Наздраве за Светлото Бъдеще

posted in: Инсомния | 0

От близо 4 години нямам телевизор. И колкото и да ми е трудно да делим един монитор с Борис (компютърния), то липсата на подобно устройство има повече плюсове отколкото минуси. А именно, сериозен филтър на информацията. Можеш да гледаш това което ти се иска “on demand”. Единственото което ми лисва от “миналото” са научнопопулярните предавания на български и размера на екрана. Размерът има значение!

Това обаче съвсем не означава, че съм се навряла в някоя пещера и рисувам по стените с въглен (както вероятно си представят майките по парковете като кажа “ние нямаме ТВ”). Youtube до голяма степен замести дневния ми feed, чак съм “пристрастена” и това да си призная, също не ми харесва особено много. Има толкова много неща, които искам да видя! Че понякога се отнасям. А youtube продължава да ти подбутва клипчета с “Препоръчано за теб” съдържание, което просто няма как да устоиш да не видиш. Но и те са тарикати. Гледам развиват Youtube TV и всякакви подобни. Това до някаква степен ме успокоява защото значи, че не съм единствената “болна”.

А може би времето би били по-пълноценно, ако беше безвъзвратно “загубено” с книга. Но това само времето ще покаже. Отделно, че ме “депресира”. Youtube. Но за това по-надолу.

Напоследък (само напоследък?!) събитията и предаванията по телевизита са изключително натоварващи откъм новини и наптрапващо глупави като предавания. Пускам си онлайн новините от време на време и се хващам как цъкам с език почти 30мин. За състоянието на държавата нищо няма да кажа, нито за политиците, нито за събитията, които се случват всеки ден около нас. Все неща, които си ги знаем. И надали има някой, който тръпне от радост като види негативния поток от енергия изливащ се от екрана.

Сега за частта дето ме “депресира”. По принцип съм човек, който се вълнува от иновации и наука. Иновации от всякакво естество. От изкуствен интелект, роботика, космически технолгоии, до иновации в медицината, микробиологията, нови типове “sustainable” земеделие и т.н. Та нещото, което ме хвърля в пълен смут, е това колко далеч са хората по света от гледна точка на технически иновации, а ние се интересуваме само от нови телефони и нови кафенета, и си имаме за премиер Б.Борисов и В.Симеонов (Боже спаси ни!). Общо взето казано, мечта ми е от дете да се занимавам с подобна инженерна дейност. Да се занимавам с нещо смислено. Малко като комунистически слоган “За едно по светло бъдеще!”. Обаче най-иновативното в Пловдив за момента е завода на Осрам, който затвори заради побългареното водоснабдяване и фекални води…

От друга страна едно от нещата, които дълбоко ме вълнуват, е глобалното затопляне, алтернативни, устойчиви, възобновяеми енергоизточници. А те се развиват доста добре по света (Да и в България се намират тук-таме фотоволтаици, ама и на тях държавата им видя сметката. Да не задълбаваме.). Не всички алтернативни енергоизточници са равнопоставени. Например аз не харесвам особено много вятрогенераторите по ред причини, над които няма да си чопля мозъка за момента. Фен съм на “безплатната” слънчева енергия. Но не онази, която е нахвърляна из полетата и се завзема допълнителна територия от полята и земеделска земя, а на онази, която можем да интегрираме в ежедневното си битие, над вече съставените от нас инфраструктури. А именно ползването на покриви и навеси.

И за да не съм многословна и голословна, ше прикрепя няколко видеа, които са ме впечатлили наскоро.

 

 

 

Искрено вярвам, че да опазим природата е ключово за етапа на развитие на човечеството, в който се намираме, а и за човечеството като цяло, както и за посоката по която ще поемем за в бъдеще. Също така вярвам, че сме достатъчно еволюирали за да можем да го постигнем с иновации, а не с връщане назад към “пещернячество”, без ток, без вода. Само ми е тъпо, че единственото с което мога да допринеса е с цъкане на език пред клипчета в интернет, разделно събиране на боклуците (но не е сигурно до каква степен се рециклира на практика) и вероятно наивни мечти за едно “по-светло бъдеще” (и една Тесла за разкош).

The future is now, въпросът е “Къде сме ние?”

Leave a Reply