Nikon D7200

posted in: Инсомния | 5

Много пъти ми се иска да започна тази публикация, но всеки път се възпирам и си казвам, че не е моментът. Че може би греша или че трябва да дам време на нещата да се случат, а не автоматично да започна да рева като малко бебе. И като всяко нещо, и фотоапаратите си имат плюсове и минуси, и всичко е строго индивидуално като усещане. Всъщност има си разни стандартизирани, измерими неща, като числа, пиксели, динамика, но в крайна сметка виждаме едни и същи неща различно. Страх ме беше да не пренеса шокът от първоначалната си емоция върху прагматичното си мислене. И за това реших да си мълча, докато не осмисля нещата трезво (до колкото е възможно).

Вече мина близо два месеца откакто държа Никон в ръцете си. Никон д7200. За жалост не мога да кажа, че е любов от пръв поглед. Исках да мине време, за да видя как ще се виждат нещата от дистанцията на времето. Все още се опитваме да намеря балансът помежду ни и как да напасна никонските очи към вижданията си. Дори не съм купила обектив още, защото не знам на къде ще ме духне вятъра :-) Няма да съм честна, ако кажа, че не съм си мислила да го продам и да си взема….. .. проблемът е, че не знам какво. Но това са импулсивни мисли. На прима виста. А как седят реално нещата?

Не знам как ме виждате вие, но аз виждам себе си като любител фотограф, който обича реалните картинки, сцени, цветове, е с щипка подправки, но се надявам, че все още не съм успяла да прескоча границата. Обожавам сюрреализъма на Дали, но лично не харесвам нарисувани пейзажи, модерни HDR картинки и твърде пресатурирани, контрастни снимки. Дори когато “мажа с баданарката” във програмите за ретуш, се старая да съм умерена (колко се получава е друга тема)

За първото ми впечатление от картинката на Никон-а съм си виновна и сама. Тъй като не знаех какво да очаквам, сложих настройките на профилите на Camera VIVID. И снимах в JPEG. Никога през живота си не бях виждала толкова …  … КАФЕВИ снимки! Кожата на родата ми, която преследвах с апарата беше придобила направо шоколадов цвят. Смених профила, почнах да снимам в Роу, но картинката не се промени драматично. Доста пъти четох в интернет за цветовете на кожата, които Никон репродуцира, още преди да купя апарата, ама не вярвах да е толкова зле!!! И снимах, и цъках с език. И снимах и цъках. Всички ме питаха дали съм щастлива, че отново държа апарат в ръцете си, а аз дори не исках да отговоря на каквито и да е въпроси. До депресия не мисля, че се стигна, само се запали едно силно желание, нужда, да разбера какво точно се случва и как да оправя нещата. След доста тестване, четене, ръчкане, достигнах до следните заключения (които между другото се припокриват с доста от неща които открих в последствие в интернет или пък споделяме общи заключения с други хора и блогъри).

bb3
skintones – та дрънка!
  1. Оранжево небето – оранжево морето … просто.. всичко е някак… толкова… жълто. Имах чувството, че върху всичко жълтее, въпреки, че привидно белия баланс трябва да е ОК. Моите наблюдения са, че Автоматичния бял баланс (AWB1) не е правилен, и винаги дава по-топли изображения. Особено изразено в затворени помещения. За лампи да не говорим. Лицата… оранжево, оранжево. Борис има сравнително бяла, неутрална кожа, с много лек бежов отенък + малко ванилия.. И когато го снимах при по-мека, топла светлина – навън, косите направо ми се изправиха. А ако има нещо оранжево в кадъра, то светва като сигнална лампа! А при някои типове кожа, добавено това жълтеене и нещата отивам към… кафяво
    bb1
  2. Дълго време снимки основно правех вкъщи, където цветовете са по-убити, а светлината е дифузна. Излизайки в парка, при цветните люлки и пързалки, стана ясно, че проблемът не е само с оранжевото. Синьо, оранжево, червено, електрикаво зелено… леле. майко. (за много от вас вероятно драматизирам. и вероятно сте прави. но аз искам на снимката да излиза това, което виждам) Убедена съм, сигурна съм, че това е маркетингова политика. Убедена съм, че много хора са влюбени в тези цветове и си ги харесват, а мен просто ме болят очите. Истината е, че нещата отиват в драматична крайност при определени условия: по-топла светлина, при сцени с висок контраст.
    gb1
  3. Топли сенки. Разработката на цветовете в сенките по принцип са по-студени.Не сини, просто по-студени. Нещо което почти веднага ми се наби на очи при снимките с Никона, но не осъзнавах какво е, беше кафявото(топло кафяво) в сенките на нашия кафяв диван… Беше различни, не беше някак реално. нещо липсваше като основен цвят в разработката на всички цветове. Нещо студено, което да балансира цялата картинка.
  4. Снимките са силно контрастни, брайтнеса, лично според мен е толкова насилен, че се губят разработки в светлите зони на картинакта. Този насилен брайтнес допълнително подсилва пламъка на цветовете, които биха могли да ти избодат очите.
  5. Всички фотоапарати ли вече ги правят толкова пластмасови???? Май е всеобщо явление във всички сфери на технологията и производството и въпреки това, не ми допада идеята. Стария ми Пентакс се усещаше като танк в ръцете ми, а д7200, е… като пластмаса. Убедена съм, че има и по-зле, но можеха да се постараят повече. В момента в който отворих кутията и го взех в ръцете си, кратък импулс на “WTF” се зароди в мен, но както казах, няма да ви занимавам с първоначалните си впечатления. Сигурна бях, че до голяма степен проблемът е в мен и се чудех как да го оправя…. СПЕШНО!

