От пустиня в “райска градина”

posted in: Инсомния | 0

В днешно време сме свикнали с термини като “глобално затопляне”, “замърсяване”, “фини прахови частици” и какви ли не други свързани с обкръжаващия ни свят. Забелязала съм, че има две “модни” течения от гледна точка на отношението към промените в околната среда. Хейтър – “К’во ме занимаваш с тия глупости! Ние не можем да променяме околната среда, тя си е била такава винаги! Не ми разваляй комфорта на живота” и Миротворецът – “Земята е е наша майка! Трябва да се върнем да живеем в отшелничество, без ток и вода, по възможност в пещера”.
Въпреки, че смятам себе си за защитник на околната среда и въпреки, че смятам планетата Земя за наша Майка, то определено не ми се живее в пещера. За щастие има достатъчно много хора, които като мен смята баланса между Планетата и иновациите за постижим, и тези хора работят здравата, оказва се, за постигането на този Ин-Ян.

За разлика от Глобалното Затопляне, за Ерозията  като глобален проблем не се говори толкова много. Въпреки, че е обявен от Обединените Нации за проблем, за чието решаване трябва да се вземат спешни мерки (UN agency calls for urgent action to protect global soil from depletion, degradation), не слушаме за него по масовите медии. Аз лично за пръв път се впечатлих и се запознах с този проблем преди няколко години когато разглеждах албум от сателитни снимки на делтата на реки (Амазонка, Нил и д.р), които изхвърлят огромно количество почва в океаните и моретата (предизвиквайки редица проблеми от глобално естество). За съжаление не мога да намеря тази публикация, но пък ако желаете, можете да ползвате Гугъл. Снимките изглеждат горе-долу така:

В науките за Земятаерозия е въздействието на повърхностни процеси (като водни течения или вятър), които премахват почваскали или разтворени вещества от едно място на земната кора и го пренасят до друго място. Разпадането на частици на скалите или почвата в кластични седименти се нарича механична (физическа) ерозия. Това се различава от химическата ерозия, където почвата или скалния материал биват премахвани чрез разтваряне в разтворител (обикновено вода), последвано от оттичане на въпросния разтвор. Ерозиралият седимент или разтворените вещества могат да бъдат преместени на няколко милиметра или на хиляди километри.[2] Никой камък не е достатъчно твърд за да устои на естествените сили на ерозията. Тези сили оформят върховете на върховете на планините и речните корита.

Човечеството се явява нещо като една от новите “естествени” свръх сили, които променят и оформят околната среда. Съвсем нормално е и нашето съществуване да има своето въздействие върху ландшафта и процесите, които го оформят. Растителността е естествен защитник на почвата. Дърветата и растенията задържат почвата на едно място. Те са нещо като дрехите, което обличаме, за да се защитим от слънцето, вятъра, дъжда. Когато хорта изсичат масово дървета (както, между другото, сеслучва в момента и в Странджа, естествено – съвсем “законно”) или се оголва почвата, премахвайки се естествената растителност, за да се използва за земеделие (и не само), земята губи своята защита и остава “гола” и беззащитна срещу природните сили.

“Какво пък толкова, нали са естествени процеси?” ще си кажете вероятно. Но в този горен слой, който ние сме оголили, се намират хиляди видове микроорганизми, благодарение на които “полезните” за нас култури могат да съществуват. Чрез извършването на оран всяка година се “омъртвяват” милиони тонове повърхностен слой почва, което води до нуждата да се използват много повече изкуствени торове и вода. Едното е отрова, а другото е използване на ценен природен ресурс, който е на изчезване. Отделно, че така съвсем естествено, изветрянето на горния слой води до замърсяване на въздуха … съъъъъъъъъс …. прахови частици (изненада?!)

Деградацията на почвата за момента е около 30% от общата площ на Земята(уау), като това число се увеличава с около 10 милионина! хектара за година (уааау!). Което го превръща в наистина сериозен проблем, тъй като голяма част от тези площи са реално неплодородни земеделски земи. А, знаем, населението на земята се увеличава. Все повече се говори за невъзможност за изхранването на хората.

Оголената земя, благодарение на ветровете, свършва във въздуха, превръщайки някога плодородната земя в пустиня. Но когато се намеси и дъжд, нещата стават дори още “по-красиви”. С водата се пренасят огромни количества земни маси, които освен че предизвикват свлачища, водят до замърсяване на речните басейни и реки. Няма чиста вода – няма живот.

Решения на тези проблеми има, но воля глобално нещо не се намира. Много по-лесно е да ръчкаш с трактора и да ръсиш тонове азотни торове(знаете ли че, без значение дали консумирате предимно зеленчуци и плодве, вероятно тялото ви не си набавя необходимото количество хранителни вещества – витамани и минерали, заради изчерпването на точно този земен слой. Съвременните зелечуци съдържат предимно вода и фибри. Но това е “отделна” тема), отколкото да търсиш и да плащаш за иновативни решения. Такива обаче има.

И на фона на тази полу-апокалиптична картинка, ще ви предложа няколко положителни примера.
Great Green Wall в Африка.

 

 

Three-North Shelter Forest Program Китай:

 

И докато горните примери са свързани с многото пари на Правителства и Обединените Нации, долният пример е обвързан с желанието на ЕДИН човек да остави нещо смислено след себе си:

 

Може много да се говори още. Дали ще успеят тези проекти да превърнат пустините в райски градини? За Африка не съм много убедена, но за Китай – да. На тях определено не им лиспва стимул да докажат, че са способни на невъзможното.

Мога само да пожелая успех на добрите практики и дано скоро видим промяната. Ако не ние, то поколенията след нас.

Източници и връзки:
1 – https://www.nationalgeographic.org/encyclopedia/erosion/
2 – Wikipedia
3 – WWF
4 – http://www2.unccd.int/actions/great-green-wall-initiative

Leave a Reply