Аптекарски шкаф

posted in: Инсомния | 0

Аптекарски Шкаф

От доста време не съм писала нищо не защото няма какво да кажа. Точно обратното, мислите ми са като препускащи диви коне и често нямам представа кой кон да се опитам да обуздая по-напред.

Иска ми се да ги систематизирам и подредя, да ги натикам в един от онези шкафове с многото квадратни чекмеджета, да им сложа етикет и да ги напъхам старателно в малки красиви кутийки. Мисля си, че може би това ще ми даде възможност да направя стъпка назад и да поема дълбоко въздух, и да се порадвам на вложения труд. Чисто и подредено. Но нещо в тази картина дълбоко ме смущава, почти до задух. Празнотата. Голям правоъгълник с много малки правоъгълничета, всяко украсено с малка антикварна дръжка. И е празно. Подредено и много празно. Няма цвят, само красиво помъдрялата дървесина на антикварния шкаф. Няма ги бурните, ярки цветове на необузданите мечти. Няма го яростното червено на дълбокото възмущение, няма го и мекото, топло жълто на усмихнатото щастие. Няма го и графитеното сиво с металните отблясъци на мрачните ловци.

Вече се панирам. Мултиплицирам се като холограма и невидимото ми Аз започва да пищи и да ме разтърсва. Бута ме. Гледа ме с възмущение, гняв и въпрос. Усмихвам се почти незабележимо с ъгълчето на устните.  Поглеждам отново шкафа и като магически властелин пускам всички цветове навън. Късам етикети, връвчици и оставям мислите да полетят във всички посоки.

Оглеждам се и всичкият този хаос ме обърква, събужда, дразни… и успокоява. Сега вече мога да бъда АЗ!

Такава съм – разхвърлена, методична, объркана.

Leave a Reply