Как оправихме нещата? Ако въобще сме ги оправили :-) Смятам, че има доста още какво да се желае и направи, но до тук толкова:

  • Не само фотоапаратите се развиват с времето, а и софтуера с който си обработваме снимките. Чак ми става смешно, защото разбрах, че покрай удобството което съм имала преди с Пентакса и праволинейността при обработката на снимките, са ми се изплъзнали някой важни момента при снимането и обработката, като цяло. Например различните видове профили които се зареждат при отварянето на снимките с Адобе Камера Конвертора. Вие може да си снимате на който профил си искате, но в момента в който отворите снимката, автоматичено се зарежда Adobe Standard Profile. А както става ясно, вижданията между Adobe и Nikon имат определени различия. Не мога да кажа кое е по-добре или пък по-зле. Всичко зависи от това как вие индивидуално виждате нещата, кой профил е по-близък до вашето виждане и ще ви помогне по-лесно да обработите снимките си. Според мен, всеки профил си имаше и плюсовете и минусите: някой по-цветни, други по-контрастни, но както казах, аз предпочитам по-неутралните, естествени картинки. По-реалистични цветове (така си мисля, поне). Вие може да предпочетете да ползвате различни профили при различни ситуации, но аз за себе си избрах да се спра на Адобския профил.
    cc1
  • Отделно. Сатурацията и контраста + склонността му балансът на бялото да е по-топъл. Наясно съм, че всичко може и да е маркетингов трик, Никон или която и да е друга фирма, да понатиснат малко допълнително цветовете, та крайния потребител (който както сме забелязали, обича шаренко) да е щастлив в момента в който натисне копчето. Ако сте от този тип фотографи, то Camera Landscape, Camera Vivid е вашия профил.
    Наясно съм с това, че има два вида подход към ситуацията. Снимките да са ти недосатурирани и да понатиснеш с няколко пункта (както ми се налагаше в някои от случаите с пентакса) или да смъкнеш сатурацията, както ми се налага с никона. И пак не мога да преценя кое е по-добре от двете възможности, предполагам въпрос на личен избор и нагласа. За мен лично никонското ми е твърде сатурирано и предпочитам аз да съм човека който ги преценява тия работи, не да се оставям на апарата. За това още при самото зареждане на снимката в Adobe Raw Convertor съм задала стойности които да балансират нещата според моите лични виждания…BB12Не, че нещата са чак толкова свръх драматични, все едно сте сложили очила с цветен филтър, но при определени условия нещата могат да излезнат извън контрол. Най-голямата разлика, според мен се вижда в дървената пейка отзад. Снимката е с едни и същи настройки, с изключение на стойностите в Camera Calibration прозореца на конвертора; + малко заигравка с кривата на синия цвят. Добавям малко синьо в сенките и midtones; + намаляне на яркостта с -50; Прилагам този Preset всеки път при свалянето/отварянето на снимките.
  • DNG – Пентаксът имаше една прекрасна функция, имаш възможност да избираш дали да снимаш в PNG (пентакски роу) или DNG (Adobe роу файл) и аз откакто се помня снимам в адобски профил. Нещо, което явно ме е “деформирало”. За щастие, лайтруум има една опция, за сваляне на снимките като ги копира в Adobe Camera Raw (DNG). И нещата изведнъж си дойдоха на мястото! Логично е роу файла да си е роу файл. Но никой от нас не вижда “оригинален” роу файл. Ние виждаме софтуерна интерпретация. Това е като някой да ви даде книга написана на чужд език, но към нея да имате няколко различни речника на различни издатели. Думата горещо, си е горещо, но начина по който думата е описана в различните речници може да създаде малко по-различно усещане у вас( Примерно в технически речник или речни предназначен за литературни творби). Поне аз така разбирам нещата. Аз предпочитам речникът на Адобе. Мисля, че само по себе си, това “откритие”, е нещото което донесе мир на душата ми. :-) Картинката вече ми беше някак по-близка, по-позната, по-моя.

