. Е, вярно че бях с дънки. Голяма грешка. Но кой да знае, че такива неща се случват горе, особено при слънцето което грее на 5оо  метра встрани.

imgp8778-l800

Криво-ляво докретахме до паметника. Качвайки се по стълбите виждах само очертанията му, но не и самия паметник в детайли. Вятърът ме побутваше по загладеното от леда мраморно стълбище. Картинка. Когато се скрихме на завет под чинията успях да го разгледам макар и от твърде близо. Вратите бяха затворени.  Почудих се как ще влезнем. Глупаво или по-скоро наивно бе от моя страна да си мисля, че някой ще да го остави отворен. Но това естествено не пречи да влезнеш…

imgp8785-l800

Отстрани намерихме пролука през която влезнахме. Едва не се пребих по плочите които симулираха стълбище. След още няколко пируета по стълбите влезнахме в глвната зала. И преди съм виждала снимки от овалната зала на Бузлуджа, но бях впечатлена да го видя с очите си. Нямам кой знае колко допир с този период от време. И чавдарче и пионерче не съм била, за това може би не изпитвам такива омразни чувства към това място. Всичко изглежда някак величествено, жалко и гротескно. Мозайката по стените явно някога е била много красива. Някой е вложил много труд за да я нареди. А сега някой влага труд да я човърка камък по камък.

imgp8786-l800

Трудно ми е да си представя, че някой чичко ще се качи до горе, за да си отмъщава на комунизма и за това паметника се намира в това състояние. Според мен младежта вилнее неудържимо вътре. Грозно е. Не само за Бузлдужда, а за повечето паметници в България които изглеждат по този начин макар и под друга форма.  Избрах си няколко парченца от стенната мозайка, която някой вече бе зачегъртал.

Въпреки че бяхме на завет (сравнително) си беше доста студено. Аз не се осмелих да излезна навън на терасата. Само като чувах веещите се панели по покрива си представях какво е навън. Не ми се искаше да влизам в новинарската емисия, като откачената полетяла от терасата на Бузлуджа.

imgp8787-l800

Затръгвахме си. Пак пируети по вътрешните стълбища. Озовахме се в предверието. Сега след като очите ни бяха привикнали към тъмнината видяхме защо е така хлъзгаво. По целия под имаше поне половин педя лед. Няма измама. Гладък като стъкло. Тук-таме огледалото се нарушаваше от някоя захвърлена тухла или парче мрамор, паднала мазилка и тн. Някой май си беше обзавел къщата добре, тъй като почти нямаше помен от мрамора за който ми разказаха, че бил навсякъде.

Излезнахме. Пак мъгла, нали бяхме в облаците. Пак студ. Нищо не се виждаше. ВЯТЪР! Като се прибрах нарочно слушах прогнозата за времето и казаха, че през деня вятърът в Стара Планина е тичкал с около 40-60км/ч. Гррр. На снимката по-горе можете да видите реално условията. Е … за щастие не може да ги усетите. Пак вятъра ме засилваше по стълбите. Приклекнах за да не се потъркалям надолу. В един момент почнахме да излизаме от облака и суровата красота на гледката се откри пред нас. На мен ми беше толкова студено, че въобще не ми беше до снимане на макро на скреж. Изобщо не можех да си представя, че ще полегна да си търся точен ракурс.

imgp8794-l800

Полувин час надолу в колата не можах да се стопля. Изпитвах само силна щипеща болка. Следващия път на Бузлуджа – само екипирана!

6 Responses

  1. Климентина

    Здрасти,
    по 3-ти март бяхме с приятеля ми на Бузлуджа и влязох да потърся малко информация за монумента (нали съм мн любознателна :). Та попаднах на твоят “пътепис” и направо не смаяна, ами незнам – все едно някой беше описал моите чувства, мисли и впечатления и то толкова точно!!! Включително навятата пряспа и нас ни накара да повървим, леда по пода ме накара да съжалявам, че не си носим кънки. Само дето ние не влязохме в паметника – защото не очаквано дори за мен и адски нетипично, ме хвана такова шубе, че ще се пребием и ще се случи някой инцидент! А пък и знам ли някой соц дух може би живееше там! Но си тръгнах безкрайно натъжена от това място и аз като теб не храня нищо лошо към този строй, просто не го познавам, но ми се струва адски тъпо такова величествено място, труда и парите на цял народ да бъдат така позорно осквернявани. Работата ми удря малко на порнографията с мавзолея – всеки народ има своите символи – хубави или лоши, но за разлика от нас другите ги съхраняват и ги превръщат дори, ако щеш в туризъм или ги пазят за урок, които идните поколения да помнят и да не повтарят същите грешки.
    Май малко се поотпуснах :)
    Поздрави !

  2. Да, според мен си права, Климентина! Не е редно едни народ по този начин да загърбва миналото си. Мисля си, че точно поради късата ни народна памет сме на това “дередже”, а и историята го доказва. Доста бързо забравями и хубавото и лошото.

  3. Митака

    Когато влязохме за пръв път в паметника беще зимата, имаше мъгла и беше 12 часа през нощта. Не ми се обяснява на мен какво шубе ме хвана. Но все пак влязохме. Влязох и съжалих, че не сам имал възможност да видя цялото това величие, когато е бил здрав. И наистина ме хвана яд, когато хижаря (Хижа Бузлуджа) ни обясни истинската причина за разрухата на паметника – 1993 година другарите комунисти решили, че всичко, което са направили (с цената на толкова много пари на народа и човешки живот) им принадлежи и трябва да си го вземат. В продължение на седмици камиони са се качвали празни към паметника и са слизали пълни. От паметника се е чувал шумът на рушене и къртене. Така че не е виновен никой от новото време. Който си направи паметника, той го и разруши

  4. Димитър

    Радвам се , че има хора които споделят моето мислене! Аз съм на 20 години от Казанлък съм и ми е жал за нашата история! Въпреки умразата на доста хора към онзи режим това си е нашата история Берлинската стена не е разрушена…. Сърпа и Чука не са изчезнали напълно!

  5. Мария

    Аз съм била и чавдарче и пионерче, но нямам лоши чувства към това време.Може би защото сега е много по-зле в милата ни Родина.Тъжно ми е за всичко, което се разрушава с лека ръка.Радва ме, че млади хора като вас по този начин оценят случващото се.Значи има надежда за бъдещето ни.Дано има повече млади хора като вас!

  6. Руси Иванов

    Според мен сградата е идеална за планетариум с възможност за демонстриране на Българският календар –
    http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
    В полите на Балкана са храмовете-гробници на предците ни и това се доказва от артефактите с орнаменти които са символи от системата и корекциите на Българския календар – ТУК СМЕ СИ ОТ ВРЕМЕ ОНО –

Leave a Reply