Мина се доста време от последния път когато съм ходила някъде да се разтъпча по-надалеч от Кенана. Живота те повлича по устременото си течение и се опитва да ни вкара в общ цикъл и да забравяме да погледнем в страни към бреговете където се крие разнообразието и цветовете. Причините да не бях ходила където и да е толкова дълго време са безкрайни. Някой сериозни,  а други звучат като прости извинения там където е валидна поговорката „Щом има желание има и начин”. Едно от тях е, че нямах раница. Лятото успявам да си побера и багаж и апарат във фото-раницата, но

Цялата зима преминава в безцелно преживяване ден за ден.  Скоро трябва да е пролет, но всички оплюват нрава на "Баба Марта". Апарата вече почти беше хванал пайжинки по краищата. Разнасях го няколко пъти с мен извън града, но като цяло добре си поспа зимен сън. На 14-ти февруари вече не ме свърташе на едно място и реших да покрача малко из всеизвестния район "Кенана" (Съб'та раб'та няма, рЪките  У джобИте и на Кинана...). Още миналата година посоката към "Асенова крепост" се беше превърнала в редовна по-дълга дестинация. Да, не сте прочели грешно - "Асенова крепост". Така се нарича района около

Един отдавна написан и забравен пост. Но пък за добрите дела никога не е късно, за това ще го публикувам въпреки 3-те месеца закъснение. Благотворителна изложба Дивата природа на България в помощ на нашите деца! "Аз съм направо неспособен да си представя изобщо, че един човек би могъл да живее, а трябва да умре, защото липсвали пари да го спасим. Такава смърт ми се вижда нелепа, абсурдна. Но дваж по-нелепа, дваж по-абсурдна, просто непобираща се в ума е тя, когато става дума за малки същества, не видели нищо от живота, който дори когато не е чак толкова щастлив, пак е

Пиша за това поне за 3 път и въпреки всичко съм жертва на собствения си мързел и немарливост и продължавам да страдам от това. А именно: 1) Прекомерна вяра в техниката. Гаранционната карта на устройството на което пазите архивите си не покрива загубената информация. Въпреки, че съм запозната с това, не правих така нареченото бек-ъпване.  Някакво вътрешно чувство ме успокояваше, че това никога няма да се случи точно на мен. Е да, но не точно. Малко след като се прибрах от едно интересно ходене около 7-те Рилски Езера, дискът някак си взе че отказа. След няколко дена странно държание, няколко

Често приятели/познати ми задават въпроса какво ме привлича във фотографията. Въпрос на който аз знам отговора, но ми е трудно да го обясня. Не обичам фотографията като процес на улавяне на светлината. Не се вълнувам от аберации и техника. Не се интересувам марката на апарата ми и колко  процента пазарен дял има и дали трябва да се срамувам, че на страп-а ми пише Пентакс или Канон, Никон, Сигма, Сони, Минолта, Пентакон, Практика, Лайка... и тн, и тн. Обичам фотографията. Апарата в ръката ми усилва сетивата. Чувство което може да се сравни с нахлуването на адреналин в кръвта. Кара ме да

Някой с надежда очакват първия сняг, други не чак толкова. Някой свързват зимата с топлината на камината, а други с картините които студът рисува по повърхността на водата. Аз съм от хората които обичат студените сезони и снега и реших да споделя с вас една малка част от любимите ми зимни снимки. Надявм се да ги харесате. Приятно гледане! Пейзажи -20C by Vincent Favre On thin ice by Stridsberg Covered in Frost by Lavaspawn Halo in the night... by Vincent Favre Winter light by Xavier Jamonet Winter's Magic by Ian Plant White Tree by Stridsberg Winter by jjuuhhaa Елементи

Това може би ще е един от най-бавно писаните постове в историята на блога до тук. Но в последно време, просто не ми остава време, а и мотивацията е слаба, както ще стане ясно след малко. Да се надяваме, че това ще е и първият двуезичен пост в блога... 14-15 Ноември, хижа Левски – Централен Балкан, са дата и мястото набелязани за отпразнуването на рожденния ден на Планинари.орг. По стара традиция на всяха трета седмица ходя някъде (чисто стечение на обстоятелствата), и този път то ще бе съчетано с планински купон. Много отдавна ми се искаше да мина по този