Жената не е човeк, определено

posted in: Инсомния | 3

Жената не е човек. Често чуваме вие мъжете да пускате някоя друга задявка в опит лекинко да бъзнете жените. Само, че това не е обида, а неоспорим факт в който няма нищо обидно. Жената не е човек, тя е супер-човек, божествено, мистично същество, което придобива женска форма в нашия земен свят.

Казват, че едно момиче ставало жена като роди. И определено това е така. Тогава всяка носителка на ХХ хромозомите придобива своите свръхестествени сили:
– да ходи безшумно. Толкова безшумно, че дори котките биха ѝ завидели.
– способността да прави поне 3-4 неща само с две ръце. Всъщност ръцете са повече като на бог Шива, но само богопомазаните си ги виждаме. Не са за обикновени човеци.
– с всяко раждане жената получава чифт очи и на врата, така че да може постоянно, периметър от 360 градуса, да е под наблюдение.
– ушите не правят изключение.
– майчинският инстинкт е човешко наименование на телепатията и възможността да се свързваме мисловно с чужди индивиди. Не, ние не си измисляме, че детето плаче заради едикакво си. Ние го знаем. Със сигурност. И не бъркаме. Все пак засичаме невронните, електро вълни, а-у.
– ръцете ни даряват сън, спокойствие, спират сълзи, лекуват човешки болки.
– болката е за човеците. Нас не ни боли. Е, усещаме там нещо, но вътрешната ни воля и сила е по-голяма и успява да притъпи всеки порив за болезнен вопъл.
– сънят е за обикновените-хората. Ние не спим. Наистина не спим. Дори когато решим, че можем да затворим очи,пак не спим. Всички сетива работят на 100%. Мозъкът е в бойна готовност, а томахавката здраво стисната в ръка. Дебнем в мрака. Носим украска от синьо- виолетови линии под очите. Абе сънят е за обикновените!

Списъкът с качества е безкраен. Никак не е лесно да си жена и да владееш всичко това. Всяка сила си има своята цена. Но силните си я плащаме.

Естествено има жени, които отказват да влезнат в лоното на свръх мистичните, както има и мъже които сме приели като свои братя, но са доста малко.

Та следващия път, когато някой ми подметне, макар и под формата на шега, че жената не е човек, просто ще се усмихна, ще благодаря за дарения ми божествен ореол и ще му помахам за “довиждане” с определена конфигурация на пръстите с невидимите си ръце. :)

Пп.: Ето сега, седя, приспивам и бутам креватчето. Ям с едната ръка и пея приспивни песнички, докато с други две ръце пиша на телефона този пост. Не съм човек! Аз съм просто жена….

3 Responses

  1. Чудесно!
    Ще си позволя да кажа, че е хубаво човек да забелязва всичките тези “нюанси”.
    За да цени живота си.
    А за това дали жената е човек – усмивка – и ще добавя, че често пъти в живота е прекрасен човек!

  2. Storyteller

    Ох. Така е. Колкото и да мразя клишета, мога да изброя толкова много тук, свързани с родителството, които се оказаха верни, че чак ме е срам. Но животът с дете не е като живота без него. А жените са различни, други. Просто са повече. И това е прекрасно :-)

  3. С появата на дете, животът става друг, просто друг.
    И то чак до своя край. Това е.

    Ето още едно клише :) !

    Лично за себе си смятам, че без това “клише”, животът ми щеше да е дяволски постен, сух, странен, годен за описване в странен роман. Но и това е клише, нали :)!

Leave a Reply