За борбата, еволюцията и новите апарати. Набързо

posted in: Инсомния | 0

Един бърз хейт!

Това със смяната на апарата/модела, не е добре! Колко е хубаво да си ползваш старите и добре познати методи за отваряне, сваляне и обработка… нищо не се променя, всичко е една работеща, добре смазана машина. И единственото което ти остава е удоволствието от разглеждането/обработването на снимките. Удоволствието от преживяването на момента отново и отново..

И какво се случва. Сменяш апарата/модела … и всички е объркано и ново. Осъзнаваш, че са минали близо 10 години в които си си седял в комфортната си зона, където свръх модерните техлогии бяха някак по-просто… по-близки, по-…  не толкова извратено-технологично. Само снимките имаха значение (или поне така си мислех). И сега нови врътки, нови изисквания, нови програми, нови настройки… Ми аз още едно висше ще взема! Наложи ми се да осмисля и преосмисля много от методите и начините по които работи дигиталната тъмна стаичка и негатив (реално, нещата са много аналогични, но понякога просто не ми изнася) И за какво??? Да ме пита човек… Но е много дразнещо ( и интересно, и фрустриращо, и все пак  – интересно… но фрустриращо. Като до сега да си смятал само със събиране и изваждане, и изведнъж да ти се наложи да ползваш умножение и деление….) . Не би ли трябвало технологиите да опростяват нещата? А защо винаги става точно обратното? И както разсъждава Карл Сейгън, бъдещето на човешката еволюция е в “ръцете” на еволюцията на технологичния разум.

Ми щом се налага … ще еволюираме… ко да праим..

Leave a Reply