И в крайна сметка, след два месеца, не съм сигурна дали съм направила нещо фундаментално, или просто му свикнах….

Но стига сме говорили само за “минусите” на апарата (искам дебело да подчертая, че след като мина достатъчно дълго време да се отърся от фрустрацията си, породена от незнанието ми, мога смело да твърдя, че въпросните минуси са по-скоро “възможности”. Въпрос на интерпретация).

Да поговорим за плюсвете. Наред с всички останали новости по апарата, джаджи и функции, онези неща които много ми харесват:

  • Нещото което не съм имала, а винаги ми е липсвало със стария ми апарат е динамиката. Тук съм просто УАУ! Кадри които винаги съм искала да правя в контра (обожавам да снимам срещу слънцето), но не съм могла, защото е изисквало или тежка обработка или клин от няколко кадъра, а това е било невъзможно, сега са просто едно щракване. И всичко си е там. И цветове. И детайли в сенките. Всичко.
    Необработен роу/DNG (+пресет)
    Необработен роу/DNG (+пресет)

     

    Необработен DNG роу + пресетс
    Необработен DNG роу + пресетс

     

  • Високото ISO. Да, да. Ще кажете FullFrame. Сигурно е по-добре с фулфрейм. Но с к10 до сега бях ограничена до ISO 100, max ISO 400. Над 400 ISO кадърът беше изключително компромисен. За щастие, Shake Reduction системата на Пентакс много ми е помагала и е спасявала някой ситуации, но не е манна небесна. Понякога просто си трябва по-високо ISO. А Никонът тук се справя брилянтно. Не знам какъв им е алгоритъма за потискане на шума, а и честно казано не ме вълнува. Важното за мен е че работи и върши чудесна работа! Сега апаратът е настроен да снима между ISO 100 и 1600, на минимална скорост 1/160s. Когато има ситуации в които държа да снима на ниско ISO, s 1-2 цъквания в менюто го променям, и воала!
    bb4
    ISO 5000 …

Знам, че е объркано. Самата аз не знам как да синтезирам и обясня двумесечния си труд с няколко написани думи, без съществени, подробни примери. Реално, задачките-закачките са много по-задълбочени и аз едва успях да се докосна до повърхността. Никонът (d7200), след като имахме възможността да се опознаем, е достоен апарат. Дали в момента съжалявам, че го купих? Не. Дали смятам, че има по-добро? – убедена съм. Дали имам нужда от по-добро? – не мисля.

Това което искам да кажа в заключение, са старите, добре познати истини. Важно е ЗАУ-то (задапаратното устройство). Фотоапаратът е просто уред. Да го сравним с кола. Може да е най-красивата, най-здравата, най-мощната, но все пак ние държим волана и къде ще стигнем, зависи изцяло от нас. Чувството от фотографията е все така топло. Остава само малкия човек да почне да ме слуша повече и тръгвамееееееееее!

5 Responses

  1. Честито, честито, честито!
    Хубави разсъждения. Беше ми много интересно.
    А, като добавим, че Пентакс и Никон са си стари приятели … то какво остава!

  2. Между другото, пробва ли какво прави с .nef файловете Capture NX2?

  3. В “Сблъсъка на титаните” спомена, че ти е важно апарата да фокусира движещи се човечета.
    Сподели как се държи D7200 на следящ фокус в серия. Какви обективи ползваш освен 50/1,8?
    Относно цветния баланс опитай да снимаш в RGBs без присвоен цветен профил. Друг вариант е да си програмираш свой профил, което според мен е рисково. По скоро експериментирай в настройките на самия апарат да коригираш цветовете според твоето око. Разбира се мнооого внимателно.
    Най добре си купи твой обектив, според който да пипаш каквито и да е настройки. Препоръчвам 17-55/2,8.
    Аз снимам с Canon 70D + 17-55/2.8 и след малко финни настройки тялото и обектива са в превъзходна симбиоза.

  4. Storyteller

    Пробвах. NX2 не е моята програма. Да кажем, че след време нещата си дойдоха на мястото…. не е същото, ноооо става

  5. Storyteller

    Аз не съм голям фен на “техниката”. Снимам си с 50 1.8. Вече съм и със Sigma 10-20/3.5 . няма какво да си кривя душата, особено за пейзажна фотография, цветовете на Пентакс са си…. други. По-добри… вероятно си е до лично усещане. За мен са :-)
    Веднага след купуването на Nikon-a не можех да си дам мира и се опитвах да направя какво ли не за да напасна Пентакското си око към никонската реалност…. Не знам дали успях, но беше малко мъчение. А с времето и окото ми претръпна. Всичко е до напасването към новите технологии (не само апарат, но и софтуер) и до личностно възприятие. Човек цял живот се учи.

Leave a Reply