Белинташ

posted in: Фотописи | 2

Белинташ

Белинташ е тракийско светилище …

Според някой името означава “камък на познанието”, а според други – “камъкът на войната”. В този район са живели бесите. Едно от големите тракийски племена населявали територията на България.

Само бях чувала за него от приятели, както и бях срещала описанието му в някой книги свързани с тракийският орфически култ към слънцето. В повечето си светилища, траките са изобразявали връзката си с небето и вярата си в небесния свят, като са издълбавали дупки или ямки с формата на съзвездия, или пък са правели улеи обозначаващи изтока и залеза на слънцето през сезоните. Изобщо, Слънцето е голяма работа :-).

Една утрин тръгнахме за Белинташ. Времето не беше особено обещаващо и за това просто тръгнахме нанякъде за да се разходим. Цялата тракийска долина бе покрита с гъста мъглива пелена и през цялото време си задавах въпроса… на къде ли отиваме и дали няма да ни брули някой силен зимен дъжд. Размина се. Колкото по-нагоре се качвахме и колкото повече нарастваше деня – времето се оправяше. Изведнъж пекна силно слънце и времето стана ужасно за снимане на каквото и да е било.

Белинташ се намира между селата Врата и Мостово.  Някога е имало асфалтиран път, но вероятно заради падащите скални маси, пръст и камънаци се е разбил доста бързо. Преминавайки през селата по пътя нагоре ми направи впечатлението реклами на разни нови “села” и махали с туристическа цел: “Сабъзий”, “Старите къщи”, “Чертовата махала” и други.  Модерна работа. Усещането на природата както обикновено е намалено до минимум. Къде има хора, то там има и боклук. Многобройни опаковки от вафлички и подобни се въргаляха по земята. Като се качихме на камъка усетихме силния студен вятър който духа… от север. За дупките и за съзвездията не знам, нещо не ми бе оставено време да се разгледам както трябва, но пък нямаше как да не ми се набият на очи дългите прави улеи сочещи по-високата част на камъка… който е на север. Напряко имаше други улеи които бяха ориентирани изток-запад.

Както вече споменах, отидохме в най-неподходящото време за снимане – обяд. За това и не ми се снимаше. Малкото направени снимки за нищо не стават, но пък местността крие огромен потенциал. Иска ми се да се кача някой път на изгрев да снимам историята. Стига атмосферата да е чиста, биха могли да станат много добри снимки.

imgp8711-l800

Набързо избягахме от камъка, защото вятъра набра страшна сила и побързахме да се спасяваме. Долу обаче времето си е тихо и спокойно.  Чудехме се накъде да поемем за да се поразходим малко. Най-наблизо бе Чертовата махала. Надявахме се да работи някое “заведение” в което да хапнем, въпреки че определено бяхме извън сезона. Махалата беше пуста. Само една баба спотаена от някакъв навес ни наблюдаваше как се спускаме по виещото се “шосе” което в последствие премина в ул. “Васил Левски”. Нищо не работеше. Поогледахме се и потеглихме на обратно.

imgp8732-l800

Определено не ни се прибираше. Скоро наближаваше следобяд и беше рано да си ходим, за това поехме към Мостово. От високите части се виждаше леглото на виеща се река и решихме, че може да има нещо интересно за снимане и разглеждане. Освен многото кипри къщички които се разполагаха по склона, в най-ниската си част на селото се намира църквата Свети Димитър. Явно е нова постройка, но беше затворена и полу-занемарена. Нищо ново под слънцето. Небето беше прекрасно както и наситеното зелено на младата трева. Беше по-красиво отколкото на снимката :-) Както обикновено.

imgp8755-l800

Тръгнахме си. Времето започна да се влошава и от високите части видяхме как над Стара Планина нещо облаците са се натурмили. Определено щеше да вали. Пътувайки към Първомай по нивите наоколо виждахме безброй много красиви, самотни стари и млади дървета които си заслужаваха фотографско внимание. За мен светлината обаче все още беше твърде силна. Не обичам каноните и ограниченията, НО.. със светлината компромис не бива. Чудех се какво да снимах, знаейки че от него снимка няма да стане.  За това и снимах шосето в контражур. Трябва да призная, че градиентния филтър доста ми помогна в това начинание да изкарам детайли и в небето и в земята.

Докато чаках колегите да се наснимат на дървета и крави, на мен окото ми грабна една приказна гледка в далечината. Страхотните се извиващи бели висококупести облаци, които водеха борба с тъмните дъждовни през които се процеждаха лъчите на следобедното слънце. Красиво. В един момент забелязах как отдолу вече се излива дъжд който заради светлината изглежда светъл и бял.

imgp8770-l800

За пореден път се уверих, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Тривиялни изказвания, които обаче са твърде верни.

2 Responses

  1. Shumahera_z

    Този градиентен филтър в апарата ли е или в някаква програма?

  2. admin

    Не. Градиентния филтър е едно “стъкълце” което се държи отпред пред обектива. Тук е описано повече за цялата система http://www.cokin.com/ico15/ico15-haut.html . Кокин филтрите далеч не са от най-качествените, но са ефтини и леснодостъпни.

Leave a Reply