Oh, Dear LORD! Save me the headache and give me the camera!

posted in: Инсомния | 1

Мразя да гледам/избирам техника. Мразя! Бях си обещала да не използвам тази дума, защото често я използвам по навик за неща, които реално не мразя, но това определено е случай, в който тази дума е най-подходяща! Мразя! Да избирам техника. Аз пържени картофи за 3.20лв не мога да избера (със сирене или без) камо ли как да похарча камион със стотинки..

Така… Тези, с които се познаваме лично или може би дори не толкова лично знаят, че не съм кой знае какъв TECH GEAK, когато става въпрос за фотоапарати, обективи, филтри и т.н. Стига да е това, което ми върши работа съм щастлива, че го имам. Може и да има по-добро, много по-остро, професионално и т.н., I simply don’t care! Може би това (и липсата на средства) е причината поради която Pentax K10d беше неизменно до мен толкова години (от 2007). Е, 4 от тях прахлясва зантънтен в някоя чанта или шкаф, но това е друга тема на разговор.

Върнах се близо 10 години назад когато се чудех дали да купя Никон или Пентакс. Бях млада и глупава и все пак мисля, че не сбърках като избрах Пентакс. Тогава имаше няколко гениални “форумци”, които ме посъветваха да не си купувам апарат въобще, защото видиш ли, ще родя и ще забравя да снимам. Е, каква ирония, драги ми Господа! Именно защото родих и имам намерението да снимам е една от причините поради които смятам да сменя системата… Ха-ха! Наздраве!

Kirmes
хо-хо :-) Първи снимки с К10. Далечната 2007, Дюселдорф.

Пентакс беше чудесен! За пейзажи… Честно казано, единствено по-голяма динамика ми е била нужна и съм усещала като недостатък, но както знаем и за това си има начините що се отнася да обекти, които не мърдат и условията не се променят с части от секундата. НО! Никога не съм си представяла, че някога ще се занимавам с портрети и снимане на хора. В случая МНОГО БЪРЗИ ХОРА, т.е Борис. Предлагам го за тестване (Борис) на Автофокусни системи. Изключително спонтанно и хаотично движение във всички посоки на координатната система. Отказах се да се мъча с К10-та. От стотина снимки по-малко от 10 са на фокус, а от тези на фокус, не са тези които искам да са на фокус… (подчертавам ДЕБЕЛО, това е с модел апарат на близо10 години) Това, което искам да кажа е, че условията и изискванията се промениха. Няма кой знае каква наука в това.

Борис

Обаче избирането на нова техника е мъчение. Като изключим цифрите, с които работим и с които все още не мога да свикна, изборът изведнъж се оказа… главозамайващ, а аз все още не мога да отсея (да напомня за картофите със и без сирене). Отделно, че факторите сега са много повече. Не са се променили само пикселите. Има бутончета за почти всичко и едва ли не очакваш фотоапарата да ти сервира кафе, но видиш ли, не с правилното количество сметана. С разрастването на интернет пространството и ревютата станаха безброй. Четеш, четеш – едно и също и никога това, което ти трябва!!! А аз съм човек, който си пада по точността на детайлите…

Ми обективите?! Но да не започваме и това….

Битката в крайна сметка отново е между сърцето и разума и се надявам каквото трябва да “победи”, защото мразя да се занимавам с търговия. Мразя. Ми не съм търговец по душа. И да напомня: един Макро 100мм Пентакс чака самотен и тъжен да си намери нов любящ собственик.

Та, такива ми ти драми… Женски. Непостоянни. На тези, които ви мрънкам на ушенце, сигурно още ще ви мрънкам. К’во да правиш. Животът ви ме е сблъскал с мен. Винете него.
Надявам се скоро да се свърши.
Амин!

One Response

  1. […] дала необходимото внимание на точно този момент….. И се побърках.. След като разгледах ревюто останах доволна. Притежава […]

Leave a Reply