
Въведение: Тази фото-история се посвещава на всички онези знайни и незнайни българи зад граница, на които им е домиляло за истинската храна и домашната консервена фабрика на село. И по-специално за Ванката, който ме вдъхнови да снимам мацаницата. Навярно една голяма част от вас са израстнали с класическия летен битовизъм, големите казани, пазенето на капачките като зеницата на очите си, Аспирина за стерилизация на чушките, мъкненето на чували пълни със зарзават от пазара (или лично производство) и много, много други. Всичко това на една част от хората днес звучи като отдавна отминал кошмар, други примигват с умиление към препичащата топлина